Как може един преподавател да свършва лекция в 13.00 ч. в София и час и половина по-късно да се води, че преподава вече в Силистра - на повече от 300 км разстояние? Има ли преподаватели, които настояват задължително да им се купуват учебниците и на каква цена? Не е ли странен изключителният интерес към вузовете, след като 80 на сто от завършилите висше образование изобщо не намират реализация? Какво означават 44 университета и 14 юридически факултета за една държава с територията и населението на България? Как точно се подготвя един студент, ако има 2 дни между изпитите? Как може да се коментира обстоятелство, че има университети и техни филиали, в които изпитите се провеждат в хотелски стаи, а се преподава в кафенето на същия този хотел?

Това бяха само част от въпросите, които зададоха представители на Сметната палата по време на конференция на тема "Корупцията в българското образование", организирана от Центъра за изследване на демокрацията. Именно този център, неправителствената инициатива Коалиция 2000 и социологическата агенция "Витоша рисърч" разбуниха духовете преди две седмици, като обявиха, че университетските преподаватели са излезли начело по корупционен натиск (което означава, че на директен въпрос "Ако някой ви е поискал подкуп, то кой беше?" са посочени именно те) дори пред митничари, полицаи, магистрати, държавни чиновници. Последва бурна реакция на ръководствата на поне дузина университети, според които се провежда атака срещу висшето образование. Съветът на ректорите обяви изследването за



тенденциозно и невярно



Според авторите на изследването пък всички опити за еднозначно отричане на резултатите са "смешни и жалки". Те припомниха, че подобна реакция е имало преди години от здравеопазването, митничарите и съдебната система, а сега вече всички те осъществяват различни и масирани антикорупционни програми.

Така или иначе никой не се нае да отрече, че в системата на висшето образование съществува корупция. Остана само спорът колко голяма е тя. Този спор не бе решен и на въпросния форум в резиденция "Бояна", на който се събраха ръководители на вузове, депутати, представители на изпълнителната власт, на синдикатите, на студентската общност, на неправителствения сектор.

Затова пък много полезен се оказа опитът на Сметната палата, направен от проверки и одит на висшите учебни заведения. Чудесно място за корупция са всевъзможните кандидатстудентски курсове, организирани на входа на университетите. Какво означава, че трябва да се запишеш на курс по география, който ти гарантира влизане след



обучение от 1 месец за 1000 долара,



не е ли редно гимназиите да дават същата подготовка безплатно, попитаха хората от Сметната палата.

Друга предпоставка за подкупност са прекалено многото вузове. Според Божидар Влахов, ръководител на отделение "Финансов одит" в Сметната палата, България е в челото на страните по университети на глава от населението. По негово мнение е изключително интересно обстоятелството, че напливът към тези университети продължава, независимо че всички данни сочат как 80 на сто от завършилите не намират реализация дълги години след това. Според шефа на Сметната палата Георги Николов съществували вузове, в които присъствието на лекции изобщо не е задължително, дори нямало и изискване за заверка на студентските книжки в края на даден семестър. На немалко места съществувала практиката изпитите да са през два дни, а липсата на време за подготовка мотивирала студентите да ги преодоляват по "втория начин".

Сред основните рискови зони бе посочено изнесеното обучение и изобщо създаването на филиали на университети. При проверките на Сметната палата било установено, че има преподаватели, които водят от 7 до 11 курса в различни учебни заведения в цялата страна. Имало случай, в който преподавател свършва с лекция в 13.00 ч. в София, а в 14.30 ч. същия ден се води, че преподава в Силистра - на повече от 300 км. Било ясно, че титулярят изобщо не ходи или пък праща свой помощник. Във филиалите четели лекции и хора без квалификация на преподаватели - например съдии, прокурори. Те не градели научна кариера, не били сигурни за местата си и затова всъщност били и податливи на рушвети. Пак в Силистра, във филиал на университет, било установено, че лекциите се четат в кафене, а пък се изпитва в хотелска стая.



