1 октомври, 13 ч., с. Беден, Смолянско



"Да пазим мира и живота на земята" - това е табелката, която те посреща на входа на родопското село Беден. По обед на мегдана и по улиците обаче не се забелязва никакъв живот. Смесеният магазин е затворен, кръчмата не работи, кметството също е в обедна почивка. Само три жени седят на скована дървена пейка и чакат рейс за Девин. Една от тях чете табелка, изнесена на стъклото на кръчмата: "Продават се кози по 1,80 лв. живо тегло с ДДС. Продават се ярета по 3 лв. живо тегло с ДДС."

"Чета просто от интерес. Нямам животни и не искам да имам. Ние сами не може да се гледаме, камо ли стока. Тръгнала съм да си видя детето в Девин и да се връщам бързо, че и болната ми майка ме чака вкъщи. Изобщо не искам да говоря за никаква политика и политици. Имам си достатъчно проблеми, че да се занимавам и с тях." Това споделя 57-годишната Венета Караджова.



Жената чува ръмженето на старата руска машина ПАЗ



(онези съветски рейсчета, които от камион ГАЗ са пригодени за пътници и все още могат да се видят по виещите се пътища на Родопите), която се задава по баира. Едва изчаква да отвори вратите и се шмугва вътре. Останалите две жени също бързат да влязат и дават вид, че не искат никакви контакти с чужди хора.

Централната улица на Беден носи името на Гордю войвода. На нея се намират повечето забележителности, включително и спирката, кметството и кръчмата.

Към 13 ч. именно по нея изневиделица се задават няколко млади жени. Картината прилича на умален вариант на онези тълпи, които се носеха към порталите на работещите заводи и комбинати по времето на социализма. Не липсва и ентусиазмът. Малко обаче са променени ценностите. Онези хора отиваха да преизпълняват петилетката, а тези жени имат една-единствена цел - да изкарат някакви пари. Оказва се, че в селото предстои да бъде открит шивашки цех, в който ще бъдат наети на работа 14 местни жени. Те вече са минали двумесечен курс на обучение по шеф и кройка и в момента очакват всички документи на девинската фирма да се узаконят и да завалят поръчки от цял свят.

Докато това стане, те поддържат форма, като шият някакви сака.

"Мъжът ми е в София и работи в строителството. Аз обаче не мога да седя тук със скръстени ръце и да не правя нищо. Имам детенце на година и половина, но и него си гледам. Ей сега го нахраних и приспах, а бабата ще го пази." Това разказва 21-годишната Лидия. Тя споделя, че няма никакви амбиции да ходи и да си търси късмета по големите градове и в чужбина. Иска по-скоро да започне работа цехът и мъжът й да се прибере от София. "И двамата много обичаме селото си и цялата природа наоколо. С часове сме седели заедно и сме се взирали във върховете на дърветата", споделя младата майка. Казва, че гледа новините по телевизията, но за първи път чува, че има някакъв скандал по назначаването на Бриго Аспарухов за съветник на премиера Сакскобургготски.



По-склонна е да коментира любовите и драмите в сериала "Дързост и красота"



Напук на изказванията на вицепремира Лидия Шулева, че безработните са "загубили трудови навици", 14-те жени точно в 13 ч. са заели местата си зад шевните машини и вече гледат ръководителката кака Лида право в очите. Под неин контрол те започват да теглят тегели и да кроят ръкави и джобове.

В същото това време под прозорците на цеха се събират няколко мъже, които сядат по двете пейки. Пушат вдигнали крак връз крак и мълчат. Над тях са закачени списъците за предстоящите избори. От време на време някой става и поглежда, за да намери името си. В очите му се чете изненада, че все още е жив и е в списъка. Мъжете обаче не искат да говорят нито помежду си, нито с пришълците. Не става ясно дали чака да влязат в кръчмата, която по табелка отваря в 16,30 ч.

