Жителите на повечето страни в Латинска Америка показаха още преди години, че предпочитат лявото управление и за никого не е изненада, че наскоро и Гватемала потвърди тази тенденция. На 4 ноември социалдемократът Алваро Колом победи на втория тур на президентските избори в страната и ще замени консерватора и генерал в оставка Ото Перес Молина. Колом бе избран за президент в страна, заложила през последните десетилетия на ултралиберална политическа система. Полза от нея извлече само елитът, докато 80% от 13-милионното население на Гватемала живее в бедност, особено индианците.

Колом обаче обеща да сложи край на данъчните привилегии на олигархията, да се бори за увеличаване на ниските заплати и на трудовите права на работещите, както и да подобри системата на общественото здравеопазване. В същото време той се обяви против приватизацията. Предвид излезлите от контрол корупция и престъпност програмата на Колом предвижда и план за възстановяване на сигурността. Той мобилизира цялата държавна машина с цел



възстановяване на правителствения контрол



над цялата територия на страната.

Така вече 10 страни в Централна и Латинска Америка се оказаха извън опеката на САЩ, като някои от тях открито предизвикват могъщия си северен съсед. В Куба, Венецуела, Боливия, Еквадор, Никарагуа, Бразилия, Чили, Еквадор, Уругвай и Гватемала управляват леви президенти. Но те не могат да бъдат наречени комунисти, с изключение на кубинския лидер Фидел Кастро, естествено. Причините за тази тенденция са прости. Либералните реформи от 90-те години, които съвпаднаха с аналогични процеси в страните от бившия СССР, не доведоха до подобряване на живота на по-голямата част от населението в тази част на света. Пропастта между бедните и богатите само се увеличи, което даде сила на антиамериканските настроения.

Опирайки се на вълната на социалното недоволство във Венецуела и Боливия, на власт дойдоха представители от народа. Независимо от задължителната червена риза Уго Чавес и защитникът на производството на кока Ево Моралес



съвсем не са "червени"



Победата на овчаря Моралес е символ на надеждата на индианското мнозинство в тази страната за по-добър живот. Те са коренното население на Боливия, което безпощадно е експлоатирано от наркокартелите. Това бяха първите две страни, които поведоха атаката срещу САЩ.

Как стана така, че могъща Америка изпусна от контрол "задния си двор"? Много просто, Вашингтон затъна в блатата на Ирак и Афганистан, увлече се в борбата с иранските аятоласи и севернокорейските комунисти. Допреди 20 години Латинска Америка беше регион, който безропотно се подчиняваше на американците, с изключение на Куба, която по-скоро се приемаше като екзотичното изключение, което само потвърждава правилото. На континента управляваха президенти или диктатори, лоялни на САЩ. Те успешно локализираха феномена Че Гевара, чилийското управление на демократично избрания Салвадор Алиенде беше удавено в кръв след преврат, страната беше стабилизирана и се превърна в "икономическа витрина" на региона, на която завиждаха нейните съседи.

Американците се бяха успокоили, че всичко е под контрол и се отпуснаха, тъй като СССР се разпадна, Студената война бе спечелена и комунизмът рухна. Латинският континент вече не беше приоритетна област. Но святото място не потъна в забвение за останалата част от света. Оказа се, че Москва не е единственият конкурент за САЩ. Във Вашингтон дори не забелязаха кога и как



в региона проникна Китай,



а след него и други азиатски държави. Пекин се възползва от слабите позиции на нова Русия и Панамският канал се оказа под контрола на Поднебесната империя. Китайците сключиха доходни дългосрочни договори с Венецуела и Перу за разработването на петролните находища, което им осигури големи енергийни ресурси. Чили експортира дървен материал и мед в Китай, Мексико разрешава на китайски бизнесмени да инвестират в нейната икономика и да излизат на американския пазар, без да плащат високи мита.

