:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,468,565
Активни 116
Страници 8,807
За един ден 1,302,066

Американците предлагат да ни хранят с мутанти, ние избираме европейското

Опитно у нас се гледат 19 000 дка генномодифицирана царевица, от картофите сме се отказали
Снимка: Велислав Николов
От години битката между Америка и Европа за производство и разпространение на генно модифицирани растения се води в полза на Стария континент. Природозащитниците там яростно се противопоставят на намеренията на американските мултинационални компании, готови да залеят пазарите с хибридни селскостопански стоки.

Страховете им нямат нищо общо с евентуалните икономически последици за европейските пазари. Голямата заплаха за еколозите си остава опасността от нарушаване на биологичното равновесие в природата при масовото отглеждане на мутанти.

В крайна сметка преди 7 години "зелените" надделяха над правителствата си и Европейският съюз наложи общ мораториум върху търговията на 14 официално регистрирани генно-модифицирани продукта. Това, което учените направиха в своя защита, е да създадат Бяла книга на разрешените генно модифицирани храни и лекарства. Вписването на нови продукти в тази книга става след дълги и сложни процедури. Изследванията продължават, но ветото върху търговията с подобни храни остава.

Кога тази забрана ще се вдигне и дали генно модифицираните храни имат бъдеще в Европа - засега категоричен отговор на тези въпроси официалните власти не дават.



България още няма законодателство за "генните храни"



В България, както и в Европа противоборството, между защитниците и противниците на генното инженерство е почти равностойно. Вероятно затова повече от 3 години политиците не могат да решат точно кога да приемат закон за генно модифицираните храни и по какъв модел да се ръководят. В Европа и САЩ законодателствата в тази област функционират отдавна. Закони за тези храни са приети още в Русия, Китай и Индия.

Съпротивата срещу експериментите с тези култури у нас се изостри преди 2 години, когато в западната преса се появи информация, че мултинационалните компании насочват интересите си към страни със слабо развити икономики, където безпрепятствено да експериментират.

По същото време и българските учени се активизираха в търсене на подкрепа от властите за разширяване на опитите. През 1996 г. към земеделското министерство беше създаден Съвет за безопасно използване на генно изменени висши растения. Освен учени в него участват още специалисти от министерствата на земеделието, здравеопазването и на околната среда.

Целта на този съвет е да издава разрешения за разпространение на генно модифицирани растения. Под разпространение обаче се разбира само отглеждането на тези култури и контролът върху опитите. "Съветът няма правомощия да издава разрешения за продажба на "генни храни" в страната", заяви проф. Атанас Атанасов, директор на Института по генно инженерство и председател на съвета. Подобна регламентация в страната засега липсва. Вероятно търговията с "генните храни" ще бъде уредена с новия



проектозакон за модифицираните продукти,



който се подготвя от министерствата на земеделието и околната среда.

У нас изследванията в областта на генетиката на растенията датират от 25 години. Някои от постиженията на учените ни са признати по света, но липсата на достатъчно финансиране е пречка за по-мащабни изяви. Експериментирало се е върху тютюн при създаване на устойчиви видове срещу болести. Има опитни модификации с домати, захарно цвекло и др. култури.

В последните 7-8 години у нас промишлено са отглеждани само модифицирани царевица и картофи. Разработките са на транснационалните компании "Монсанто" и "Пионер", като продукцията е била предназначени само за износ. От две години опитите с картофи са прекратени. "Смятаме, че за климатичните условия на България е най-добре да се насочим само към хибридната царевица", поясни проф. Атанасов. Втора година в Северна България върху 19 700 дка се отглежда модифицирана царевица. Контролът върху посевите е непрекъснат, досега не са открити аномалии върху околната среда. Основното притеснение на еколозите е, че при опрашване между нормални и генетични култури има опасност от мутации, чиито последици за човешкото здраве да са непредвидими.

За разлика от природозащитниците учените не приемат емоционално тези притеснения. Генно създадените растения са устойчиви на болести и вредители. Посевите не се обработват с химикали, затова и храните са много по-здравословни от останалите. Друго предимство на растенията, получени чрез модификация, са високите добиви - реколтата от тях е поне с 30%-40% по-голяма от традиционните царевица, соя или рапица. Не случайно учените по света твърдят, че



генното инженерство ще спаси човечеството от глад



Генетиката се прилага широко и при създаване на лекарства. За повече от 20 години тяхната употреба не е показала странични ефекти върху човешкото здраве, сочат световните статистики.

Според проф. Атанасов до година-две учените в Европа ще успеят да докажат ефективността от използването на тези храни и мораториумът върху някои от културите ще бъде вдигнат. Индикациите са, че още до края на 2004 г. Еврокомисията ще разреши търговията на генно модифицирана царевица, рапица и захарно цвекло във всички страни от общността.
 
Германски активисти на "Грийнпийс" унищожават генно модифицирана царевица в поле край Дармщат.
953
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД