Уважаеми г-н Коритаров, много ми допада вашият маниер да задавате конкретни въпроси и затова желая и аз да ви задам два конкретни въпроса:

1. Във вчерашния брой на вестника беше цитиран посланикът на Германия да казва, че не може да дава становище по казуса "Бриго Аспарухов", тъй като това ще бъде намеса във вътрешните работи на България. Какво е вашето становище - честите изказвания на други посланици по същия въпрос не са ли намеса във вътрешните работи на България?

2. В последните месеци си отпътуваха от страната посланиците на Германия, Холандия, Англия, Швеция. Кога завършва мандатът на посланик Пардю?

Веселин Илиев



Уважаеми г-н Илиев, ако внимателно сте следили развитието на външнополитическата лексика и на отношенията, които България поддържа със страните-членки на Европейския съюз и на НАТО, вероятно сте забелязали, че изразът "намеса във вътрешните работи" не се употребява от дипломатите и от медиите вече повече от 14 години. Моят спомен за открита употреба на израза "намеса във вътрешните работи" е свързан с известното майско обръщение на Тодор Живков през 1989 г., когато бе взето решение за отварянето на границите и за организирането на бруталното прогонване на българските турци от родината им след идеологическия крах на така наречения "възродителен процес". Както вероятно знаете, онези години бяха период на изключително остра конфронтация между все още съществуващия Варшавски договор и Северноатлантическия съюз. Тогава за "намеса във вътрешните работи" се считаше едва ли не всеки акт на проявен интерес дори от страна на западноевропейска неправителствена организация по въпроса за състоянието на правата на човека в България или по какъвто и да е проблем, създаващ неудобства на официалните власти в София. В същото време отношенията между България и тогавашния СССР, каквито и да са били на практика, винаги биваха определяни официално като "ненарушима дружба" и "пролетарски интернационализъм". За първи път от незапомнено дълги десетилетия България получава шанса да бъде интегрирана в модерната евроатлантическа общност на принципа на споделени ценности, а не според зависимост на по-слабия пред по-силния. Главният секретар на МВР Бойко Борисов бе абсолютно прав, когато каза, че е цинизъм да се говори за намеса във вътрешните работи, когато посланик на държава като САЩ в София желае да се информира по някакъв въпрос, проявява загриженост за нещо, което се случва в България, или публично отправя препоръка към българското правителство. Не може, както каза генерал Борисов, ние непрекъснато да искаме най-различни финансови помощи или инвестиции от западните ни партньори, а когато те проявяват загриженост във връзка с евентуални рискове пред бъдещото опазване на натовските тайни от страна на България, подходът на такива дипломати да се счита като намеса във вътрешните работи. Обикновено партньорските отношения между две или група държави са характерни с това, че каквито и проблеми да възникват между тях, те могат да бъдат разрешени по пътя на диалога. Затова нека да не спекулираме с понятия и нека не навлизаме чак толкова надълбоко в разсъждения за поведението на един западен дипломат, което с нещо било по-различно от поведението на друг западен дипломат. Не забравяйте, че аз съм български журналист, който може да желае само доброто на своята страна. А това означава, че желая по казуса "Бриго Аспарухов" да бъде намерено най-доброто решение, което да не поставя под опасност от каквито и да било ограничения предстоящото пълноправно българско членство в НАТО, както и, от друга страна, позволява съхраняване на достойнството и на личността на генерал Аспарухов. Не би било етично да фантазираме какви са истинските мотиви на господин Аспарухов да приеме поканата на премиера, но добронамереното им тълкуване все пак отвежда към извода, че той е убеден във възможността да бъде полезен на България по този начин и не допуска, че всъщност може да й нанесе щети. Колкото до вашия въпрос кога завършва мандатът на посланик Пардю - смятам, че би било проява на добро възпитание, ако просто ви насоча да потърсите информация или в посолството на САЩ, или в българското Министерство на външните работи.



Г-н Коритаров, знам за вас от журналистическата ви биография след 10 ноември. Помня, че работихте във в. "Демокрация", а след това вече отидохте в "Свободна Европа". Интересно ми е с какво сте се занимавали преди 10 ноември? И още нещо: вярно ли е, че САЩ ще закриват "Свободна Европа"?

