:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 528
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Челен опит

Българи правят най-хубавите пасти в рая на сладкишите

Преди 170 години Георги Стоянов открива първата си баничарница в Истанбул. Днес "Бялата пекарна" на Димитри Стояноф и дъщеря му Натали в квартала "Кадъкьой" край Босфора е известна на всеки в мегаполиса
Заможно и богато е живеел Георги Стоянов с многобройната си челяд в началото на 19 век някъде в Костурско. Докато веднъж ясновидка не му предсказва, че след тримата сина бременната му жена ще роди така желаната дъщеричка, но той ще стане причина за нейната смърт. Дали е обърнал занаятчията сериозно внимание на тази поличба не се знае, но, действително, една нощ без да иска настъпва в тъмното малкото си момиченце и то умира. След тази прокоба повече не го свърта в родния край и разпродал цялото си имущество, се преселва в столицата на империята - Истанбул, установявайки се в космополитния Балат.

Това се случва през 1836-та - точно десет години след като султан Махмуд II е ликвидирал еничарския корпус и няколко преди провъзгласяването на Хатихумаюна в парка Гюлхане, когато Истанбул се смята за "най-големия български град".

---------



В Балат, кварталът между Златния рог и сухопътните крепостни стени на Константинопол, в който наред с гърци, арменци и албанци предимно живеят потомците на изгонените в края на 15 век от испанските йезуити евреи, македонският българин Георги Стоянов открива първия си баничарски дюкян, в който продава още симиди и други хлебни изделия. Пословичното им трудолюбие и сериозността, с която се занимават със своята работа, са в основата на бързото замогване на семейството. След две десетилетия големият син Козма открива в Саръйер - тогава село, а днес квартал на Истанбул на европейския бряг на Босфора - знаменитата "Саръйер Бьорекчиси" (Саръйерският баничар), марка, която, макар и отстъпена по-късно на други, и днес се слави със своите вкусни баници.

Другият син Григор също открива баничарница, но в пристанищния квартал Каракьой, в който са съсредоточени и всички финансови институции на Османската империя. Не само сутрин, през целия ден не секват опашките пред баничарницата.



За любезността на "каракьойския баничар",



за чистотата и порядъка в дюкяна му, много често се споменава в мемоарните произведения на турски език от този период. Но в последвалите десетилетия собственикът неочаквано разпродава всичко и тайно със съпругата и дъщеря си се запилява в Америка. След дълги години следите му се откриват случайно в Ню Йорк.

В началото на века - 1907-ма - синът на Козма - Димитри открива баничарница на "отсрещния бряг" - в Юскюдар (Скутари). Малко по-късно той се премества в по-оживения и проспериращ квартал Кадъкьой, където заедно със синовете си Дино, Ламбо и Георги основава "Бейаз фърън" (Бялата пекарна), в която наред с баници се произвеждат погачи, пити, краваи, козунаци, симиди и други брашнени изделия. Фурната е позната сред народа като "Булгарън фърън" (Пекарната на българина).

Тежки последствия върху семейството има така нареченият "имуществен данък", решението за който се взема от правителството на Исмет Иньоню в условията на повсеместния недоимък и ширещото се черноборсаджийство през годините на Втората световна война и засягащ преди всичко заможните малцинства. За да не попаднат сред интернираните в Ерзурумско, Стоянови са принудени да продадат голяма част от имуществото си и да платят наложения им данък.

- Бях десетгодишен, когато през 1957-ма баща ми Георги реши да се занимава със сладкарство и откри по крайбрежния булевард на Кадъкьой днешната сладкарница - споделя г-н Димитри Стояноф, който преди четвърт век поема ръководството на тази фирма с



почти 170-годишна история



Беседвам с него в приятно обзаведения му офис над втората сладкарница, открита преди десетина години в едно от най-прелестните кътчета на Кадъкьой - "Чифтехавузлар", от чиито прозорци се вижда естетически оформената витрина на заведението и входът с непрекъснатия поток от влизащи и излизащи клиенти.

- След основното училище продължих образованието си във френския лицей "Сен Йозе". Ожених се за Маргарита - потомка на македонски българи, живеещи в Истанбул, и се захванах с усвояването на занаята - продължава той. - А след като баща ми Георги замина при другия си син Ангел в Сан-Франциско, аз останах единственият продължител на традицията. Но съм спокоен за бъдещето на "Бялата пекарна", защото съм уверен, че 29-годишната ми дъщеря Натали още повече ще я прослави.

