|
- Г-н Игов, като училищен психолог каква диагноза поставяте на българското образование?
- Българското образование е в страхотна криза. То прилича на старите мостове по Черноморието, които са от железопътни релси и са на 20-30 години. Като ги погледнеш отдалеч изглеждат много романтично, но като се доближиш виждаш, че всичко е проядено и всеки момент ще рухне. Всеки път, когато някой реши нещо да направи, той връзва нова релса върху старата с идеята, че мостчето някак ще се задържи и ще има същия приемлив романтичен вид. Горе- долу такова е и нашето образование. Всичко, което се прави, е закърпване със старите средства.
- Защо?
- Защото нашето образование е митологизирано. Смята се, че си е хубаво такова, каквото е. Оттук идва и тезата, че то не трябва да се пипа. Първото нещо, което трябва да направим е, да си признаем, че нашето образование е болно. И то много болно. Точно така, както алкохоликът, за да се излекува, първо трябва да каже "аз съм алкохолик", или "аз съм болен човек". После трябва да се предприеме цялостна кампания за българското образование, да се направи цялостен проект, който да излезе в масовото пространство и да бъде обсъден. Знам, че това е бавен процес, но има процедури, по които може да бъде направен. Има хора в България, които разбират от образование, които са видели как това се прави навън. Ако тези хора бъдат събрани, би се намерила онази теза, която да извлече най-доброто от европейското образование, така както са правели нашите деди през Възраждането и да се изведе онази квинтесенция, която би ни свършила работа.
- Едва ли обаче сте първият, който открива, че има нещо гнило в образователната ни система. Защо нищо не се прави?
- Защото ако някой каже нещо такова, от хиляда места писват: "Не ни пипайте образованието, то си е хубаво. Или пък: ние вече правим нещо ново". А всъщност отново се дозакърпва старото. Това, което липсва на нашето образование е първо, че не е специализирано съобразно възрастовите изисквания и умственото развитие, потребностите на децата от различни региони или тяхната етническа принадлежност. И второ, че то не е насочено към изграждане на социални умения, които да им свършат работа в живота. Сексуалността например трябва да се учи в начална училищна възраст. Не можеш да видиш, че мама и тате правят секс в леглото и от това да правиш личностна криза. Повечето от децата изпадат в такава криза, защото не знаят за какво става дума. Вместо да се радват, че родителите им се обичат. Не можеш да оставиш едно дете на 12-13 години да избира следващата си стъпка в образованието без да е наясно какво иска. Или пък не можеш да гледаш на училището като на място, което трябва да бъде разрушено, защото ограничава свободата ти. Ти трябва да знаеш смисъла на училищната система. Ако ние се насочим към изграждане на повече социални умения в масовото училище, то тогава ще можем още по-добре да разработваме специализираните училища.
- Училището обаче е добър пример за корупция и корупционно поведение...
- Там, където нещата са гнили, където няма ясна система, там пълзи и корупцията. Използва се един стар ефект - че българинът е готов да задели и последната си хапка за образованието на децата си, за да се изсмукват максимално много пари на всякакви нива. Масово училищата в първи клас започнаха да правят прием. Има утвърдени системи за училищна готовност, само че те не се използват, защото не могат да се манипулират. Вижте какво става във всички престижни училища. Почти всяка година има скандали, но всеки си затваря очите, въпреки че тези изпити са незаконни. Не можеш да провеждаш изпити за сортиране на децата без регламент. Това ставаше и след 7-ми клас по-рано. В държавата се въртят, по скромни изчисления, около 5 млрд.лева за всички курсове за подготовка на деца на всякакви нива.
- Как се отразява това на учениците?
- Още в най-ранна възраст им светва в очичките, че не най-добрите, най-способните и най-умните, а тези с лактите, връзките или парите стигат до съответното място. А не можеш да изпитваш уважение към една система, която показва неуважение към теб. Представете си какво училище за живота е това. Тоест, вместо да изграждаме реални и социални умения, ние всъщност показваме на децата най-тъмните страни на това, което се случва наоколо.
- Според вас ако наистина се въртят около 5 млрд.лева за година, какъв е шансът системата сама да се откаже от практиката на частните уроци?
- Последните 10 години всяка година се повдига този въпрос и нещо не се случва. Когато се заговори за тестове, веднага някой писва, че няма да свършат никаква работа. Нищо че хората по света от 60 години провеждат прием с тестове за обучителни способности. Тази система подбира децата според техните способности, без да ги елиминира, и им казва: ти ставаш за това, ти за това, ти за това. Тогава вече няма обидени, защото ако аз съм добър спортист, нека ти да си добрият математик, а ти - добрият литератор. А тук ти казват: ти оставаш, ти се махаш. И ти оставаш не защото си по-добър, а защото зубриш повече или мама и тате имат по-високо обществено положение. Защо само в България се говори за корупция в образователната система? Просто защото сме довели нещата дотам да използваме желанието на българина да бъде по-образован, свели сме образованието до една пералня за пари и очакваме оттам някакви резултати.