Филиалите са един от най-сериозните корупционни рискове



Проблемът с безразборното им откриване и функциониране, както и огромният брой университети, безспорно води и до девалвация на дипломите. От Сметната палата вече предупредили, че това може да има непредвидими последици. Според Влахов можел да се даде дори пример с бунтовете на френските студенти по времето на Дьо Гол, които всъщност били предизвикани именно от "девалвирането на висшето образование" и липсата на възможности за реализация.

За рисков фактор, създаващ условия за подкупност, се отчита и икономическата среда, при която са поставени преподавателите и студентите. Според шефа на Сметната палата немалко от студентите работят, за да се издържат, което създава, от една страна, проблем с подготовката, а от друга, дава възможност да се мисли, че е възможно да "се заработи" и някой изпит. В същото време заплащането на университетските преподаватели е ниско и това ги правело податливи.

За място на възможна корупция във висшето образование се посочва и обучението на чужди студенти. На Запад за 5-годишно медицинско образование се плащат 280 000-300 000 долара, а в България - само 10 000-12 000 долара. Подобна е разликата и в други научни области. Затова и у нас учат много чужденци. От тях обаче има определена група хора, които идват не да се учат, а само за да получат диплома, което създава безспорен корупционен натиск, смятат от Сметната палата.

За рисков фактор се отчита и



плачевното финансово състояние на повечето ВУЗ



Това ги принуждава да набират допълнителни доходи, което невинаги става особено законно. Проблем е и стопанисването на материално-техническата база на университетите, както и отдаването под наем на отделни обекти - спортни съоръжения, помещения. Като най-ярък пример в това отношение бе посочен столичният Студентски град.

По време на конференцията шефът на парламентарната комисия за борба с корупцията Коста Костов също заяви, че има нарушения на законите и възможност за корупция при изнесеното обучение и при създаването на филиали. Той сподели, че наскоро се срещнал с "група студенти от престижен университет", които му съобщили, че не можели да си вземат изпита и да "преодолеят" двама свои преподаватели, "защото не се поддавали на корупция". В други разговори той установил, че ако даден студент има петица на изпит, той автоматично минавал в графа "съмнителен", т.е. съществувала възможност да си е взел не съвсем законно изпита.

Представителката на парламентарната комисия по образование Татяна Калканова пък обяви, че всеки опит за реформа във висшето образование среща силен отпор от академичната общност. Тя посочи и друга рискова за корупция зона -



присъждането на научни степени и звания



Самите преподаватели застанаха зад тезата, че в основата на проблемите с корупцията в университетите стоят грешни законодателни решения. Според ректора на Техническия университет (ТУ) Венелин Живков самият закон за висшето образование допуска възможност за корупция. Ако в него беше казано ясно и императивно, че няма платено обучение, то нямаше да ги има тези филиали пирамиди, обяви Живков. Според него друг основен проблем е бюрокрацията. Той даде пример с отпуснати наскоро пари от бюджета от 3 млн. лв. за ТУ, които трябвало да се изхарчат за 3 месеца. Ами това предполага или ректорът да наруши процедурите по закона за обществените поръчки и да успее все пак да изхарчи тези пари, или да ги върне в бюджета, добави той.

Според проф. Драгомир Драганов пък корумпираната всъщност е държавата, която корумпира и университетите. Той попита не е ли безумие, че правителството и парламентът са дали разрешение за откриването на 44 университета и на 14 юридически факултета. В този смисъл според него корупцията в България е "устройствена".

Вярно, все някога ще дойде времето някой да отговаря защо се разреши съществуването на толкова много университети и филиали, как точно един преподавател изнася лекции в по 10 от тях, защо се допускат пълните абсурди с кандидатстудентската кампания и т. н. Дано обаче тогава не се окаже, че е късно и че цялата система на висшето образование е проядена безвъзвратно.