Доверието в правителството нараства с 4% в края на септември, сочи редовното месечно национално допитване на ББСС "Галъп интернешънъл". След спад до 13% през двата най-топли летни месеца в момента то е 17%. С 5% спада и недоверието. Позициите на кабинета са най-здрави сред центристки настроените избиратели, сред заможните и представителите на частния бизнес, сред висшистите. В оценките си за работата на кабинета избирателите се разделят на 3 приблизително еднакви по големина групи: всеки трети пише двойка на управляващите, всеки трети - среден, и също всеки трети - добър и нагоре. Ако тълкуваме ситуацията в чисто училищни термини, очевидно "ученикът преминава в по-горен клас", т.е. в следващите 800 дни.

Мнозинството избиратели продължават да са на мнение, че в момента няма партия или коалиция, която да е готова да управлява по-добре, и поради това предсрочни парламентарни избори не са популярни. Укрепва убеждението, че в следващия парламент БСП ще има водещата позиция, но не се регистрират значими настроения това да се случи сега.

В персонално отношение кабинетът стои стабилно в масовото съзнание, а министрите Паси, Велчев, Кунева, Шулева и Иванов-Лучано са оценявани високо. Същевременно песимизмът остава на много високи стойности - повече от 2/3 от избирателите продължават да декларират липса на надежда.

Очевидно сме изправени пред



поредния български парадокс



От една страна, едва ли не всички обективни индикатори за икономиката ни са добри, а някои от тях - като заетостта, ръста на БВП, резерва и събираемостта на данъците - направо много добри. За първи път в последните 14 години тече голяма дискусия как да харчим парите в държавата, а не как да затягаме колана и да взимаме заеми. И няма международна институция, която да не признава поне много добро развитие на нещата. Растат значимо и продажбите, включително на нови коли, което по цял свят се счита за индикативно, а също така и на недвижимостта. Т.е. материалното положение безспорно се подобрява, разбира се, с уговорката, че това се случва за едни повече, а за други - по-малко. Но в краткото ни настояще и в по-дългото ни бъдеще винаги ще е така - едни ще са по-добре от други, а трети ще са най-добре.

Защо обаче не констатираме оптимизъм, кое не се променя и



кара масовия избирател все още да се чувства в блатото?



Процесът на преход, който в общи линии завърши с поемането на властта от Симеон, с една дума може да се характеризира като процес на масова декласация на българите. Под което се има предвид не просто обедняване, а загубата на поредица от социални статуси в ключовите системи на обществения живот - образованието, здравеопазването, мобилността, заетостта, защитеността и т. н. Масовата им достъпност при социализма (съвсем друг въпрос е качеството им) създаде огромна средна класа - кажи-речи, 90% от населението. Нашенският вариант на преход декласира милиони, тласна по посока на социалното дъно близо 80% от хората, отне им преди всичко позициите и самочувствието, не чак толкова самата прехрана. Затова и песимизмът неизбежно доминира независимо от позитивните тенденции в страната. И ще продължи да доминира, докато не се изгради отново нормална обществена структура (пирамида), при която средната класа да има централно място по обхват и значение. Погледнато количествено, в момента



критерия за средна класа покриват около 15% от хората



Общественият оптимизъм ще преобладава едва когато тази цифра нарасне до около 35%. Всъщност първият етап на следпреходна България е свързан с изграждането на новата средна класа и ако не се отнесем в прегръдките на Костовото минало, имаме всички шансове да се нормализираме до 2007 година. Не че ще станем първи тогава - може би още ще сме сред последните, но сред последните в най-добрия клуб в света в настоящето, в "А" група. Вероятно едва тогава ще можем хладнокръвно да оценим случващото се в момента.