|
Цялата история на Евросъюза е всъщност поредица от кризи. Намирайки решение на кризите, Европейският съюз е израствал, като примери има както в по-далечното, така и в по-близкото миналото. Когато шефът на Конвента Валери Жискар д'Eстен заяви през ноември м. г., че Турция не е европейска държава, че тя принадлежи на различна цивилизация и че влизането й в ЕС ще означава край на ЕС, настъпи типична криза, като по учебник. Избуя истинска гора от мнения, в който силно преобладаваха критиките към бившия френски президент.
И какво се случи?
Само 6 седмици по-късно Европейският съвет в Копенхаген прие решение, което спокойно може да се нарече историческо - вратата на Евросъюза по същество беше отворена за Турция. Срокът, който беше даден на Анкара, за да отговори на политическите критерии, е напълно доброжелателен, той няма характера на обструкция. С една дума, кризата помогна, за да бъде решен един стратегически въпрос за Евросъюза, да бъде той програмиран за бъдещото интегриране на всичките 44 държави на континента. Парадоксално е, но Анкара може да благодари на Жискар.
Войната срещу Югославия на Милошевич през 1999 г. също беше по същество криза на Евросъюза - стана повече от очевидно, в очите на обикновените европейци, че ЕС няма инструментите, с които да решава конфликти на своя континент. Резултатите не закъсняха. През декември 2000 г. в Ница беше положена основата на създаването на европейска отбранителна идентичност. Пряк резултат от тази работа е, че силите на ЕС вече смениха силите на НАТО в Македония.
На фона на иракската криза приключилият преди седмица Европейски съвет в Брюксел допълнително поощри застиналата инициатива - тя ще се осъществява от тези държави, които са готови да пристъпят към нея. Известно е, че Лондон се противопоставя на съвместните дейности в областта на отбраната на ЕС, тъй като смята, че те подриват значението на НАТО. Но времената се менят, а позициите на държавите еволюират.
Иракската криза може
парадоксално да даде тласък за търсене на решение
и на задълбочаващия се палестински проблем. Макар и с егоистичната цел да подобри собственото си вътрешнополитическо положение, на срещата на Азорските острови Блеър постави остро пред Буш въпроса за изваждането на близкоизточната тема от фризера. Изработената с активното съдействие на ЕС "пътна карта" за Близкия изток предвижда основаването на Палестинска държава към 2005 г. след поредица от стъпки, които страните в конфликта трябва да извървят. Не е изключено през следващите седмици да наблюдаваме сериозен напредък по Близкоизточната криза.
Без съмнение, единият от ключовете към решението на изброените проблеми, без които не може, се държи от Джордж Буш. Америка рискува не само да затъне в една ужасна война, но и да настрои срещу себе си почти целия свят, да генерира антиамериканизъм дори в среди, които досега са приемали американския начин на живот като свой модел. Не създаването на нов световен ред, а завръщането към досега съществуващия, е първата крачка, която се очаква от страна на Америка. ООН е мястото, където трябва да се решат острите въпроси, включително спирането на една унищожителна и неприемлива война. Друг форум няма, а реформа на ООН не се прави, докато светът гори.
Дори и оптимистичният сценарий да се окаже невъзможен, Европа има готовност да реагира на задълбочаващата се криза и на разделението си. Вероятно
ще се утвърди моделът на концентричните кръгове,
при които едни държави решават да участват в дадени европейски проекти, а други - да стоят настрана. Макар и членството на България да е въпрос на бъдещето, нейната политика ще влезе в орбитата на едните или другите държави членки, както се казва, в реално време. Но Европа ще бъде силна, ако бъде силно ядрото, а не периферията, ако бъдат силни общите политики, а не изключенията и отклоненията. Би било прекалено оригинално, ако като кандидат-член на Евросъюза България се държи сякаш е привлечена от периферията на Евросъюза, а не от неговото ядро.