|
Този е един от десетките примери, който училищните психолози споделиха помежду си по време на работните семинари през последния месец във Варна, Бургас, Пловдив, Търговище и София. Първият и основен проблем, очертал се на обсъжданията е, че училищните психолози все повече намаляват и в момента никой не може да каже колко са те в България, нито пък в София. За чиновниците от МОН нуждата от психологическа помощ в училищата е нещо, което не изисква специални грижи и усилия. Ето защо никой не може да гарантира, че някой ще окаже необходимата помощ на учениците, които имат нужда от осмисляне на моделите на поведение, с които се сблъскват в училище. Напротив,
там се натрупват нови и нови проблеми.
Никой и тази учебна година няма да даде отговор на малчуганите защо по-големите безнаказано им обират най-безцеремонно парите за закуски или пък задигат джиесема, който мама и тате са сложили на врата на детето си, за да го контролират през деня.
Социологическо проучване показва, че една трета от учениците са жертва на насилие. Най-често срещаният тип е кражбата на пари или вещи. В същото време нарастват и случаите на домашно насилие. Макар че все още е относително нисък ръстът на децата в риск - 9,7 процента са случаите на системно физическо или психическо насилие от страна на родител или настойник - масови са проявите на агресия в семейството. Бедността, социалната несигурност, безперспективността, корупцията и престъпността са само част от негативните емоции на родителите, които най-често се пренасят върху децата, отчитат от Агенцията за закрила на детето.
Всеки трети ученик твърди, че не би споделил с никого своите страхове и притеснения. Децата са склонни да приемат ограждащата ги агресия навътре в себе си, в резултат на което започват да се самообвиняват, да трупат комплекси, да усещат
безнадеждност и желание за самоубийство,
твърдят училищните психолози. Според данни на "Пирогов" сме на едно от първите места в света по брой самоубийства при момчетата до 14 години.
Всичко това се случва, защото децата нямат социални умения да се справят, твърдят училищни психолози. Според тях е крайно време образователната ни система да се стресне от факта, че хиляди деца годишно отпадат от нея. По данни на Националния статистически институт през изминалата учебна година по различни причини 21 000 ученици са напуснали общообразователните училища, от тях 18 000 - основното образование. За тези деца училището не е нормално място за израстването им. Учебниците са пълни с факти, уравнения и какви ли не специализирани информации, които едва ли ще им потрябват в живота. В същото време липсва например систематизиран курс по здравно възпитание и образование.
В 12-ти клас, когато наближи учениците да напуснат школата, те идват в кабинетите на училищните психолози или при по-доверените си учители крайно объркани, защото им липсват елементарни социални умения, защото
никой не ги е научил как да си изберат професия,
как да различават различните социални групи, разказват педагози.
Психолози пък споделят, че в практиката си се сблъскват с въпросите на ученици, които се осъзнават като хомосексуални, например. На тях не само че училището не им помага, но то ги и заклеймява, защото повечето от истинските теми за учениците са табу в школата днес. Наркоманите също са жертви на агресията, табутата и неразбирането. С една дума - учениците са жертва на системата, която ги пренасища със знания, но нехае за тях самите.
Една малка крачка напред предлага от тази есен за деветокласниците учебникът "Социална психология и психология на общуването". Той използва един еретичен за нашата образователна система метод на обучение - психологически тренинг. Уроците в новия учебник, одобрен от МОН, започват с пример: Преподавателката X заварва в класната стая ученици да пият алкохол. Бутилката е в ръцете на Петър от 11б клас. Учителката решава, че това е човекът, внесъл пиенето и накрая той отнася наказанието, макар че всички знаят, че бутилката е купена от Мишо и идеята за разпивката е негова. Цялата компания знае истината, но мълчи, за да не предаде приятеля си. Урокът за социалните избори и моралната зрялост започва с въпрос към учениците "Как бихте постъпили вие, ако бяхте в тази компания? Колко пъти в живота ни се налага да избираме кого да подкрепим и кого да нараним?"
Децата ще учат с какво може да ви "издаде" погледът и как да четат азбуката на мимиките, как да решават конфликти и как да задават алтернативи. В рамките на курса те ще трябва да наблюдават родителите или учителите си как се справят с определена проблемна ситуация и по време на занятието да анализират това. Или пък да наблюдават просяците с какви нагласи манипулират минаващите - дали провокирайки синовния дълг, майчинството, суеверието или желанието за комфорт.
Целта на курса е да се дадат повече знания и личен опит в сферата на социалната компетентност и комуникативните умения, да се ориентират децата в социалните модели и света около тях и да бъдат научени как да правят избор и да вземат решения. Макар че учебникът е предназначен за деветокласници, на практика по него ще може да се обучава целия горен курс - от 8-ми до 12-ти клас.