Росица Петкова, София, "Младост 3"



Уважаема г-жо Петкова, благодаря ви за проявения личен интерес към заниманията ми преди 10 ноември 1989 г. Това е периодът, когато завършвах висшето си образование, търсех реализацията си като всеки млад човек и мечтите ми бяха повече от навършените години. След дипломирането ми в специалността славянски филологии в Софийския университет в края на 1985 г. се опитах да започна научна работа, но опитите ми да запиша аспирантура не успяха. До 1990 г., когато започнах работа във вестник "Демокрация" и се ориентирах към журналистиката, не съм имал някакво постоянно занимание. Работих като преводач, опитах се да работя в областта на емпиричната социология в НИИМ, а после, след като бях уволнен от института, се насочих към преводаческа дейност във фирма за компютри. В радио "Свободна Европа" постъпих през 1992 г. Мога да ви кажа това, което знам, а то е, че САЩ няма да закриват радио "Свободна Европа". И подобен въпрос във вида, по който го поставяте, никога не е стоял.



Защо предпочитате да работите в държавна радиостанция, при това финансирана от чуждо правителство? Защо не опитате в частно българско радио? Може би ви се вижда рисковано и недостатъчно доходно?

Анонимен, по мейла



Уважаеми Анонимен, за да ви отговоря така, че да разберете защо съм избрал това радио, е нужно да ви кажа нещичко за себе си. Онова, без което не мога по никакъв начин в работата си, е възможността да се чувствам свободен, да мога да мисля необременено, да не попадам под каквито и да било политически или корпоративни зависимости. Такава свобода и възможност за творческа изява намерих в радио "Свободна Европа". Това бе радиото, което ме срещна с незабравимата Румяна Узунова, пред която винаги ще се прекланям. Това е радиото, в което разбрах, че за да си добър журналист, трябва да си гражданин. Това е радиото, което ме научи, че за човешката солидарност няма държавни граници. С това ви отговарям защо избрах да работя в радио "Свободна Европа", а щом съм го избрал, не виждам смисъл да говоря за други медии.



Уважаеми г-н Коритаров, аз съм един от заклетите читатели на "Демокрация", на които вестникът страшно липсва. Като човек, който е работил с жар в него, ми кажете защо Надя Михайлова трябваше да го спре. Наистина ли нямаше професионалист, който да се справи и да оцелее нашият вестник? Наистина ли нямаше поне един бизнесмен, който да помогне, както правят червените мобифони за "Дума"? Не мога да повярвам, че в нашата партия не са останали честни хора, които да спонсорират "Демокрация"!

Извинявайте, че на вас пиша за това, но досега съм изпратил 5 писма до НИС и нито отговор имам, нито някакви мерки се вземат. Благодаря на "Сега", че публикува материали от и за хора, верни на СДС. Започнах да чета този вестник, след като приятели ми го препоръчаха. Но той няма нищо общо с "Демокрация" - днес пишат едно за царя и за СДС, а утре - обратното. Вие като журналист мислите ли, че това е нормално и това ли имаха предвид разните специалисти, като говореха, че партийният печат няма бъдеще? Отговорете ми откровено, ако този въпрос въобще стигне до вас.

Милан Петков, Средец



Уважаеми г-н Петков, позволете ми, като ви благодаря за въпросите, същевременно да бъда и напълно откровен с вас. Мисля, че времето на емоциите и еуфорията, предизвиквани дори само от споменаването на името на която и да било партия, е отдавна отминало. Смисълът да се членува в партия е не просто споделянето на общи принципи, а осъзнато споделяне на отговорността как да се прави политика. Това е точно толкова прагматично, колкото и поддържането на вестник. Независимо дали един всекидневник е партиен или независим, конкуренцията на медийния пазар е подчинена на неумолими пазарни правила. Ако вестникът на дадена партия се е превърнал в непосилна финансова тежест и е по-скоро фактор за клиентелистки зависимости, отколкото посредник на мнения, то тогава много по-добре е вестникът да бъде закрит. Лично аз работих в "Демокрация" само около година - в периода 1990-1991 г. Сам реших да напусна, тъй като трябваше да избирам или да запазя собственото си достойнство като журналист и правото си да изразявам и различно от официалното мнение, или да приема като нещо нормално оказването на цензура, политическия диктат и разбирането, че журналистът е най-обикновен наемен работник, но не и личност. Не съжалявам за избора си да напусна "Демокрация" тогава, въпреки че по-късно доста често мои материали се появяваха във вестника като на външен автор. Не мисля, че точно аз мога да дам най-достоверния отговор дали "Демокрация" ще бъде възстановена или не. Смисълът от евентуалното й възстановяване обаче би бил в това на пазара да се появи талантлив вестник, а не просто партийно издание. Едва тогава ще можем да говорим за бъдеще.



