Преди няколко дни по сутрешния блок на най-гледаната телевизия - bTV, дама, представена като професор, говореше за книгата на друг професор, в която се твърдяло, че всъщност преди много години хората били с три очи и четири ръце. Водещата кимаше сериозно, задаваше уточняващи въпроси.
Случката ми се свързва с разкритията на "Коалиция 2000" за корупцията в университетите. Много са съмненията ми около всяко изследване на такова неуловимо нещо като корупцията. Какво точно сравнявате - един взима 100 лв. за изпит, друг - десет хиляди за пуснат ТИР? Една идва с поразкопчано деколте на изпит, друг подава плик с банкноти? Един пуска без изпит детето на колега, друг върти книжката ви в ръце и подканящо повтаря: "Сега какво да ви правим"...
Корупцията и говоренето за корупцията не са едно и също
Какво бих казал с твърдението, че поповете са корумпирани, взимат ми парите, а не извършват истинско тайнство? Бих казал, че църквата е загубила авторитета си. Иван Еленков писа, че от Освобождението насам изблиците на антикорупционно говорене следват политическите кризи и обикновено затихват без последствия. Ето ви сега такъв изблик: самият факт, че странната теза за корумпираността на университетите така охотно се тиражира в публичното пространство, е знак за дълбока криза на доверието в тази институция.
Така се връщам към началото. Един човек се нарича професор и започва да ви говори за това, че хората имали по три очи. Друг доктор заявява, че българската нация е на 12 хиляди години и че Исус Христос е българин. Трети лекува рак с помощта на втренчен в темето ви поглед. И разбира се, ако друга нестопанска организация реши да направи изследване, със сигурност ще установи, че застрашително голям процент смятат българските професори за идиоти.
Проблемът е в това, че скочихме без аклиматизация от един държавно регулиран свят в джунглата. Хората си мислят, че има кой да отговаря за това кой е професор и кой не, кое е университет и кое не е. Няма.
Днес всеки може да учреди учебно заведение
Винаги ще се намери по света партньор, който да го признае, работодател, който да приеме дипломите. Либералната философия на образованието, който избрахме, предполага дълга традиция и желязна йерархия в престижа на заведенията, от друга страна - интелектуален пазар, т.е. все неща, които тук няма. В САЩ нищо не значи, че си "професор": ти или си професор в Харвард, или професор в университета на преподобния Муун, което не е същата професия. У нас тази руска и централноевропейска традиция на легитимация чрез титли продължава да е жива и след смъртта на държавното регулиране (забележете как се докторосват и професоросват политиците!).
Живеем във време на радикално самозванство
Някой регистрира неправителствена организация, спечелва проект, прави изследване, разгласява резултатите - и това се представя като наука. Няма научна общност, която да обсъжда методите, резултатите - трябва само да се убеди спонсорът, който обаче по определение не разбира точно от това, а медиите гълтат всичко. Някой тръби, че е написал книга или нарисувал картина. Няма критика, която да оценява - ако някой се изкаже, той е или откъм рекламата, или - много по-рядко - личен враг на автора. Преди няколко години беше достатъчно да кажеш "аз съм банкер", за да ти дадат няколко милиона - поне това стана по-трудно. За висшите учебни заведения подобни затруднения още не са настанали.
Корупцията, доколкото я има, е само върхът на айсберга
Въпросът е, че бруталната дерегулация (на български: безхаберие) накара честните "производители" да фалират и отвори път за мошеници, след които вече се задават големите чужди интелектуални концерни, които скоро единствени ще захранват пазара ни с квалифицирани кадри. Ако повечето така наречени университети просто продават дипломи, каква морална бариера може да има пред отделния преподавател да вземе и нещичко отгоре? Студентът знае, че ако си е платил частната такса, ще получи диплома, защото "клиентът винаги е прав"; учи - не учи, главното е да плаща. Е, ако това е политика на цялата институция, защо да не бъде политика и на отделния преподавател? Или дори на секретарката, която фалшифицира дипломи? Така мислят и споменатите катаджии: ако ти съставя акт, ще ти излезе по-скъпо - и за теб добре, и за мен...
Самият "продукт" е обезсмислен:
образованието се превърна в симулация,
трябва да имаш "тапия" и толкова. Рязко паднаха образователните нужди. Младежите днес са изправени пред два пътя - сервитьор или емигрант. За сервитьори диплома не трябва. За емигриране пък дипломата е бюрократична формалност, за да се запишеш някъде.
Ние в Софийски университет, с право или не, се смятаме за най-сериозното висше учебно заведение - само че новата кампания по тристепенното образование ни принуждава да продаваме магистърски програми на пазара наред с учредени вчера заведения. Борбата е жестока, таксите са високи. А конкуренцията продава тапията срещу по-малко усилие за единица изпит, с по-малки инвестиции (без съвети, хабилитирани лица, процедури и т. н.). Какво да правим? Да слезем неусетно на бакалавърско (нещо като бившето "полувисше") равнище? Или да се впуснем и ние в подбиването на цените?
Как може да се развие тази ситуация? Или държавата трябва незабавно да регулира пазара на висшето образование (виж ми окото), или трябва да чакаме много десетилетия отделните учебни заведения да се споразумеят за някакви минимални критерии, да учредят браншови организации, да се саморегулират. Дотогава периодически все ще говорим за корупция.
по-хуманни лица от адвокатите нема.........
