Пламен Димитров: Парите за по-високи надници отиват за лукса на шефовете

Работа в България има, доказва го огромният брой часове извънреден труд, които се полагат в момента, твърди зам. председателят на КНСБ



- Г-н Димитров, защо искате намаляване на работната седмица от 40 на 35 часа?

- Нашето искане е да бъде намалена поетапно работната седмица у нас. Не наведнъж с 5 часа, а в рамките на няколко години със съответния брой часове или части от часа, колкото е възможно. Като искаме законът да бъде рамков, както е в Германия. Там не е записано, че от 1 януари еди-коя си година всички преминават на 35-часова работна седмица, но е записано, че в рамките на следващите 5 години ще се дават данъчни и осигурителни стимули на работодатели, които намаляват работната седмица по договореност със синдикатите и същевременно разкриват нови места за сметка на намаленото работно време.

Доказано е, че когато намаляваш работното време, дори и на производствените работници, с 1-1,5 часа дневно производителността на труда не намалява, дори като относителен дял, т.е. взета за единица време, расте. След 5-ия час производителността пада и в периода 6-ия до 8-ия час тя е съвсем ниска. Вярно е, че това не навсякъде ще бъде възможно. Но има места, на които е възможно, всичко зависи от организацията на работа.

- Аргументите на работодателите срещу намаляването на работното време са лошата материална база и ниската производителност на работниците.

- Аз твърдя, че за лошата производителност в България има 3 причини. Първата, естествено, е лошата материална база и липсата на инвестиции за подобряването й. Втората обаче е лошият мениджмънт. Мениджърите, особено в частния сектор, не могат да организират така производството си, че работниците им да работят по-добре. И третата причина е лошата квалификация на работниците, които от една страна не искат да се усъвършенстват, но от друга страна - никой не инвестира в тях.

Ние говорим не само за намаляване на работното време, а за едно огъвкавяване. Нашата идея е малко по-широка и е почерпена от нормалния свят. Ако вземем за пример Холандия, там от една страна намаляват работното време, а от друга - въвеждат бонуси за почасовото работно време, т.е. за гъвкавата заетост. Ние не сме против тази заетост, стига тя да гарантира сигурност на тези, които полагат гъвкав труд, а не неплащане на осигуровки и липса на сигурност дали въобще ще ти платят. Комбинирането на гъвкави форми на наемане става възможно в много по-голяма степен, когато се освободи работно време. Ако постоянният работен ден е по-малък, тогава работникът ще има възможност да заработи нещо допълнително.

- Според вас има ли в България възможности и за допълнителна работа при тази висока безработица?

- Работа има и това го доказва огромният брой часове извънреден труд, които се полагат в момента в България. И той се полага, без да се заплаща допълнително. Работникът се изцежда до последно без да му се плаща. Ако се направи така, че това да не може да се случва, работодателят ще бъде принуден да наеме същия работник или друг, за да се свърши допълнителната работа. Работодателите обаче са прави, че има голяма бюрокрация и изключително тежки осигурителни режими, които пречат това да се случи. Ние винаги сме казвали, че сме за намаляване на данъчно-осигурителната тежест в рамките на възможното, защото трябва да се плащат и пенсии.

- Споделяте ли опасението, че намаляването на работното време ще доведе, ако не до намаляване на заплатите, то със сигурност поне до задържането им на сегашните нива и то за дълъг период от време?

- Веднага питам, защо? Твърдим и не само твърдим, а и го доказваме с цифри на икономисти и анализатори, че през последните 7 години в България има ръст на БВП. През това време има и ръст на производителността на труда, в различните сектори - различна. Данни на ЕВРОСТАТ показват, че през 2001 г. спрямо 1992 г. ръстът на средната за страната производителност на труда е близо 48%. През това време обаче реалната работна заплата, изчистена от данъци и инфлация, бележи спад 38%. Ние сме единствени в Централна и Източна Европа, които имаме такава динамика. При това положение не може да се твърди, че трудът е надценен, напротив той е жестоко подценен. Тази дупка в производителността и заплащането е някъде. Две са възможностите: или да е инвестирана обратно в бизнеса, или да е потребена. Потреблението или е през трудещите се, което е по-справедливо и по-равномерно, или през луксозно потребление на икономическия елит. Очевидно се е случило луксозно потребление на елита. Защото реалната работна заплата спада, а процентът на инвестициите от БВП расте много бавно.