Коритаров, сигурно ще ти изпишат разни дитирамби, затова мисля да бъда по-рязък. Не те гледам често, защото нямам навика сутрин да се залепям още със ставането от сън за телевизора. Все пак съм видял достатъчно, за да ти кажа, че изговореното и изписаното от теб много често не става. Не си некадърен журналист - колко сме ги виждали по-зян от тебе разни телевизионни кифли. Обаче си прекалено пристрастен, пудриш се и на много образован ми се правиш. С кеф чакам кога някой, по-грамотен от тебе и по-ербап, ще ти натрие надменната муцуна.

Имам и въпрос: кога си вярваш - когато пишеш, че Дилов-син може да стане кмет на София, или когато откровено агитираш за Софиянски?

Ядосан, по мейла



Уважаеми Ядосан, благодаря ви за въпросите. Оценявам по достойнствата му емоционалния ви изказ. Радвам се, че във ваше лице ще имам един постоянен зрител, който ще наблюдава "Блиц" с очакване. Позволете ми да направя едно разяснение. Когато един журналист пише анализ, той представя аргументи и ги обвързва в логическа конструкция. Анализите не са нещо, в което се вярва, а са нещо, върху което се разсъждава. Аз вярвам в начина си на разсъждение.



Коритаров, познавам ви (разбира се, задочно) сравнително отскоро от Би Ти Ви. Харесвам вашия стил на задаване на въпроси. Вие настъпателно търсите отговор и не приемате измъкването. Според мен това е истинската журналистика. Смятам обаче, че не сте достатъчно добър професионалист, защото прекалено много ви личат политическите пристрастия. Вие сте привърженик на СДС и сте проамерикански ориентиран. Ако не бяхте за САЩ, мислите ли, че в Би Ти Ви щяха да ви търпят като седесар? Питам ви не за да се заяждам. Започнах да следвам журналистика в НБУ и се опитвам да се ориентирам кое е правилно и кое не.

Валери, по мейла



Уважаеми Валери, радвам се да получа въпроси от човек, който следва журналистика и вероятно някой ден ще бъде мой колега. Ако имате някакви съмнения какво представлява истинската журналистика, възможно ли е истинска журналистика да се прави от недостатъчно добри професионалисти, какво означава седесар и как изглежда на екрана един проамерикански ориентиран, запитайте най-напред вашите преподаватели в НБУ. Ако те не успеят да ви ориентират достатъчно добре, с удоволствие мога да ви бъда полезен с кратка консултация. Вие основателно се питате кое е правилно и кое - не. Мога да ви уверя, че не сте единствен. Световноизвестният съветски поет Владимир Маяковски има един стих, който също звучи като въпрос: "Что такое хорошо и что такое - плохо?



Г-н Коритаров, макар че с любопитство гледам вашето предаване и признавам, че ми е интересно, не харесвам нападателния маниер, с който задавате въпроси. Мисля, че вие не просто искате да научите истината, а се гаврите с хората, които са приели поканата и са дошли да говорят с вас. Вашата цел е да ги унижите, като измъквате някакви никому неизвестни цитати и документи и използвате, че имате срещу себе си непрофесионалисти, които не са свикнали с камера и предаване на живо. Особено невъзпитан сте с политиците от НДСВ. Срамно беше как се държахте с Лучано - един човек, който за разлика от вас сам си е пробил път в живота, а не е работил в институт към ЦК на БКП! Разбира се, вашите напъни няма да компрометират това, което Негово величество и неговата партия направиха за българския народ. Но като ви гледам, се чудя вие кой искате да се върне на власт - БСП или Иван Костов?

Борис Милков, София, ж.к. "Люлин 9"



Уважаеми г-н Милков, прочетох с интерес вашите въпроси към мен и бих искал да ви благодаря за вниманието. Когато осмислих увереността ви, че моите "напъни нямат да компрометират това, което Негово величество и неговата партия направиха за българския народ", се запитах наистина загрижено кой е по-добре да се върне - БСП или Иван Костов. Мисля, че ще бъде еднакво добре. Поласкан съм, че само след десет месеца "Блиц" вече ви изглеждам като човек, който е работил в институт към ЦК на БКП. Намерете начин да ми напишете какво трябва да направя, та след една година "Блиц" да не изглеждам като бивш член на политбюро.