Сега на континента се завръща Русия, вече без комунистически лозунги, но с големи амбиции да възроди великото си име. Когато се спомене Латинска Америка, всеки средностатистически европеец прави асоциация с кафето, бананите, сапунените опери и футбола. Освен това, разбира се, се сеща за самба, румба, танго, индианци и кока. Независимо че "меденият месец" на Съветския съюз с левите в Южна Америка бе през 70-те години, съвременна Русия има намерение не само да навакса изпуснатото време, но и за постоянно да се настани икономически в региона.

В момента се сключват съвместни договори за милиарди долари в различни сфери и нови технологии. Капитализъм с човешко лице. Москва вече е подписала споразумения с 16 страни от региона. Наскоро богатата на петрол Венецуела сключи договор за доставка на 100 000 автомати "Калашников" АК-103 и купи съвременни изтребители Су-30 на стойност $1 млрд. В момента се водят успешни преговори за продажбата на дизелни подводници от типа "Варшавянка" за сума от 1 до 3 милиарда долара. Но за да построи своя "социализъм на XXI век", Уго Чавес има нужда не само от оръжие. Русия и Венецуела се готвят да подпишат около 50 договора за още 500 млн. долара. Каракас купи голяма партия руски тежки камиони "Камаз", като в бъдеще се планира във Венецуела да бъде построен завод за сглобяване на тези машини. Водят се преговори за доставки на руско зърно, модерни нанотехнологии и средства за безопасност.



Чавес се надява на помощ от Москва



и за подготовката на кадри в областта на молекулярната биология и генетика. Фармацевтични компании на двете страни искат в бъдеще да произвеждат биологични препарати. Русия много активно си сътрудничи с Бразилия в космическата сфера.

Латинска Америка по принцип е магнетична територия. Практически всяка страна има своя национална гордост - най-дългия плаж, най-високия водопад, най-големия стадион, най-широката река и т.н. Затова и някои икономически проекти претендират да достигнат нов рекорд. Един от тези амбициозни проекти е планът за газификация на цяла Венецуела. Но това е нищо в сравнение с плановете да се построи континентален газопровод с дължина 10 000 км. Миналата година Венецуела, Бразилия и Аржентина започнаха инженерни и екологични проучвания, необходими за строителството на газопровода, който също така трябва да мине през територията на Боливия, Парагвай и Уругвай. За участие в проекта е поканен



руският газов гигант "Газпром",



но не е ясно кога ще започне неговата реализация. Основният проблем е, че тръбите ще трябва да минават през трудно проходимите гори на Амазонка.

Друг проект е строителството на тихоокеански газов път по крайбрежието на Мексико, Колумбия, Перу и Чили. Мексиканският президент от своя страна мечтае да разнообрази икономиката на страната си. Сега от 300 млрд. долара стокообмен 280 млрд. идват от САЩ. Въпреки това Русия също смята да инвестира в страната. Тази година руската компания ОАО "Силови машини" пусна в действие енергийния обект ВЕЦ "Ел Кахон", чиято язовирна стена е една от най-високите в света - 180 метра. Освен това в Мексико ще се открие център за техническо обслужване и ремонт на руски хеликоптери, предназначени за ВМС, както и първият в Латинска Америка руски учебен център за подготовка на пилоти и инженери. Водят се преговори за построяване на заводи за сглобяване на руски камиони "Урал", а "Камаз" също смятат да построят свое предприятие в страната.

Наскоро многочислена бизнес делегация от Венецуела посети руския град Уляновск. Хората на Чавес поискаха да купят руски товарни самолети Ту-204, както и зенитно-ракетния комплекс "Тунгуска-М1" и друго военно оборудване. В края на октомври в Саратов делегация чилийски сенатори проучваха възможността за строеж на атомни електроцентрали в страната им от руски специалисти. Заради всичките тези проекти много аналитици предричат нов "златен век" за руско-латиноамериканското сътрудничество.