Тя завършва френския лицей "Сен Беноа" и мениджмънт в реномирания частен университет "Коч" в Истанбул, след което специализира сладкарство в Швейцария и в института "Льо Кордон Блю" в Париж. И действително г-ца



Натали Стояноф е една от признатите специалистки



в своята област в Турция и затова много често я канят да участва в специализирани предавания по тв канали или различни издания. Всяка година под нейното ръководство "Бялата пекарна" организира платени курсове, в които участват бъдещи сладкари от Беларус и Иран, от Гърция и Украйна, от Грузия и Русия, с които тя споделя своя опит и практика в областта на сладкарското изкуство.

В страна като Турция, в която от локума до баклавата изобилстват всевъзможни традиционни сладости, която е рай на сладкишите, никак не би трябвало да е лесно да се занимаваш със сладкарство, особено в конкуренция с такива грандове като "Диван" и "Пелит" - си мислех в кратките промеждутъци на беседата ни, когато Димитри Стояноф разговаряше по телефона или преглеждаше електронната си поща. Сякаш уловил мисълта ми, той продължава:

- "Бялата пекарна" не е най-голямата в своята област в Турция, но всеобщо е мнението, че тя произвежда най-вкусните, най-хубавите сладкиши. Нашите изделия са почти двойно по-скъпи от останалите, но въпреки това, всекидневно в двете ни сладкарници и по интернет продаваме около 300 торти. Отблизо следим всички новости в областта си, не пропускаме изложения и панаири, свързани със сладкарството. Асортиментът ни е твърде богат - около 400 разновидности, които се произвеждат от наши дългогодишни майстори-специалисти в двете пекарни. Това, което ни отличава от другите, е, че продуктите и суровините ни - като се започне с брашното и се стигне до маята - са натурални, свежи, без всякакви примеси и химикали. В нашите пасти и торти ще почувствате свещения дъх на човешката ръка и любовта към професията. Да,



всичко се прави на ръка.



От човешката ръка, която не бихте могли да замените с никакви уреди и технологии.

Своеобразната галерия с многобройни фотографии по стените на коридора и кабинета ме подсеща за пътешественическата страст на Стояноф.

- Почти няма страна, която да не съм посещавал - като се започне с Чили, Аржентина, Перу, Парагвай, Бразилия, Мексико... и се премине през ЮАР, Израел, Египет, Тунис..., та чак до Непал, Индонезия, Малайзия, Филипините, Китай и Япония... Съвсем наскоро посетих и Средна Азия. Преди десетина години - точно по времето на големия хаос, на дългите опашки и безнадеждността - за първи път преминах и през София. Центърът на столицата приятно ме впечатли, особено храмът "Александър Невски". При първа възможност бих желал за по-дълго време и по-подробно да опозная цяла България.

Когато преди срещата по телефона уточнявах адреса на офиса му, той практично ме посъветва да дойда в Кадъкьой и да запитам първия срещнат за сладкарницата на Митко. Това ме накара неволно да си спомня за момченцето Ваня от разказа на Чехов, което адресира писмото си "На село, за дядо". Но в Кадъкьой - този почти тримилионен азиатски квартал на Истанбул - всеки срещнат действително ви упътва към "Бялата пекарна" на Митко...
4
4002
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
31 Август 2003 22:06
малко встрани от темата но ако някой от любителите на сладкото си спомни за известните сладкарници "Христо Груев -стил" във Варна и Шумен нека напише къде може да се намерят пак от неговите пасти и сладкиши.
Ще благодаря ..................както подобава
31 Август 2003 22:44
Абе дано някои от днешните български "сладкари" се научи от тях.Единственото , което днес се произвежда в България сa красиви, подчертавам само красиви торти, останалото е само тъжен спомен за разни не дотам красиви , но за това пък екстра вкуснотии.
01 Септември 2003 05:40
Възмущава ме, че г-н Хюсеин не е намерил за възможно да спомене изрично за огромното желание на г-н Стояноф да се завърне я в Битоля, я в България. Поради тази причина написаното в статията звучи неправдоподЖобно.
01 Септември 2003 06:47
Кое ти звучи неправдоподобно бе, Водолей?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД