|
Това, че Иван Костов прописа във в. "Сега", не е новина. Той писа преди, пише сега и сигурно пак ще пише. Очевидно този контакт с публиката му допада - не говори, а пише. Извънредна ситуация като сегашната - важна предизборна кампания, вероятно ще накара Костов дори да проговори.
Изненадващи са по-скоро реакцията, страничният шум, който се чува след краткия коментар в съботния брой на "Сега" - тези, които през последните две години призоваваха Костов да каже нещо, сега изведнъж се сепват и коментират: "Ама той защо така!?"
Нито онова другари, което отправи към двамата си съпартийци със смъкнати маски, нито помиярските му определения към Софиянски са нещо, което внася качествено нов елемент в сините борби.
Иван Костов и Петър Стоянов са в конфликт от май 1998 година. Една реч-предупреждение на Стоянов вкара тогава двамата в спор, който през годините ставаше все по-кървав. Накрая се стигна до думите на Лучников, който упрекна Надежда Михайлова, че зад нея стоят именно "разбитите авари" на Стоянов и Софиянски. Всякакви контакти между бившия премиер и бившия президент съвсем замряха. Стоянов сви байрака, а Костов отшелничестваше във фондация "Демокрация", откъдето все пак продължи да дърпа конците в партията.
Тези неща се знаят, нали? Или поне се знаят дотолкова, доколкото да не се твърди, че днес е започнала "нова синя война".
Пред "Сега" Костов използва по-невъздържана лексика, но
тезите не са нови
Темата на коментара му "Обединението вдясно" бе тема и на изказването му пред разширеното заседание на Националния съвет на СДС в Пловдив на 6 септември - там той с режещия си тембър вкара в общ кюп "НДСВ, ДПС, радикалите на Софиянски и други подобни", за да обясни своето - СДС не бива да се обединява с тези предатели, ренегати и т. н. Пак там Стоянов каза: "Сами не можем. Софиянски е наш естествен партньор", и неговата позиция едва ли ще претърпи изменение дори и след Костовия коментар в "Сега". Двамата имат коренно противоположни виждания за коалиционната политика на партията си. Кой е прав - това ще каже историята.
Отстрани изглежда, че Стоянов има право да иска СДС да излезе от смешната самоизолация, в която се постави през последните 4 години. Факт е - сега СДС няма нито един значим партньор. Но е факт и нещо друго - почти всеки партиен клуб на СДС в София е залепил на витрината си копие от коментара на Костов в "Сега"...
Костов очевидно реши да отиграе една удобна и
задължителна за отиграване топка - "Бриго Аспарухов",
но за всеки случай опита да уцели с нея и втора врата - вътрешнопартийните си опоненти. Направи го по-грубо, по-неприлично от нормалното. Но дори и това не е изненада - Костов си е позволявал по-рязък език към интелектуалци, към журналисти, към политици от ДПС, от ВМРО, от БСП, че дори и към съпартийци. Още през 1999 г. той говореше така: "Атаките срещу правителството са арсенал от помия" и "Един помиярник не може да представлява опасност за страната". Само онези, които провиждат в него Стамболов, Бог и не знам кого още, го схващат като извор на мъдрост.
Днес големият въпрос пред СДС е не дали Костов е обявил поредната си война срещу този или онзи, а дали тази война влияе зле върху кампанията на Надежда Михайлова.
Разговорът кой е помияр, кой е зомбиран талибан и т. н. е стар за СДС, но ето че пак се случва. И щом е факт сега, очевидно е насочен към изборите.
Дори когато Костов атакува Филип Димитров и Петър Стоянов, той цели кандидат-кмета Софиянски. Защото той е важният му враг. Дискредитирайки Софиянски, Костов
налива вода в мелницата на кандидатката Михайлова
Така поне стоят нещата, погледнати от уникалната Костова камбанария. Той е убеден, че не й пречи, че така й помага.
И няма нищо чудно, че Михайлова приема оценката на Костов за Софиянски. Някой да не би да иска от Михайлова да го защити? Надежда не само подкрепя Костов, те действат координирано. В деня, в който той публикува антрефилето си, Михайлова публично нападна настоящия кмет - за изчезнали общински пари около програмите за бездомните кучета.
Пак "помиярска" история, разбира се, но е показателна - Михайлова и Костов влизат в кампанията с остра атака срещу Софиянски. Все още няма компромати, но атаката е налице.
И тя е обяснима. Само в остър двубой Михайлова има шанс да обърне тенденциите за изхода от кметските избори в София. Сега те не са в нейна полза. И няма да бъдат, ако води вяла кампания.
Вдигайки на щик Софиянски, Костов се обръща към истинските софийски седесари, част от които симпатизират на сегашния кмет. Затова Костов им казва: "Той подвива опашка около червените генерали."
Сигурно това ще има ефект вътре в СДС
Но с подобни приказки не се печели средният софийски избирател, който живее в маломерен апартамент, пътува в тролей и работи за 200 лева. На него не му дреме за драмата на Костов и лидерските проблеми на СДС.
Михайлова знае това или поне би трябвало да го е научила от срещите си с избиратели в "Орландовци", "Левски-Г", "Бенковски" и "Суходол".
Ако тя успее да се представи добре на това истинско бойно поле, а не на вътрешнопартийния ринг, може да стане и кмет. Във всеки случай хубаво е тези, които отписват СДС, да изчакат поне още 20-30 дни, пък тогава да варят жито и да палят свещи. Пък и не бива да коментираш четвърта серия на една трагедия, преди да си видял трета. Тук няма режисьори като Лукас.
Днес само ще препостна, с предварителното ми извинение, едно мое старо мнение..