Дикран Тебеян: Това ще спре ръста на заплатите

Проблемът е в липсата на работни места, а не в недостига на свободно време за допълнителен труд, казва зам. председател на Българска стопанска камара



НЕЛИ ЧОЛАШКА



- Г-н Тебеян, защо смятате, че е рано у нас да се говори за намаляване на работния ден?

- Дори и в икономически развитите страни 35-часова работна седмица е въведена, доколкото зная, само във Франция и Германия и то не във всички отрасли, а само в някои по-големи предприятия с по-висока производителност на труда. За България положението се усложнява от това, че имаме няколко пъти по-ниска производителност на труда, отколкото в развитите европейски страни, в отрасли като металургия, химическа промишленост и др.

Следващият проблем е разликата в качеството на оборудването, което се използва у нас и в чужбина. Повечето от нашите предприятия са все още с много стара техника. Нужна е модернизация, за да се постигне по-висока производителност. Само че средства за инвестиции няма. При това положение ние разчитаме на по-голямото количество труд. Едно съкращаване на работната седмица ще означава да изостанем още повече от гледна точка на производителността на труда от страните, към които се стремим.

- Не могат ли работодателите да вложат все пак някакви средства за модернизиране на машините, за да се постигне по-висока производителност, и оттам да се върви към съкратен работен ден?

- Точно в тези малко на брой години, които ни предстоят до присъединяването ни в ЕС, на работодателите им предстоят огромни разходи за инвестиции за подобряване условията на труд, за постигане на екологичните и санитарно-хигиенните изисквания на ЕС и т.н. Тези неща са безалтернативни, там няма отлагателни срокове при преговорите с ЕС. Намаляването на работната седмица ще затрудни още повече работодателите да отделят средства за такива инвестиции.

Има и още един аргумент против въвеждането на 35-часова работна седмица - 7-часов работен ден ще създаде огромен проблем на предприятията с непрекъсваем процес. Сега нещата се решават така: две смени по 8,5 часа, от които половин час почивка за храна, и една нощна смяна от 7 часа, при което се покрива 24-часовия цикъл. При един 7-часов работен ден, това ще означава да се покрият 23-часа от денонощието и 1 час няма да може да се покрие. Организирането на смените ще стане много сложно.

- А ако административно се наложи намалено работно време, има ли опасност да се намалят заплатите на работниците?

- Предложението на синдикатите е намаленото работно време да се компенсира с повишаване на почасовите ставки и нормите с оглед на това да не се намаляват заплатите. Но дори и работодателите да запазят нивата на работните заплати, те няма да могат да увеличат равнището им. В това отношение също изоставаме с пъти от ЕС. Това означава да станем още по-неконкурентноспособни. И то ще изостанем не само от старите членки на ЕС, но и от новоприсъединилите се държави от Централна и Източна Европа.

В никакъв случай не трябва да се отива към варианта намаляване на заплащането. Напротив - усилията трябва да са насочени към постепенно доближаване на равнището на заплащане в България поне до новоприетите страни от Централна и Източна Европа. Защото ние и от тях изоставаме значително. Освен това животът в България неизбежно ще поскъпва - увеличават се цените на енергоносителите, на телефона и други дотирани досега от държавата услуги. За да могат хората да живеят, това трябва да е съпроводено от увеличаване на доходите. Друг важен фактор за поскъпването на живота ще е влизането ни в ЕС. Цените на стоките в България за много кратко време ще догонят европейските равнища, защото пазарът ще бъде отворен.

- Как ще коментирате твърдението на синдикатите, че с намаляването на работния ден хората ще имат възможност да се трудят и на още едно място и да си докарват допълнителни доходи?

- Този аргумент аз го уважавам. Но дори и сега, при 8-часовия работен ден, не са чак толкова много хората, които използват тази възможност. Намаляването на работния ден с 1 час наистина дава по-големи възможности да се използва свободната част от денонощието за работа и на друго работно място. Но проблемът не е в работата на две места, а дали има възможности за труд на още едно място. Проблемът на България е в липсата на работни места, а не в липсата на свободно време за допълнителен труд.

- Появи се и теза, че 8-те часа работен ден в България не се уплътняват.

- И това е вярно. И не е случайно това, че най-големите трудности, които срещат българи на работа при чуждестранни инвеститори, е да свикнат на по-голямата интензивност на работния ден в тези предприятия. Има чуждестранни инвеститори, които плащат много добри заплати, много над средните в българските предприятия, но там и интензивността на работата е много по-голяма. Не говоря за инвеститорите, които не спазват Кодекса на труда.