Г-н Коритаров, следя вашия "Блиц" - намирам ви за много добър журналист. Определено предаването ви "дръпна нагоре" сутрешния блок на Би Ти Ви. Но ми се струва, че на моменти се главозамайвате от успехите, преигравате да се покажете колко сте интелигентен и смел. И така разваляте иначе хубавите си интервюта. Например като интервюто с Лучано. Защо ви трябваше да го питате за режима на Салазар - нямаше нужда. Не ви бе на място въпросът и вместо да изложите него, се изложихте сам. Не е нужно кандидат-кметът да знае това, което вие знаете. Може да няма чак такава широка култура като нас, но това не е непременно белег за нисък интелект или организаторски способности, каквито му трябват на Лучано за кмет. Така че молбата ми към вас, уважаеми г-н Коритаров, да не преигравате, защото всичко се пише на ваш гръб.

Ваш почитател: Петър Стоименов, София



Уважаеми г-н Стоименов, благодаря ви за въпросите. Проблемът на Лучано не е в Салазар, нито пък във въпросите, които му поставих в предаването. Естествено е, че не е задължително един човек да знае всичко, за да бъде достоен за кандидат за кмет. Но когато все пак личност, натоварена с политическата отговорност да бъде министър в правителството на г-н Симеон Сакскобургготски тълкува в ефир думите на министър-председателя, че местните избори трябва да бъдат деполитизирани като стъпка към отмирането на партиите, може да бъде питан и за Салазар, и за Франко, и за Мусолини. Проблемът не е да се търси докъде се простира историческото познание на кандидата за кмет, нито пък целта е той да бъде уязвяван или злепоставян. Въпросът е имат ли идеите за отмиране на партиите свой конкретен аналог, съзнателно ли е бил избран някакъв модел, или просто става дума за хаотичност в политическото говорене.



Жоро, и ти се продаде! С погнуса чета съчиненията ти във финансирания от мекеретата ренегати сайт "Всеки ден". Когато обясняваш, че победата на Надежда Михайлова в София е вредна за дясното обединение, с кого смяташ, че трябва да се обединяваме? С Антоан Николов ли? Впрочем Иван Костов ясно се произнесе по този въпрос. Ти можеш ли да оспориш неговите аргументи?

Без уважение: Твой бивш колега Джони



Уважаеми Джони, зарадвах се, че ми изпращаш въпрос. Благодаря ти. Питаш ме с кого смятам, че трябва да се обединявате. Ако искате, се обединявайте, ако искате, не се обединявайте. Впрочем Иван Костов ясно се произнесе по този въпрос, а можеш ли ти да оспориш неговите аргументи?



Здравейте, Георги. Сигурно много читатели ще питат за начина, по който питате другите. Затова ще се опитам да се огранича. Случвало ли ви се е наистина да ви стане тъжно, че някой се е показал (със или без ваша помощ) като глупак? Че не е успял да навакса, а пък си е струвало? И не се ли чувствате духовно кастриран от това блицово говорене? Въпрос между другото: обичате ли да гледате моноспектакли? С кой диалог или монолог бихте онагледили публичното говорене в България и какво ви липсва в него? Има ли в биографията ви житейска реплика, която да е изчерпала (в радост или тъга) необходимостта от каквито и да е било допълнителни въпроси?

С уважение: Таня Владимирова, София



Уважаема г-жо Владимирова, давате ми повод да напомня един важен принцип в разбирането ми за журналистика. Никога целта на едно предаване не може да бъде да накара госта да се чувства глупак. Става ми тъжно само когато си дам сметка, че човекът срещу мен е дошъл като на война - готов за сражение. Обикновено губят тези, които си мислят, че заставането пред камерите е сражение, и губят не защото са обречени, а защото такава е логиката на сраженията. Някои от тях се печелят, но други се губят. Нещата си имат точни имена. Интервюто се нарича интервю. Анализът - анализ. Четенето на вестници - четене на вестници. Ако изобщо може да се говори за някакъв сблъсък, това е сблъсъкът на интереси между желанието на обществото да получава информация чрез своите медии и представителите на властта, които невинаги охотно предоставят информация. Не се чувствам "духовно кастриран от блицовото говорене". Съумявам достатъчно добре да си наваксвам онази духовност, която може би изглежда накърнена след напрегнатата краткост в ефира. Нямам нужда от житейски реплики.



Имате ли нещо общо с Роза Коритарова - партизанка и политзатворничка от Кюстендил?

Рашко Йорданов, "Младост 3"



Уважаеми господин Йорданов, мисля, че единственото общо между мен и Роза Коритарова е отношението ни към монархо-фашизма.