|
- Г-н професор, вие се връщате от Словакия. Разказаха ли ви там за техния натовски скандал?
- Там всъщност натовски скандал няма. Там даже не бих употребил думата скандал. Това са спорове между институциите - президент, министър-председател, председател на парламента, и единственият, който може би стои настрана - председателят на Конституционния съд. Защото в Словакия са направили изключително нещо - Конституционният съд не се произнася никога по въпроси, по които усети и най-малък политически намек. Това е много важно. Но скандал в смисъла, в който ме питате, няма. Там са спорове за личности, кой да бъде, защо да бъде, но в този смисъл, в който вие правите алюзия за Бриго Аспарухов - такова нещо няма.
- Вие имате ли допуск до натовска информация?
- Аз имам допуск. Това е конкретният отговор. Оттук нататък не мога да дам повече подробности. В комисията по външна политика сме се съобразили с нивата за познания - те са три степени, и някои членове имат достъп. По принцип ръководството.
- Използвахте ли вашия допуск?
- Аз получавам редовно информация.
- Нямам предвид шифрограмите на Външно, а натовска информация?
- Имам и такава. Noblesse oblige (благородството задължава - б. р.). Задължават ме от службата.
- В Словакия вие ги питахте за техните проблеми, а те питаха ли ви за нашия?
- Не. Това е моето първо посещение в тази страна. Ние отидохме там с желанието да се задълбочат нашите връзки и да ползваме големия опит на Словакия в присъединяването към ЕС, защото те са много по-напред от нас.
- Значи те не се интересуваха от случая Бриго Аспарухов?
- Не. Този случай тук е преекспониран.
- Но доста реакции дойдоха от страни-членки на НАТО.
- Първо, това е лично решение на премиера. Това е един съветник, аз лично бих постъпил по този начин. Ако ми трябва някой, който да ме съветва, бих избрал не човек, който мисли като мен, а даже обратното.
- Само че това решение не се приема от нашите натовски партньори.
- Това не е истина, че не се приема. Има изказани вербално някои съображения, но официално писмени текстове не са депозирани, защото това би могло да се тълкува и в смисъла, в който се изказа г-н Доган, за суверенната държава.
- Има само две възможни тълкувания. Или има натиск от НАТО, или е медийна кампания.
-------------------
- Това е медийна кампания, инспирирана от вътрешни мотиви. Тук вътрешната реакция беше много силна и може да се направи друго допускане - ами заинтересованите от това да не бъде назначен този човек, чиято глава е компютър, пълен с данни за вас, за мен, за всички други, т.е. акумулирал огромно количество информация за всеки един и за всеки случай, и този, който най-много се страхува, най-много плаче.
- Това звучи ужасяващо. Аз не бих искал Бриго Аспарухов да разнася информация за мен.
- Защо? Ама моля ви се, ако сте се явявали в качеството на публичен човек, където всичко се вижда, всичко се знае... Аз, като се почеша и ме снимат. Аз го приемем това.
--------------------
- Добре. Казвате - някой инспирира тази кампания. Очевидно е, че много ексръководни кадри на СДС играят ролята на заинтересована страна и непрекъснато вземат думата по въпроса, сякаш са говорители на НАТО. Да не би НАТО повече да вярва на тях, отколкото на вас?
- Не мога да кажа, че те се явяват говорители на НАТО. Те не биха могли да бъдат говорители на НАТО.
- А няма ли риск да се превърнат в кадровици на държавата, като казват на НАТО - на този дайте допуска, на онзи не давайте...
- Не вярвам това да е възможно да стане.
----------------
Аз искам да се върна на решението на министър-председателя. Тепърва ще има много да се удивляваме на царските ходове на премиера. Тепърва ще има да се удивляваме. Защото са много обмислени, много точни.
- Вие ме плашите. Ако ходът с Бриго Аспарухов е царски ход и има още такива ходове, това може да промени България до неузнаваемост.
- В смисъл?
- Не съм далеч от мисълта, че така България се отдалечава от НАТО.
- Аз не мисля така.
---------------
- Наемате ли са да обясните какво е това ограничен суверенитет? Защото никой от управляващите не го направи.
- Не смятам, че има такова нещо.
- България свободна ли е да назначи един посланик в европейска страна, без да пита НАТО?
- Има съгласувателна процедура и агреман. Това са отдавна установени процедури...
- Нямам предвид двустранния агреман, а разрешение от НАТО?