В края на ул. "Гордю войвода" две възрастни жени излизат от съседни къщи и започват да си говорят. Жените са забрадени с онези шарени на гюлове кърпи, които носят българките мюсюлманки, но са запретнали ръчно тъкани родопски престилки. Все едно чакат гости. А всъщност цяла сутрин са ровили из двора и са шетали из къщите.



"Името на селото ни не идва от това, че сме бедни,



защото ние сме много богати по душа. Той Симеон не ни забогати през това време, дето е тук, но ако дойде у нас, все нещо ще намеря за софрата - има и орехи, и малко картофи. Снощи го гледах и го слушах на френски (премиерът присъства на 58-ата сесия на Общото събрание на ООН във вторник и речта му беше на френски - б. а.). Като говори мирно - по му се разбира, ама като забърза - по-бавно говори." Така анализира ораторското майсторство на премиера 67-годишната Минка Сливарова.

Съседката й с безразличие клати глава, като чува името на премиера, но веднага се съгласява, че името на селото не идва от бедност. "Вярно е. Днес се радвам, че обрулих ореха и цяла зима ще има да си чупя и да ям с хляб. Знаете ли колко е сладко", казва 68-годишната Надежда. Дори от предвкусваното удоволствие потрива лице с почернели от беленето на орехите ръце. И двете жени обаче се жалват, че тази година е била много слаба за картофите. Леля Минка от половин декар е успяла да извади 37 чувала по 30 кг. Това било поне на половината от количеството в предните години.

Докато двете жени си хортуват, по ул. "Гордю войвода" се задава младеж, облечен във военна камуфлажна куртка. 23-годишният Павльо бързо разбира за какво се говори и се включва.



"Ако искаш да умреш млад и зелен, ела тук



Вземи два декара земя и бъхтай като луд за нищо", казва младежът и пали цигара. Преди година и половина той се е уволнил от казармата, но досега не е намерил постоянна работа. За кратко е работил при реставрацията на Рилския манастир, после е прекарвал с каруца дърва от гората, но надницата от 7 лв. не му харесва, а и работата била сезонна.

"За мен Симеон е един стар човек. Дай му един бастун и да си ходи. Ние, младите, няма какво да правим в тази страна. Не ми се ходи никъде в чужбина, пък и нямам пари дори да замина", споделя Павльо. Според него в селото имало млади хора, но не се събирали, защото нямали пари. Не можел да гледа и кабелна телевизия, защото като тръгнали да правят, почти всички в селото се писали пенсионери и социално слаби и фирмата се отказала. "За мен



министър номер 1 е Соломон Паси



Ако ги обесят тези нашите в Либия, пак ще си бъде номер 1. Страшен е. Не знам защо ми харесва, ама си знае работата. Другите са гола вода." Така анализира правителството "Сакскобургготски" Павльо. Бабите обаче не са съгласни с изхода на процеса в Либия и в глас припяват: "Че какво са виновни хорицата, бе. Нима можеш ей така да избиеш 400 деца. Та и те са родители. Това е нагласена работа. Ние не сме такива хора."

За да ги подиграе, Павльо казва, че леля Надежда искала да става кметица в София, а Минка щяла да й помага в кметуването, като й сади картофите. "Не ни интересува политиката, но гласуваме, защото е добре за младите", казват и двете жени и поглеждат към Павльо. После се прибират в къщите си. Младежът пък пали поредната цигара и тръгва по баира.

Така и не се разбира откъде идва името на селото. Според някои преди потурчването там имало местност, която се казвала Бядност. Тя била съвсем близо до Сухия връх, откъдето родопчани гледали дали настъпват турците. Каквато и да е историческата истина за името на Беден, факт е, че жителите му не приемат то да идва от онази дума, която все повече се среща в разговорите на хората и дори на политиците.

"Мир. Pokoi" пък пише на обратната страна на табелката при излизане от селото.