|
Причината, поради която изтъкваме тези цифри, не е за да правим реклама на фестивала. А поради факта, че става дума за необичайно явление на родния аудиовизуален пазар. Абсолютно не познавам човек, който да не е отегчен от огромните количества американски субпродукти, които ни заливат от кино- и телевизионния екран. И това се случва не в Пуерто Рико, а в страна, която се кани да стане членка на Европейския съюз след по-малко от петилетка.
Въпреки нескончаемото дъвкане на Закона за радио и телевизия и никога неприетия от демократичните ни парламенти Закон за кино, България е ратифицирала още през 90-те някои основни разпоредби на Европейския парламент и Съвета на Европа, касаещи електронните медии. При неуредиците във вътрешното ни законодателство, особеното на тези ратификации е, че те имат предимство пред вътрешните норми, когато им противоречат.
Сред въпросните директиви е и тази от 1989 г., в която покрай другото е записано следното: "запазена за европейски продукции мажоритарна част от ефирното време". Въпросната мажоритарна част не е непосилна: някакви си 10% от времето и бюджета, които не са запълнени с новини, реклама, спорт и игри. Става дума за филмова, културна и образователна продукция.
Още в стария Закон за радио и телевизия имаше много ясна глава за националните квоти в програмите, която гласеше:
(1) Най-малко 15 на сто от годишното програмно време на радио- и телевизионни организации, а за Българското национално радио и Българската национална телевизия най-малко 30 на сто трябва да бъде българската продукция, като се изключи времето на информационните и спортните предавания, рекламите, радио- и телевизионните игри и телетекста.
(2) Независимо от разпоредбите на ал. 1 телевизионните организации с национален обхват осигуряват преобладаващо в програмите си европейска продукция.
Както казваха в един стар български филм: "Тате ще ми купи колело, ама друг път." Европейската продукция не само не е преобладаваща в ефира ни, ами направо липсва. Изключенията се броят на пръсти. Опитите да ни пуснат позабравени руски филми за 3 март не са в сметката. Русия не е и не ще да е членка на Европейския съюз (докато ние много искаме). Вместо това ни заливат второ- и треторазредни американски екшъни и трилъри.
Същото е положението в киносалоните. София вече има "цели три" арткина - легендарното "Одеон", Евро-български културен център и новооткрития салон "Център" на Киноцентър "Бояна", който обещава да предлага "различно кино". Въпреки добрите им намерения да запълват програмата си с качествени, класически и нетрадиционни творби, обаче и там има превес на американската продукция.
Случаят с киносалоните е малко по-различен от този с националните електронни медии, защото както те, така и киноразпространителите са изцяло частни организации. По тази причина им е много по-лесно и доходно да купуват и прожектират пакети с евтини, некачествени (тук-таме много качествени) и пропагандни американски филми. Тая работа обаче също се регламентира от общото европейско право.
Има няколко филмови къщи, които използват субсидии от Евроимаж, програмата Медиа и др., за да внасят европейски филми. Такава е например "Ван Крис", която е концентрирана върху френските продукции. Повечето от тях обаче не надхвърлят нивото на средностатистическата холивудска боза, защото парите са малко, а зрителите - още по-малко. Тези филми ги гледат по пет души в кино "Култура".
Повод за плач имат и кинопроизводителите ни, които вече 13 години са без адекватен Закон за кино. Неотдавна проектът отново бе внесен за обсъждане в Народното събрание, но за момента кинаджиите ни не са получили дори своя "санитарен минимум" за финансиране от държавата: 5 игрални, 10 документални и 120 минути анимация на година. При това творците ни изобщо не са съгласни със споменатата "ставка", която предполага държавно администриране, а не създаване на фонд, който да се зарежда не само от субсидии, а и от пазарни механизми - както е в цяла Европа.
В съпоставимата с нас Унгария например са си произвели 36 филма през изминалата година. Похвално. (Унгарците също изкарват пари, като стават снимачна площадка на американски екшъни - Еди Мърфи снима последния си филм на Дунава, както Жан-Клод ван Дам снима на жълтите павета.)
Докато папките с проектозаконите продължават да хващат прах в парламента обаче, ще си гледаме евтините американски екшъни до полуда и ще се опитваме да се интегрираме към Европа, драпайки с цървули по Дивия Запад.
|