:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,359,308
Активни 144
Страници 3,076
За един ден 1,302,066

Конвентът още не си е свършил работата

На европейско равнище трябва да се решават единствено въпроси, които са международни, смята Хейс де Фрис, представител на холандското правителство в |Евроконвента
Снимка: Велислав Николов
-----------------------------------

Г-н Хейс де Фрис е правителствен представител на Кралство Холандия в Европейския конвент от октомври 2002 г. Преди това 14 години (1984-1998 г.) е депутат в Европейския парламент, като през последните 4 от тях е и лидер на фракцията на либералдемократите. След 1998 г. се връща в холандската политика.

В София той се срещна с членове на правителството и участва в дискусия за различията във вижданията и позициите на големите страни в ЕС, за балансирането на интересите между тях и по-малките, за институционалната реформа.

----------------------------------------



- Г-н Де Фрис, Германия, Франция и Бенелюкс са, общо взето, интеграционно настроени. Те искат дееспособна федерация и силна политическа власт. Великобритания с нейния евроскептицизъм, както и датчани, испанци, шведи, чехи и италианци, поддържат тезата за задълбочаване на междуправителственото сътрудничество. Каква точно формула подкрепяте вие, какъв е вашият модел за федерация в рамките на ЕС?

- Най-важният въпрос е дали европейската конституция ще отговори на очакванията на гражданите на европейските държави. Холандия смята, че международната проблематика трябва да се решава на международно равнище. Например, управлението на икономиката, която зависи от вноса и износа, е нещо, което трябва да правим на европейско равнище. Защото трябва да бъдем сигурни, че няма да има нелоялна конкуренция в Европа. Европейските компании и европейските потребители трябва да бъдат свободни да преминават границите без граничен контрол.

Нека да дам друг пример, за да стане още по-ясно на вашите читатели. Сега, ако една компания е от Варна, тя може безпрепятствено да продава продуктите си в София. Искаме тази свобода да обхване цяла Европа. Така че всички стоки, услуги и хора да могат да прекосяват свободно границите.

Първата важна стъпка в тази посока беше единната европейска валута. Ето това искаме да организираме на европейско равнище.

Много други теми ще си останат повече национални - как да организираме болниците си, начина на осигуряване, пенсионната система. Всички тези въпроси, които не са международни по своя характер, трябва да бъдат оставени на националните правителства.

Така че ние искаме да видим една централизирана федерална структура, в която регионалните правителства решават проблемите на хората по места, националните - на всички свои граждани и единствено международните въпроси да се решават на европейско равнище. И това да става ефективно и демократично. Тоест, идеята е за федерализъм с децентрализиран подход.

- Успява ли Конвентът и по-точно неговият проект за конституцията на бъдеща Европа да примири толкова разнопосочни възгледи - както на страните-членки, така и на кандидатките, които също бяха поканени да участват в него?

- Въпросът ви е дали предложението на Жискар д'Естен, което той вече представи в Брюксел, отговаря на желанията на всички страни. Все още не. Президиумът на Конвента изслуша много задълбочено вижданията, изразени от Франция, Обединеното кралство, Испания и Германия и т. н. Смятаме, че нещата в проектоконституцията могат да станат още по-балансирани и резултатни. Работим за това.

Все пак струва ми се, че трябва да бъдем оптимисти. Смятам, че крайният резултат ще бъде приемлив за всички. Но има още доста работа.

- Съществува ли конфликт между процеса на интеграция в ЕС и разширяването на съюза?

- Както във всички организации, колкото повече членове има, толкова по-трудно става вземането на решения. Затова трябва да намерим ефективен механизъм. Основата е решенията да се вземат на принципа на мнозинството. Защото ако всички 15, 25 или 30 страни по-нататък трябва да бъдат съгласни, както е сега, ще е много трудно да се стига до решения. Трябва да се придвижим към тази система възможно най-скоро.

- Много от малките държави се противопоставят на предложението за президент, който да има четиригодишен мандат. Според тях такава фигура би накърнила правомощията на Европейската комисия и принципа на равнопоставеност.

- Две са безпокойствата, които споделя холандското правителство: първо, да не направим нещата още по-сложни, и второ, дали нещата ще станат наистина по-демократични.

- Ще станат ли?

- Според мен да. Защото правилата ще бъдат още по-точно дефинирани и Европарламентът ще получи правото да контролира законодателството и бюджета.

ПРОЕКТ

На извънредна среща на високо равнище на 30 юни ЕС трябва да обсъди окончателния вариант на проекта на бъдещата конституция на разширения 25-членен съюз, подготвен от Европейския конвент.

В началото на февруари председателят на специално създадената европейска институция Валери Жискар д'Естен представи в Брюксел първите готови текстове от проекта, които от чл. 1 до чл. 16 дефинират съюза, неговите ценности, цели и компетенции. В дебатите в края на същия месец консерватори разкритикуваха много от тях, назовавайки ги "еднопосочна улица към създаването на една държава". Според евроскептиците бъдещият съюз ще бъде "по-малко демократичен от ЕС, пълен с политици и още по-отдалечен от обикновения гласоподавател".

Още в първия член се говори за обединяването на "някои компетенции по федерален начин". В проекта са изредени "изключителните компетенции" на ЕС - митническият съюз, общата търговска политика, валутната политика, опазването на морските ресурси; "споделените компетенции" между страните-членки - вътрешен пазар, селско стопанство и риболов, околната среда и др.; и "областите на подкрепа", в които съюзът ще помага на страните да координират действията си, без обаче да посяга на правомощията им - заетост, промишленост, култура, спорт. На този етап Конвентът пропусна да предложи проект за институциите - най-болезненият въпрос от реформата на съюза.
365
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД