Отхвърлянето на еврото на референдума в Швеция предизвика безброй реакции и коментари във и извън Евросъюза. За нас, българите, това бе чудесна възможност да се ориентираме накъде отива европейският проект, единственият, в който виждаме мястото и бъдещето си.
Швеция е сравнително нов член на общността. За разлика от България скандинавските страни винаги са имали алтернатива за членството в Евросъюза. Техните общества и икономики са били като цяло по-успешни от тези на повечето държавите в Европейската общност. Да не говорим, че лошите икономически показатели на Франция, Германия, Италия без съмнение са разтревожили допълнително шведите. Помежду си скандинавските страни бяха вече изградили стандарти за наднационална общност, за социална защита и за опазване на околната среда, които са служили за модел при европейското строителство. На референдума през 1994 г. Норвегия, която заедно с Швеция успешно беше приключила преговорите също,
отхвърли членството и остана извън Евросъюза.
Дания, която е член на ЕС, на референдум през 2000 г. решително гласува да запази своята крона. Във Великобритания, макар и в съвсем различен контекст, шансовете Блеър да се реши да проведе референдум за еврото преди парламентарните избори през 2006 г. са по-малки днес, когато светът научи резултата от допитването до шведите.
Подобно поведение не трябва да изненадва - Евросъюзът, който у нас хората масово възприемат като добър Дядо Коледа, раздаващ помощи, за богатите и успешни общества означава бюрокрация - много по-калпава, по-корумпирана и по-непредвидима от тази, която ги управлява в национален мащаб. В този смисъл Брюксел има за какво да се замисли.
Очевидно е, че Швеция, Дания, Финландия, Норвегия, Исландия прекрасно могат и без Евросъюза. Също толкова ясно е, че Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, България, Румъния, Македония, Хърватия, Албания, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина не могат дори да си мечтаят за бъдеще вън от него. Нима някой може да си представи, че Албания би гласувала на референдум да запази леката, Румъния - леята или България - лева? Както и никой не се е съмнявал, че референдумите за членството в ЕС на 8-те източноевропейски страни сред 10-те държави, които ще влязат в ЕС на 1 май 2004 г., ще минат успешно. (Съмнения имаше само за кандидатката Малта, но тя е от друга категория.)
За щастие в страните от Евросъюза (засега) не се правят референдуми за приемането на нови членки.
Не е изключено такива идеи да се появят в бъдеще,
когато са зададат по-проблемни кандидати, каквито са Турция и Украйна, та дори и България - според Евробарометър само 35% от европейците искат българите в ЕС. Впрочем обществената подкрепа сред сегашните членки дори за фаворитки като Полша е доста под 50%.
Но един референдум може да скрие друг. Предстоят национални допитвания в повечето европейски страни за бъдещата европейска конституция. Достатъчен е само един отрицателен вот в една единствена държава, за да се провали великият проект за европейска конституция. А негативен вот изобщо не е изключен. В проекта за конституция не липсват спорни текстове - например дали да има позоваване за Бог. Ако поляците гласуват против проект без съответното изречение - край на европейската конституция!
Нали Дания провали на референдум през 2001 г. влизането в сила на Договора от Ница, а след това проведе "поправителен" вот през 2002 г., на който проектът успя да "мине". Но какъв е смисълът да се провеждат
референдуми "до дупка",
докато получиш желания резултат?
Референдумът в Швеция показа за пореден път колко големи капани има пред европейския проект, какво разминаване има между елити и граждани, колко малка чуваемост има за посланията на политиците, особено когато става дума за големите идеи. Всъщност, имат ли право политиците да свикват референдум по въпроси, с които широката общественост не е запозната? 90% от европейците не могат да изброят повече от 2 от 10-те страни, които ще се присъединят през 2004 г. Много повече от 90% не знаят критериите за влизане в еврозоната. Не е ли прекалено лесно политиците да провалят даден проект, като обявят референдум за одобрението му?
Готев , допускаш много неточности в материала си, .Този път журналистическата ти инфармативност ти изневерява.Финландия е в еврозоната от 2001 г-една от първите , които влязоха.Не е Сканиднавска страна , а Северно европейска –не принадлежи към Скандинавския полуостров.Същия икономически и социален модел като Швеция , същия жизнен стандарт , принадлежащ към общия Северно европейски търговски и икономически съюз, напълно свързана с останалите северни страни икономика-преплетена с тях. Но Финландия отлично се чувства в Еврозоната , постигна тази година 5.2% ръст на Брутния си национален продукт(данни от последните седмици).Миналата 2002 г имаше 4.5 % . В Швеция са се вдигнали цените в последните 2 години с 30% най малко.Ще се очаква още по задълбочаване на кризата в нея.Сама Швеция , дори и със силна икономика, трудно ще устои на силното евро и заобиколена с евровци, с които има активни икономически и търговски връзки.Против Европа и еврото гласуваха националистите , от надигащата се в Швеция в последните години сериозна ксенофобия и шовинизъм.Питайте нашите емигранти там-2000 парчета-как работят и как си намират работа.Против еврото са от младото поколение и то отрепките-наркоманите , психопатите и педофилите , с който Швеция се гордее в БОЛ!
Не разбирам твоят ПОИНТ!Какво искаш да кажеш със РЕФЕРЕНДУМА? Уплашен ли си от народния вот? Референдума е най-демократичния народен вот и той трябва да се усвои от българите –иначе няма демокрация , българската демокрация се затваря в желязна клетка без прилагането на референдума. А за шведите не се грижи и не плачи-ще се драпат , драпат , но пак ще влезнат, до 1 година , помни ми думата!И датчаните и норвежците!
Ина Тодорова
