1 октомври, 11.45. Село Богатово, Севлиевско

"800-те дни не се е нещо променило, ама не е нещо станало по обратен път", вярва бай Ристо Попов. 83-годишният мъж е петият по старост от 380 жители на с. Богатово и сред малкото оптимисти, които може да срещнете там.

Всяка прилика между името на селото и богатството е случайна. Това е ясно още от първия оглед на празния селския мегдан. Никакъв напредък не личи и от изоставената или едвам кретаща стара техника, която чат-пат минава по него. Комай единствената придобивка на богатовци за цялото време на жълтото управление е кабелната телевизия, прокарана преди месец.

"Да не помислите, че сме богати", бяга от всякакво недоразумение с името на селото младият Иван. Липсват други клиенти в кръчмичката, в която той пие биричката си.

Богатово е на 5 минути път с кола от Севлиево. За името му има две версии. Някога селото е било турско. Имало много биволи и името идва от турската дума за бивол - "боа", гласи реалистичната. В романтичната версия, предавана от баба на внучка, се разказва за девойка от съседно село, която видяла как уплашен турчин бяга от огромна змия боа през неокосените ливади.

Когато се понапълни кръчмата, хората не обсъждат края на 800-те дни, говорят за техни си работи, доверява барманката Кристина. За разлика отпреди две години, когато всеки бил обнадежден. В традиционно червеното село



НДСВ спечели през 2001 г. повече от 50% от гласовете



Сини и червени едва събраха общо една трета. Днес НДСВ няма особена подкрепа тук.

"Като цяло в началото имаха доверие на царя повечето. Обаче сега не виждам абсолютно никого. Днес надежда няма, обезверени са хората", са впечатленията на Кристина. Два надписа до нея натякват: "Цигари без пари не давам на НИКОЙ!"

"Обеща той, ама... те и сега ще обещаят много работи. Ние вече не се лъжем. Ние си знаем, че теглилото ще си го караме, баба", мъдро заявява 80-годишната Куна Панкова. Седи и плете на една кука от кълбо пожълтяла прежда пред дома си. Къщата гледа към ограда, която помни произшествие с 20-годишна давност. Увековечено е с табелка: "Тук загина от гръмотевица Стоянка С. Петрова, на 33 г., 1980 г."

"Когато дойде Симеон, все се надявахме да стане. Знам, че сега свършват 800-те дни, ама... изтече му на Симеон мандатът и той като другите първо хубавичко помете. Ама сега се измете вече метлата", мисли Куна. "Да търсим кусури обаче само на началниците... аз не мога да търся. Ама и ние не струваме вече", твърди тя.



Много от нивите около селото стоят неразорани



Малко хора се хващат да работят повече от декар-два. Младите нямат желание и който може, си е намерил работа в Севлиево. "Народът какъв стана... Сега, като мина по празните блоковете, ме човърка. Какви щат да дойдат - цигани, българи, ама тая земя трябва да се обработва", казва Куна.

Зоя Михайлова чисти около кметството. Тя е един от двамата души в селото, назначени "по Шулева" - програмата за временна заетост. Чисти, копае - каквото й кажат. Но така ще е до декември - после не знае.

"Всеки се труди и старае, а пак нищо не става", коментира Зоя обещанията на Симеон. С 14 г. трудов стаж 57-годишната жена се чуди как да докара точки за пенсия. "Не знам как ще се появят. От ден на ден по-труден става животът. Ами младите какво ще правят? Как може млади хора да не работят, да взимат пенсионери да работят? Не е оправия туй."

Зоя е прекръстена навремето от Шафие. "Българското си име го владея аз, турското - не. Тъй ми е по-хубаво", казва тя тихичко. В селото от 200 къщи днес само 2 са турски.

От нейна гледна точка тук има и богати хора: "И повече се оплакват от бедните, че нямат пари, като не си знаят имотите!"

Заради близостта на града къщите, макар и много от тях празни, вървят прескъпо - по 14-15 хиляди - колкото гарсониера в Габрово, обяснява 25-годишната Силвия Николова, секретарка на кметството. Тя е началник, докато кметът - Пенка Дянкова, е в кампания.

