:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,943,470
Активни 156
Страници 13,522
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Митата на Тръмп ще ударят американските производители

Българският износ на стомана и алуминий за САЩ е символичен, но фирмите косвено ще усетят ограниченията
Снимка: "Сега"
Веселин Илиев
Веселин Илиев е главен директор "Международно икономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара (БСК). Той е експерт в сферата на външната търговия, пазарните анализи, инвестиционното консултиране, корпоративното управление, производствената автоматизация. Ръководител е на екипа на БСК в мрежата Enterprise Europe Network. Специализирал е във Великобритания, Китай и България.



- Господин Илиев, как ще се отразят на българския износ въведените от САЩ мита за вноса на стомана и алуминий от ЕС?

- Първо, изниква въпросът защо и кога една държава прилага такъв тип мерки. Обикновено развитите държави налагат допълнителни мита върху продукти с по-висока добавена стойност и преработени крайни изделия. Докато нулеви мита се въвеждат за внос на суровини и материали с ниска преработка. Нещо повече, немалко държави имат специални инструменти за насърчаване на вноса на руди, метали, суровини за хранителната промишленост и т.н. Целта е да се осигури евтина суровина за местните производства с по-висока добавена стойност и да се повиши тяхната конкурентоспособност в глобален план. Например, Швейцария и Холандия са такива държави с всеобхватни програми за насърчаване на вноса, като се започне от какао и киноа, та се стигне до пластмаси и метали. Напоследък подобна политика води и Китай.

Докато в случая със САЩ се наблюдава обратното. Те налагат мита, които може би са важни за производителите на стомана и алуминий в САЩ и ще запазят някакви работни места, но от друга страна ще оскъпят продукцията на американските производители, които ползват европейски суровини. Защото така, както САЩ са напреднали в някои материали, така Европа е напред с някои видове стомани и специфични изделия от алуминий с добавки, които редица американски производители в машиностроенето или автомобилната индустрия не биха могли да си набавят от другаде. Така себестойността на крайната им продукция ще се увеличи и това ще повлияе дългосрочно на конкурентоспособността на американските стоки.

- Т.е. не виждате много икономическа логика в решението на американския президент да наложи мита върху вноса на стомана и алуминий от Европа?

- Аз не го разбирам. За да се спасят работни места от неконкурентоспособни отрасли, се прехвърля бремето върху производители на крайни изделия, които дават повече стойност.

Що се отнася до ефекта върху българския износ, трябва да кажем, че САЩ са една от малкото развити държави, с която България има положително търговско салдо години наред. И то не е от порядъка на 2%, каквото имахме миналата година с Германия, а 20 - 25%. Вярно е, че обемите са по-малки, не са като с Германия. Стоките, които най-вече изнасяме за САЩ, са изделия на електрониката и електротехниката. Това са на първо място печатни платки, наситени с различни елементи. На следващо място са детайли, възли и агрегати от машиностроенето и сравнително малко крайна машиностроителна продукция. След това с доста сериозен годишен ръст са етеричните масла и в по-малка степен - маслодаен слънчоглед и необработен тютюн.

Износът на български стомани за САЩ е едва за 4 - 5 млн. долара годишно и непрекъснато спада през последните години с по 7-8%. А износът на алуминиеви продукти леко расте, но е под 2 млн. долара. При тези обеми не може да говорим за големи директни щети от новите мита на Тръмп.

- България обаче продава на европейски компании, които пък изнасят за САЩ.

- Така е. Косвеният ефект в дългосрочен план е възможен, особено в тези производства, които са свързани с автомобилостроенето. Вероятно мерките на Тръмп ще принудят по-голяма част от европейските производители на автомобили да преместят производствата си в САЩ, или част от производствата си. Трудно ми е да предвидя какво се крие зад ходовете на Тръмп. Надявам се, че американските избиратели го разбират по-добре. Но ми се струва, че така, както е тръгнало, неговият призив America first ще доведе до America last.

Проблемът не е толкова в стоманата и алуминия, които се произвеждат в Европа и отиват в САЩ, колкото в цялото влошаване на търговията в света и едно постоянно засилване от година на година на протекционистичните мерки. Теорията и практиката по света показват, че либералната търговия насърчава конкурентоспособните. В някакъв краткосрочен план - за година, две, три - е възможно със защитни мерки отделна индустрия или производство да бъдат защитени, но задължително трябва да има допълнителни стимули за изграждане на капацитет, технологично обновление, вкарване на знания в това производство, което да повиши конкурентоспособността. Не зная колко трайни ще са тези мита, но ако няма мерки за преструктуриране, за обновяване на технологиите в САЩ за производство на стомана, само с въвеждането на мита нищо не може да се постигне. А тези производства в САЩ са от времето на Студената война. Тогава Източният блок се стремеше точно от САЩ да вземе някакви специални материали, експериментални стомани, които ги нямаше в Западна Европа. Не виждам как ще се насърчи развитието само с въвеждането на мита върху вноса на алуминий и стомана, при това от ЕС, а от Китай - не. Само че китайците държат огромната част от американския дълг и може би това е факторът, който е възпрял Тръмп.

