Често се забелязва, че некадърните икономисти разпространяват по-добре грешките си сред публиката, отколкото кадърните икономисти истините. Причината за това е, че лошите икономисти всъщност запознават хората с полуистини. Те говорят само за краткосрочните ефекти, които дадена политика би имала за конкретна група хора. За да се реши този проблем с полуистините, трябва да бъде представена и другата част на истината.

Но урокът няма да бъде научен и заблудите ще продължават да минават незабелязано в публичното пространство, докато не бъдат обяснени чрез примери. Нека започнем с възможно най-простата илюстрация - нека, имитирайки Бастиа, поговорим за известния пример със счупения прозорец.

Невръстен хулиган хвърля тухла по витрината на пекарна. Веднага след това собственикът излиза разгневен, но злосторникът вече го няма. Дузина кибици гледат с тихо задоволство дупката във витрината и парченцата стъкла, изсипали се върху стоката на хлебарницата. Разбира се, не закъсняват и философските коментари. Една част от хората смятат, че дори и да е беда за собственика на магазинчето, все пак случката има и добра страна. Счупеният прозорец на пекарната ще създаде работа на стъкларя да го поправи. Правят се трескави предположения колко ще струва стъклото. 50 долара? Това е сериозна сума. Все пак, ако прозорците никога не се чупеха, какво щеше да стане със стъкларския бизнес? Това поражда останалото движение по веригата - 50-те долара от поправката на витрината ще могат да бъдат похарчени след това от стъкларя и ще са печалба за други търговци и така до безкрай. Счупеният прозорец ще осигури пари и заетост. Като логично заключение от всичко, казано от тълпата, би могло да се каже следното:

Всъщност хулиганът, който хвърля тухлата, въобще не е обществена заплаха. Напротив, той е обществен благодетел.

Сега, нека погледнем този пример от друг ъгъл. Тълпата всъщност е права в първото си заключение. Този акт на вандализъм на първо място ще създаде повече работа за стъкларя. Последният ще бъде доволен от това нещастие по същата причина, поради която гробарят научава вестта за нечия смърт. Но собственикът на пекарната ще похарчи 50 долара за ремонта, които, например, е планирал да похарчи за нов костюм. Само защото му се налага да поправи витрината, ще се лиши от костюма или друга желана от него стока. Вместо да има здрав прозорец и 50 долара, сега има само прозорец. Или ако е планирал да си купи костюм същия следобед, вместо да има и нов костюм, и здрав прозорец - ще трябва да се задоволи само със здрав прозорец (след поправката) без нов костюм. Ако приемем пекаря за част от обществото, обществото всъщност е обедняло с един костюм в резултат на счупения прозорец.

Печалбата на стъкларя за поправката е загуба за шивача на костюма. Всъщност никаква допълнителна заетост не се добавя. Тълпата според първия положителен сценарий обръща внимание само на две от страните - хлебаря и стъкларя. Така напълно пропускат потенциалната трета страна, която би могла да бъде замесена - шивача. Забравят го, защото просто не е част от основното действие, което се разиграва пред очите им. Неговата роля не е очевидна, тя е невидима. Ще видят поправения прозорец след ден-два. Те никога няма да видят обаче новия костюм, защото така и не е бил направен, понеже пекарят не е могъл да си го позволи. Мислят само за онова, което се вижда на момента.

Така завършва историята за счупения прозорец. Елементарна заблуда, която всеки може да преодолее, ако се замисли по темата малко по-задълбочено. "Заблудата за счупения прозорец" се появява замаскирана в хиляди варианти и е една от най-честите в историята на икономиката. Днес тя е по-разпространена от когато и да е било в миналото.



* Хенри Хазлит (1894-1993 г.) е известен журналист, който пише по икономически теми в "Ню Йорк Таймс", Wall Street Journal и Newsweek. Той е може би най-известен като автор на класическия труд "Икономика в един урок" (1946).