Нагоре по улицата баба Тодорка (59 г.) работи в двора си. Отпред си играе 11-месечният й внук Тони. "През последните 2 г. почти нищо не се промени", смята Тодорка. Родителите на Тони са без пари, не можели да си намерят работа. "Аз съм гласувала за царя. Обаче мислех, че всичко ще се оправи. А бедността е голяма,



абе направо мизерия"



Но нали Симеон обяви, че вижда възхода? "Той може да го вижда възхода и може нагоре по етажите да го има, обаче тук, в село, няма нищо. Още не е стигнало, може да стигне, ама кога ще е това, ха-ха", развеселява се тя.

"Симеон за мен не е цар. Цар беше баща му и го изгониха нашите хора навремето", споделя поспрял се край нас Ристо. "Когато баща му умря, аз бях в Германия на работа. Знам как се правеше Хитлер, че го обича. Три дена ни даде траур, да не плаща на българските работници." Обаче за 9-месечната си работа при нацистите Ристо получава по 11 евро пенсия. След 32 години трудов стаж в България пенсията му е 78 лв. "Насреща им да вървим на германците, не можем ги стигна!", заключава той. Особено черен му е Муравей Радев. Нищо не може да разубеди Ристо, че с деноминацията от 1999 г. пенсията му не е намаляла 1000 пъти.

Въпреки това той не е черноглед: "Все нещо е дадено напред. Трябва да го виждаме. Мъчат се, ама



много станахме, дето лапат, пък за работника никой не мисли"



Ристо отминава и друг възрастен мъж, пожелал да запази анонимност, споделя: "Бях нещо. Цяла фабрика направих - военния завод. Бях директор. Заварих ги 202-ма души работници, оставих ги 1052. Сега всичко е в ликвидация, на работниците не са им плащали колко години..."

"Консервната фабрика, ей сега минавам, гледам - закрита! А 1984-96-а години имаше там глад за работници!" (Бабите: Ама и Консервата ли затвориха?! Как може, бе!) Мъжът също си тръгва, а една от бабите коментира - да, ама пенсията му и на жена му сега е таванът - 200 лв.

Тодорка я скастря да си гледа своята работа.

Училище в селото няма от повече от 20 г. Има пенсионерски клуб, два магазина, кръчма. Детската градина е затворена още 1998-1999 г. Сега не искат да я отворят, макар че са се народили 10-ина деца. Трябвал обаче потенциал за 10-20 г. напред. А няма.

Тук по няма безработица, разправя Силвия. Това е и добре, и зле. Скоро имало проект с европейски фондове в сградата на училището да се направи почивна станция за старци. Общината обаче не дала добро на проекта, който можел да съживи цялото село. Отказали, защото 17% безработица били прекалено нисък процент, за да се насочат парите насам.

"И моят мъж гласува за Симеон, а сега каза, че няма да гласува изобщо, защото е разочарован", казва Силвия. От кметицата си Пенка богатовци обаче не се оплакват. Избрана е с червена бюлетина, но предстоящият избор на кмет в Богатово е напълно деполитизиран. На изборите Пенка ще се бори с още трима претенденти. За кандидат на жълтите никой не е чувал.

Най-сериозната й конкуренция е бившият фелдшер Никола Стефанов, издигнат от БЗНС. "Много уважителен човек за цялото село", казва 80-годишната Куна Панкова. 20-години е лекувал хората, а преди 1 г. напуснал. Хората ще гласуват за него, защото мислят, че ще ги лекува без пари. Не че в селото не идва джипи. Но те не могат да разберат защо трябва да броят от мизерните си пенсии за всеки преглед.

На съседна на площадчето уличка лелка брули орехи. "Няма какво да се оплаквате! Трудолюбие трябва! Аз съм си била добре и при комунистите, и при Костов, и сега. С 50 лв. пенсия, ама съм си добре", твърди тя. Докато колежките й от пощата седели по пейките в града и се вайкали, тя се върнала на село и сега им пращала чат-пат чушки по пощата.

На тръгване, надушил столичани, най-после идва и местният шемет: "Абе, шопче, оправете нещата в държавата, бе!"