- Как обаче ще се отразят на българската икономика реципрочните мерки спрямо американския внос, които въведе Европейският съюз?

- ЕС вече публикува списъка с американски стоки, за които ще има мита. В медиите основно се посочват джинси и уиски, но всъщност има доста продукти от машиностроенето, електрониката, електротехниката, химията. Списъкът е много дълъг и трябва да се прегледа позиция по позиция как ще се отрази директно на българската икономика. Твърди се, че е изготвен така, че сумата от митата от американски стоки да е приблизително равна на сумата от митата на европейските стоки, които САЩ ще събира. Един бърз преглед по митнически тарифни кодове, показва, че половината стоки в списъка на ЕС са крайни изделия. Т.е. приложена е логиката, която досега дискутирахме - би трябвало да подпомогне европейските производители.

Но аз смятам, че нашите фирми ще се адаптират бързо. За германските може да е по-трудно, защото Германия е много подредена държава и там, когато се промени редът и посоката, се изисква повече време. А ние сме принудени от десетилетия да сме гъвкави, за да оцеляваме.

- Преди време БСК представи изследване как се развива външната търговия на България след влизането ни в ЕС. Кой е най-интересният извод?

- Важният извод е, че все повече български фирми успяват да се включат във веригите за доставки. Това означава, че се научаваме да работим според високите световни стандарти. Вярно, че не предлагаме крайна продукция, но без да се включим във веригата за доставки и без да се научим как се работи според изискванията на автомобилната промишленост, на текстилната, на храните, ние няма как да се научим да предлагаме крайни изделия на глобалните пазари. Т.е. тече интензивен процес на натрупване на знания от средния мениджмънт в българските предприятия. В работата ми с фирмите все по-често срещам хора с прекрасни компетенции, със знания за продукта, за пазарите.

Друг извод е, че ролята на горивата и суровините в българския износ започва да намалява. Откакто се занимавам с изследвания, ние все сме били основен износител на горива, без да имаме нефт. Но в последните години водещи в експортната ни листа стават изделията на електрониката и електротехниката и всяка година износът им расте с 15-16%. Този износ през миналата година достигна 3 млрд. щатски долара, което е 18% ръст. Горивата вече са на четвърта позиция с 2.427 млрд. долара и 1% годишен ръст, който обаче е основно заради износа на електроенергия, която попада в същата стокова група.

С малко, но преди тях, са изделията на машиностроенето - 2.429 млрд. долара и 17% годишен ръст. Медта и медните изделия излизат на втора позиция в експортната ни листа през 2017 г. с 64% ръст до 2.8 млрд. долара, и то заради силното покачване на цените на металите, докато предните години отбелязваха спад от 5-6%. Специално при металите обаче се наблюдава тенденция към производства с по-висока добавена стойност, защото преди време изнасяхме ниско обработена мед. Любопитен факт е, че едновременно с това станахме крупен износител на злато. Което означава, че в слитъците изнасяна мед е имало неизвлечено немалко злато. Нещата се промениха след една голяма инвестиция от чуждестранна компания в Българи - "Аурубис", преди 7-8 години. След тази инвестиция България излезе на второ място в Европа по износ на злато.

- В това изследване имаше и един интересен извод - въпреки благоприятното развитие на износа, ръстът на корпоративния данък, който фирмите заплащат от операциите си на вътрешния и външния пазар видимо изостава?

- Няколко са възможните причини. Но на първо място е изсветляването на икономиката. Колкото по-рискова е една държава, толкова повече предприемачите - местни или чуждестранни, търсят по-висок процент възвращаемост. Когато се намалява рискът в една държава, пада и маржът, а оттам и печалбата изостава спрямо ръста на продажбите. Бихме желали този сенчест бизнес, който потиска развитието на България, тези непазарни отношения, които съществуват, много по-бързо да изчезнат, но все пак има такава тенденция.

1
1438
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
11 Юни 2018 23:46
Нещата се промениха след една голяма инвестиция от чуждестранна компания в Българи - "Аурубис", преди 7-8 години. След тази инвестиция България излезе на второ място в Европа по износ на злато.
Голямото крадене продължава.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД