"Да изчистим България", промърмори младо момче, докато търсеше къде да хвърли празната си пластмасова чаша. "Във всеки един смисъл", допълни го друг младеж, вървящ с него. Двамата се присъединиха към група от стотина човека край НДК, също млади хора, издигнали лозунги като "Ах, Европо! Блуднице Вавилонска! Мръснице Содомска!" и "Да спасим децата на България, като спрем Истанбулската конвенция!". След малко сборището се престрои в колона и с викове "Не искам в моя град да има гей парад" пое към столичния център, съпровождано от спецполицаи и зяпналите погледи на минувачите.

Няколко часа по-рано около 200-300 души, организирани в "Поход за семейството", също прекосиха центъра на София, скандирайки: "Конституция, брак, мъж, жена", "Искаме училища без никаква лъжа" и "Мъж и жена - това е любовта". Посланието на похода (съвсем прилично и коректно гражданско шествие, между другото) беше да се "утвърди семейството, основано на брачния съюз между един мъж и една жена, като основна градивна единица на всяко общество и най-добрата среда за отглеждането и развитието на децата". И да се отхвърлят "опитите за редефиниране на брака и семейството чрез редефиниране на термина съпруг/а в целия ЕС от Съда на ЕС".

Причината за цялото "дрънкане на саби и щитове",



така необичайно за инертното българско общество,



беше провеждащият се междувременно "София Прайд" - шествие в подкрепа на правата на сексуалните малцинства. Миналата събота събитието отбеляза своята десета годишнина. За това време някои неща доста се промениха, а други останаха съвсем същите. От една страна, парадът става все по-многоброен и многообразен с всяка изминала година, събирайки хора извън тесния кръг на ЛГБТ общността - от тийнейджъри, търсещи поредното място за веселба, до либерално настроени семейства с деца, подкрепящи кауза, която им се нрави. От друга страна, въпросът за правната неравнопоставеност на хората с различна сексуална ориентация въобще не е помръднал (един елементарен пример - ако съпруг подари на своята съпруга някакво имущество, законът постановява, че това имущество не се облага с данък дарение - предимство, от което еднополовите двойки не могат да се възползват, тъй като нямат право да сключват брак). Същински обществен дебат по темата реално няма, ако изключим дежурните сблъсъци по телевизиите на представители на сексуалните малцинства с настървените консервативно-патриотични политици. Институциите пък се измъкват по терлици с полугласното обяснение, че в България всички граждани са равни пред закона (което е пълна лъжа, при това глупава).

В същото време уличните демонстрации (още от Истанбулската конвенция насам), както и съпровождащите ги свирепи спорове по интернет форуми и социални мрежи видимо показват, че въпросът докосва някакъв особено чувствителен нервен възел в българското общество.



И това не представлява никаква изненада



Наскоро българският клон на международната изследователска програма European Values Study, която се занимава с идеите, нагласите и ценностите на гражданите от цяла Европа, огласи проучване, според което семейството заема централно място в социалния свят на съвременния българин. Огромното мнозинство (88%) го смята за нещо много важно и по този въпрос няма съществени различия между хората у нас независимо от тяхната възраст, доходи, религиозна и политическа принадлежност. Изследването демонстрира нагледно, че значимостта на семейството не намалява във времето, напротив, продължава да расте. Обществената реакция към Истанбулската конвенция и "София Прайд" обаче недвусмислено показа, че това отношение се разпростира само върху семейството в традиционния смисъл на думата - "мъж, жена, дете", както скандираха участниците в "Поход за семейството". Другото, нетрадиционното, се схваща като нещо привнесено отвън - опасна новост, продукт на различна и нетипична ценностна система, която съвсем ще срине и без това полурухналите устои на колабиралото по време на прехода българско общество.

При това положение няма какво да се чудим, че претенциите на сексуалните малцинства да бъдат разширени техните права, включително да сключват брак и да осиновяват деца, се посрещат с такава неистова враждебност. Очевидно голяма част от българите смятат, че се посяга на нещо фундаментално важно, при това засягащо не само държавата, обществото и нацията, но и преди всичко техния личен живот. И дори смятат, че заради това си заслужава да излязат на улицата и да протестират. За вечно пасивния българин това никак не е малко. От тези настроения се възползват редица политически сили, както отляво, така и отдясно, които залитат в модния напоследък консервативен уклон, в смисъл на декларативна подкрепа за т.нар. традиционни ценности и мощен отпор срещу либералния дневен ред на съвременните западни общества.

Работата е там обаче, че настървението, което демонстрират мнозина граждани и политици,



направо вони на фалшив морализъм и лицемерие



Е, как така никой не се сети да "спаси децата от разврата", като организира протести пред нощните клубове в Студентски град, редовно описвани в медиите като "Содом и Гомор"? А вместо това откроиха "джендърите" насред всичките безбройни примери за корупцията и развалата, които царят в нашето общество? Яростното и системно фокусиране върху хората с различна сексуална ориентация говори, че българите са открили в тяхно лице противника, върху който да стоварят вината за всеобхватната морална криза, която ни тресе вече десетилетия наред.

За това има поне две причини. Първата - ЛГБТ общността и нейните поддръжници са по-слабият противник. Едно е да се правиш на голям мъж пред безобидните участници в "София Прайд", а съвсем друго е да се репчиш на мутрите и безбройните други престъпници, които разсипват държавата. Втората - просто така е по-лесно. Бунтът срещу криминалната върхушка изисква воля, постоянство и решимост за реална промяна. Протестите срещу кабинета "Орешарски" продължиха над година и завършиха с триумфалното завръщане на власт на Бойко Борисов, изгонен преди това от други демонстриращи граждани и кладите на самозапалили се хора. След това обществеността се върна в обичайното си летаргично състояние и нищо - нито сенчести сделки като продажбата на ЧЕЗ, нито възобновяването на енергиен проект с колосален корупционен потенциал като "Белене" може да го изкара от него.

И по всичко изглежда, че все така ще си караме и занапред. Ще ревем срещу "гей мафията", еврейското лоби и американското посолство, а бандитите ще продължават да владеят институциите, които уж трябва да работят за нас, улиците и заведенията, по които ходим, икономиката, в която работим. И няма "да изчистим България" - в никакъв смисъл.