Един чужденец тази година тайнствено и угрижено ми съобщи, че етносът ни, колкото и да е тъжно, изчезвал. На едно българче се раждали три небългарчета, и т. н. Няма да кажа от коя страна е, щото ще почнат страшни геополитически препирни и инсинуации. Само ще дам жокер, че е от голям етнос и език. И ще предложа три възможни отговора: а) арабин; б) руснак ; в) британец.

Иначе статистиките не са тайна, човек може да ги намери. Демографските плашилки изобилстват: раждали се повече българчета в чужбина, а не у нас; на три ромчета се пръквало едно българче; щели сме да се стопим окончателно след около 120 -150 години...Тоест нямало да остане и следа от онези, който днес се наричаме българи. Не че под това име си представяме едно и също.

Поетът Яворов имаше уплах за децата още преди стотина години, в посветеното на племенничетата си стихотворение "В часа на синята мъгла" той написа:



Седя и гледам от прозореца: деца

играят вън; - сега е утрината тяхна

и пролет грее на безгрижните лица...



Завършва кахърно: "Деца, боя се зарад вас".

Боязънта му в случая е морална, а не демографска, но ние първия страх днес, изглежда, не признаваме много-много. (Не сме прави, но то е тема за друг разговор.) Втория страх обаче не само ни го размахват политици от всички бои и разцветки, но го и артикулират носталгици творци и есеисти във филми, романи и всякакви текстове. Как страшно обезлюдели селата, някога пълни с гълчава и живот, как училищата пустеели, и прочее.

Ще ми се да помислим върху това. Демографията е такова нещо, че исторически става за страшилка. Томас Малтус преди два века и половина беше решил, че ще се размножим прекалено и ще се избием за храна. Сега ни е страх, че ще изчезнем като етнос, или - друг вариант - че умните ще изчезнем, а простите и чуждите (сещате се какво имам предвид), ще се множат безотговорно и ще ни претопят. "Ние ще оправим това!" - викат политиците, докато ги избираме. "Оправете го, бе!" - викаме ние към тях, като дойдат на власт. Ама то, срещу тези дълбоки неща, или няма мерки, или са плитки.

Истина е, че политиците, особено тези с по-продължителна власт, обичат високата раждаемост. Повечето деца са повече работници, повече войници и полицаи, повече данъци - повече власт, в края на краищата. Политиците обичат високата раждаемост, но властта винаги обичат повече.

А населението е ценност - неслучайно през цялата история на човечеството плячка са били не само златото, козите и нивите, но и самите хора. По социалистическо време пък имаше почин за три деца; и сега в различни части на света с намаляващо местно население (Русия, Катар, ОАЕ) правителствата раздават различни субсидии, за да стимулират раждаемостта на коренното гражданство. Така обаче опираме до нещо, което, колкото и да е странно, се нарича богатство. Навремето говорих с известен физик, който се беше заел с демография - Сергей Капица. Той процитира фразата: "най-добрият контрацептив е образованието". Тезата му бе, че демографският ръст се забавя и ще спре съвсем закономерно. Наскоро четох друг физик, който също разсъждава за демографията. (Физиците явно имат някаква тяга към теориите за размножението.) Та вторият ме порази с циничната си, но убедително изведена закономерност за демографските промени. Мичиу Каку е не само физик, но и известен популяризатор на науката, футуролог. В неотдавна преведената си у нас книга "Бъдещето. Човечеството" той пише, че едно време селата са гъмжели от деца по една причина. Просто е -



повечето деца значели повече богатство



Работна ръка понеже. В големия днешен град обаче повечето деца са повече бедност, защото - жилищна площ, образование, здравеопазване, различни такси и т.н... Като резултат селяните веднъж бягат към големия град, защото там е по-лек и хубав животът. След това спада раждаемостта, тъй като повечето деца вече пречат на лекия и хубав живот.

Някой тук ще възкликне: ау, колко вулгарно! Каку чрез мен сигурно би го попитал така: а вий, таквоз, що се не върнете на село и не завъдите там 10-12 дечица, вместо да възклицавате? Както едно време? Чист въздух, природа, кокошчици?

Разбира се, има изключения в картината на Каку - срещат се чадолобюви природно хора, има религиозно мотивирани, патриотично мотивирани... Но социологически и статистически не тези хора определят картината. Затова, който вожд иска от племето си висока раждаемост, има две възможности. Или да плаща, или да си намери много неуко племе. Напомням Капица: "образованието е могъщ контрацептив".

Ще ми се да процитирам и друг (прекрасен впрочем) поет, бичуващ ниската раждаемост. За жал цитатът е ползван за идеология по-сетне. Става дума за Веселин Ханчев. Във "Възмездие" той пише за бездетно семейство:



"Пестили алчно, мълчешком,

и дом голям градили.

Децата даже в този дом

от алчност те спестили."



Стих ефектен тогава, ярък и днес, ала все пак ми се струва жесток (може хората проблем да са имали). И някак прекалено услужлив спрямо повика на властта да се множим.

Всъщност не съм обезпокоен - човеците няма да изчезнем. Ще има деца от двете страни на Балкана, надявам се да са хубави, жизнени и успешни. Пък с нас, които се наричаме чисти българи, ще стане това, което сторим със себе си самите ние - с Божията помощ и благословия. Този последният фактор хич не е за омаловажаване.

Инак за онези тримата от началото на статията ще уточня само, че не един от тях, а и тримата ми го казаха това, с вариации. Отвърнах им, че всеки - за своята си утрина. Всяка е мъглива посвоему.