Яне Янев, лидерът на един от 12-те (може да са станали и повече) земеделски съюзи, задейства сам или чрез съпартиец (това още не е ясно) димка по време на конференция на СДС в Пловдив по време, когато на сбирката присъстваха всички лидери на синята партия. Разпространени бяха и позиви, в които земеделецът остро протестираше срещу намерението на СДС да се върне на власт и отново да ограбва българския народ така, както го ограбваше през 1997-2001 г.
Димната форма на политическа борба бе осъдена от всички политически сили и висши институции в България. А самият Яне Янев бе арестуван и, макар и пуснат на свобода, ще бъде съден за хулиганство.
Смятам, че правилно политическите сили и институциите отхвърлиха Яневите методи на политическа борба. И правилно е да бъде съден за хулиганство. Къде ще му излезе краят, ако
всяка една от 186-те български партии почне да хвърля димки
по политическите си противници? София и по-големите градове ще заприличат на армейски полигон по време на учения.
Но, като всеки историк, и аз помня. Помня една нощ на 10 срещу 11 януари, когато разярена тълпа хвърляше не димки, а направо подпали българския парламент. Тази война се ръководеше от СДС, оглавявано от същите лидери, които го оглавяват и днес, макар и с поизменени места в партийната йерархия.
Най-простото нещо е злорадо да заключа, че каквото повикало, такова се обадило. Но не споделям тази концепция, защото пак от историята знам, че подобни практики отварят път на труднопрекъсваемата спирала на насилието. Думата ми по-нататък ще е за друго. За
начина, по който беше представена разбеснялата се тълпа на 10 януари
от политолози, общественици и, за съжаление, журналисти. Квалификациите бяха храбри, доблестни и нежелаещи да търпят комунистическото робство на Виденов граждани. Много видяха в пламъците на пожара раждащото се гражданско общество. Макар и да знаеха, че гражданите на площада бяха малко и точно те не палеха. Беснеещите бяха платени мутри от силови групировки, преориентирали се към СДС, и хулигани от един футболен фенклуб. И от подпалване на парламента нямаше нужда - Виденов бе подал оставка още на 22 декември 1996 г. Всъщност имаше - за да имат героичен вид лидерите на СДС за предстоящите избори, тъй като дотогава нито те, нито съюзът им ги имаше реално на политическата сцена.
Аршинът, с който се мери насилието и хулиганството, трябва да бъде еднакъв. И за Яне Янев, и за останалите.
Както и да го суче и да го увърта този тулуп - фактът, че червените са изритвани на два пъти от хората си е факт.
Неоспорим.
На никой не му се живее в благоденствие от типа "Луканов" или "Виденов"
Колкото и да му е кофти - това е положението.
И никакви измислени приказки за платени запалянковци не могат да го променят.
Дано да не им се наложи да бъдат изритвани и за трети път.