- Това не е необходимо. В междудържавните отношения коя натовска страна пита НАТО и ръководството на НАТО? Това са си междудържавни отношения...
- Но България като страна в преход, изглежда, е подложена на такава процедура.
- Защо тогава назначиха акад. Благовест Сендов (за посланик в Япония - б. р.)? Съмнявам се да е съгласувано с НАТО.
- Не виждам никаква причина акад. Сендов да е неприемлив за когото и да било.
- Именно. Това е въпрос на зрялост и политическа мъдрост - да предлагаш хора, които биха били одобрявани, защото иначе за какво да трупаш негативи.
- Само че имаме едно предложение, което очевидно не се одобрява.
- За кого?
- За Бриго Аспарухов.
- Ама това не е посланик. Това са други работи. Това е съветник на премиера. Това не е такава функция.
- Кои са длъжностите, за които трябва да питаме, и за кои не трябва да питаме?
----------------
- Аз така не бих могъл да изреждам. А защо да питаме? Ние сме суверенна държава. Вие, когато купувате гардероб, нима отивате при някого да питате какво е неговото мнение?
----------------
- Но САЩ не харесаха гардероба, който избра премиерът...
- Те на харесаха решението ни и за Международния наказателен съд, не харесаха незатварянето на посолството на Ирак, не харесаха, че не сме прекъснали дипломатическите си отношения с Либия. И какво от това? Аз не съм на този свят роден да се харесвам някому.
- Тези дни в Мадрид ще има една важна донорска конференция, на която се очаква да ни помолят да опростим дълга, който Ирак има към България. Вие сигурно сте запознат с този казус.
- Не съм говорил с министъра на финансите за най-последните неща, които се предприемат, но мисля, че не би следвало с лека ръка да махнем един такъв солиден дълг към България на иракската страна. Защото Ирак е богата държава, доведена от лошо управление до това състояние. А ние сме бедна държава и следва да си искаме даденото. Не съм 100% сигурен дали имаме шансове да го получим в пълен обем и не искам да дискутирам формата, под която ще го получим, но има начин. Опити са правени и в миналото. Аз много добре си спомням - при управлението на СДС Стоян Ганев ходи да преговаря за петрол. Има начин да бъде решен този дълг. Би следвало да си искаме нашето си.
- Вашите изказвания по повод на либийското дело се отличават с това, че фокусирате не само върху страшното обвинение за заразяването на толкова много деца, но и върху другите обвинения срещу нашите медици.
- Има и други обвинения. Това е факт. За тях не се пише. И това е факт. Защо? Нима не сте информирани журналистите, че има не само това обвинение, но има и други няколко надолу, за които по либийското законодателство не се иска смъртно наказание. Но това не е основание да се неглижират напълно - производство на алкохол, търговия с валута, да не ги изброявам. Как си представяте една държава да застане зад едни хора, които правят това? Много трудно защитима е такава позиция и много внимателно трябва да се разглеждат тези обвинения. Защото аз не допускам един лекар, една медицинска сестра съзнателно да унищожават едно дете. Но не мога със същата увереност да защитавам човек за това, че е произвеждал алкохол в една страна, в която това е забранено - не само за собствена употреба, но и за продажба. Не мога да приема да защитавам такъв човек.
- Не се ли страхувате, че може би им утежнявате положението?
- Аз не мога да го утежнявам в това лично качество, защото това е на базата на моето мислене. Вие бихте ли се наели да защитавате един българин, който се занимава, да речем, с проституция?
- Искам да отговоря на вашия въпрос, адресиран до журналистите. Българската преса като цяло се стреми да не утежни положението на нашите медици.
---------------
- Да, аз също бих искал, защото има друг въпрос, на който също не се обръща внимание: може ли да се направи сметка колко пари е похарчила държавата за своите граждани там до този момент? И тогава, когато започне да се дискутира, ще възникне точно това, за което ви казвам - струва си да дадеш пари, когато едно обвинение е абсолютно безпочвено, но тогава, когато са цитирани и други обвинения...
--------------
- Вие сте лекар. Колко струва един човешки живот?
- Безценен е.
- А защо става така, че държавата е готова да похарчи достатъчно много пари, когато българите в беда са в центъра на медийното внимание, а иначе й се свидят и няколко десетки долара?
- Отношението на нашите мисии към българите е коренно променено. В миналото съм бил в чужбина и съм бил силно възмутен от отношението към българите в беда. Но сега отношението е коренно променено.
