:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,930,412
Активни 84
Страници 5,409
За един ден 1,302,066
Think positive

Стойността на мълчанието и цената на говоренето

"Не правете другиму това, което не бихте искали той да стори вам."

Конфуций,

551-479 г. пр. Христа



Конфуцианският идеал е управление чрез нравствен пример, а не чрез надмощие или пълно подчинение. Съвременните демократични ценности и възможностите за свободен и суверенен избор в цивилизованите държави дават доста силно основание на управляващите да се върнат към великия китайски мислител. Дали обаче те го правят? Особено у нас.

Поне през последните 13 години твърде малко са примерите, които биха могли да бъдат идентифицирани с философията на Конфуций. А ако вярваме на всепризнатия у нас най-добър народопсихолог Иван Хаджийски, политическата практиката е била подобна и преди 9 септември 1944 г. След 45 години комунизъм явно не е забравена, а напротив - бе възродена с пълна сила. Преценете сами дали казаното от Хаджийски в "Бит и душевност на нашия народ" не се вписва напълно в нравите и поведението на българските политици днес:

"Опозицията почва да следи стъпка по стъпка правителството и всичките му неуспехи, зависещи и независещи от него, се приписват на политическата му негодност. Критиката е безогледна, партизанска. Тя има за задача не да обясни и осветли общественото мнение, а да го настрои срещу правителството. Тази критика с ревящо гърло се простира и върху деяния, които критикуващата опозиционна партия сама е вършила, когато е била на власт."

Както обичаха да казват колегите телевизионни журналисти преди години, това едва ли се нуждае от коментар. Защото изводът е изцяло еднозначен. Почти нищо не се е променило у нас в отношенията управляващи-опозиция.

Ако разлистим стенограмите на Народното събрание от последните 2 години, ще установим нещо много интересно.



Пълно, ама пълно отрицание на постигнатото



от управляващото мнозинство и от дясната, и от лявата опозиция. Фразеологията им е толкова еднаква, че ако не знаем името на депутата, трудно бихме се ориентирали към коя парламентарна сила принадлежи - към Коалиция за България или към ОДС. Ако тези стенограми види чужденец, който не познава българските политически нрави, със сигурност ще изпадне в шок и ще се чуди как при очертаната апокалиптична картина България ще се присъедини към НАТО и Европейския съюз. Впечатлението му ще бъде само едно - това е държава, която е твърде далеч от стандартите на 21-и век във всяко отношение.

Кой печели от това говорене в парламента и извън него? Едва ли българската държава и нейният имидж по света. Каква е цената на това говорене и кой я плаща? При всички случаи не опозицията, а по-скоро българските граждани.

В последното си обръщение министър-председателят Симеон Сакскобургготски сподели следното:

"При толкова обещаващи икономически и социални показатели, постигнати след преодоляването на какви ли не препятствия, оказа се, че по-сложната сфера е емоционалната. Последиците от тоталитарния начин на мислене се оказаха едни от тежките за обществото ни. Моралът на всеки тук е част от европейското ни бъдеще, от модерното поведение. Както знаете, манталитетът е нещо, което бавно и трудно се мени. Тази промяна е въпрос на личен избор."

Само ден по-късно



един бивш лидер на дясната опозиция в интервю по национална телевизия демонстрира,



че е твърде далеч от консенсуса и търпимостта, от уважението към политическия опонент и обединението около стратегическите национални интереси, от възможността и силата да признаеш успехите на другите. Далеч е от европейските представи за демократични ценности и поведение, от волята да надмогнеш личните си интереси пред обществените.

Въпреки всичко ние, българите, нямаме друг изход, освен да търсим промяната у себе си и да намерим своето лично европейско начало.

За финал ще използвам думите, които са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае - може би дори щях да успея да променя света."
8
786
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
10 Октомври 2003 22:13
Младия Цонев се е вживял в ролите играни от дъртия Цонев! Когато персонажите на дъртия (сега цердворец) Цонев търсеха и унищожаваха врага на комунистическата идея! Въпроса е да се громи врага, няма занчение за ЦОНЕВИ, кой е врага! Вчера капиталистите, фашистите и Царя (до 1944 г.) днес всички останали! Дерзай ПЪПЕШО ЗЛАТЕН!
10 Октомври 2003 22:41
Промяната трябва да почне от главата - Симеон да се промени и да даде личен пример като се покае за неизпълнените обещания.
И повлечени от този личен пример всички настоящи и бивши управници ще се покаят, като някои ще поискат направо в затвора да идат. Току виж и Костов се покае за откраднатото одеалце на малкия Пепи

Редактирано от - афориз на 10/10/2003 г/ 22:42:46

10 Октомври 2003 23:51
Това, което описва Цонев, цитирайки Хаджийски е описано добре в едно старо антикварно книжле "Психология на българската политическа партия", издадено в 1929 г. Много е тъжно да се установи, че нищо кой знае какво не се е променило в нашия манталитет от тогава до сега.
Понеже книжлето е трудно откриваемо бих го изпратил на Д. Цонев. Сигурно ще му е от полза.
11 Октомври 2003 06:52
А бе Цонев........... От кога и ти стана разбирач.......... Не виждаш ли как напомпват данните лакеите царски. Всеки нормален човек знае какви ги върши царското обкръжение сал ти................
11 Октомври 2003 12:11
Време е да почне да се чува по-често тонът на новата тенденция на политическо поведение. Може би под воя на "противниците на всяка цена" този тон на Симеон Втори още повече се налагаше, дори с толкова атакуваното му 'мълчание' Но какво може да се прави в подобна истеризираща кампания? Бг премиер да повтаря по 24 пъти в денонощието: "Не, аз не съм дошъл за да си върна короната" , "Не, аз не съм агент на КГБ", "Не, аз не искам да върна България в комунизма"???
Не всеки въпрос заслужава отговор, е казал Публий Сир. Колко от въпросите, задавани на българския премиер, заслужаваха изобщо отговор?
11 Октомври 2003 15:57
А, бре Мите , а бре чичов, пак ли трябва да повтарям Не пиши в петък!!!! И събота и неделя ще те дърлят!!! Пък викаш и Конфуции , може да посочиш и " категорическия императив на Кант -. така за авторитет !!! Лошото е че нашште чапкъни управляващите нищо не признават!!! Краднат си бе и око и не мигва!!!!!!
11 Октомври 2003 21:21
А ми и аз си лая в дома на стопанина вече 7 години, но той има от 800 дни нова политика, вече не ми обръща внимание! Аз му - БАУ, а той или мълчи или вика ще ти отговоря когато му дойде времето! А аз му- БАУууу, за да ме нахрани, а той мълчи! Не ми харесват тези 800 дни! А си имам и конкуренция, която всяка събота- БАУуууу- и то в медия! А нали си помня тази конкуренция и тя бягаше за кокълче преди 800 дни!
12 Октомври 2003 12:01
Аз постоянно се опитвам да think positive, ама нито think, нито positive се получава.
Къде да си форматирам и аз пъпеша, че да си реша проблема?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД