Приватизацията в България за пореден път спря. Хората на Симеон Сакскобургготски не успяха за 800 дни да направят нито една сделка за пред света. Продават се дребни фирмички, цехове, вецове, продадоха се хотелите в Слънчев бряг, подготвени от предишния кабинет, продаде се Лагерният завод и каскадата "Санданска Бистрица" - също сделки, затлачени от предишните управляващи. И толкоз.

В документа "Великден за България", станал основа на икономическата програма на правителството, който вицепремиерът Николай Василев смята за изпълнен до голяма степен, е записано, че незабавно трябва да се продадат остатъчните държавни дялове, незабавно и прозрачно да се продадат големите структуроопределящи предприятия - БТК, НЕК или части от нея, "Булгартабак холдинг", "Булгаргаз" и др. Записано е дори, че



БТК ще е частна до края на 2001 г.



Нищо от това не стана за 800 дни. И въпреки че наистина много от записаните мерки за стимулиране на икономиката са факт, спънатата голяма приватизация е достатъчен аргумент да се говори за провал в икономическата политика на кабинета "Сакскобургготски".

Едно от реалните достижения е завъртането на фондовата борса. Доказа се, че това е максимално прозрачният и бърз начин за смяна на собствеността. Няма ограничения кой да купува - така ТИМ купи "Нефт и газ" и Св. св. Константин и Елена, няма следприватизационни ангажименти, няма бомбастични обещания за инвестиции, но пък реално държавните активи намират новите си собственици.

Докато за т. нар. касова приватизация, която цели привличане на стратегически инвеститори, се трупат нови и нови доказателства, че или моделът е сбъркан, или интересите сред управляващите трудно се балансират, или че няма политическа воля за промяна в собствеността.

Последният аргумент в полза на горното твърдение бе



спряната продажба на АДИС



Бившето БОДК, собственик на множество дипломатически имоти, предизвика небивал първоначален интерес. 12 именити фирми купиха тръжната документация. 8 подадоха индикативни оферти. След това 4 се отказаха. Защо? Причината бе, че стана ясно, че в сделката фаворит на продавачите е "Миролио". Италианската компания успя да пробие желязната стена в Министерството на финансите и да получи разрешение да плаща по споразумението със САЧЕ. Това означава, че тя щеше да плати 20% от цената, а остатъкът от стойността да погаси дълг на фалиралата Минералбанк към Италия. Естествено останалите кандидати се възпротивиха, тъй като се оказаха в неравностойно положение. Логично е, че кандидат, който ще плаща при толкова облекчени условия, ще предложи много по-висока цена. И това стана - 96 млн. лв. при оценка от 84 млн. лв. е действително добро постижение.

Така и не стана ясно защо бе спряна процедурата. Мъглявото обяснение, че имало порок в документацията, който не бил отстранен, може да крие всичко. Набързо приетата от Министерския съвет промяна в Наредбата за конкурсите и търговете развърза ръцете на продавачите да спрат процедурата, без да трябва да искат подобряване на офертите, и т. н. Скоростта, с която приключи всичко, издава сигурност у продавачите, че има кандидат, който ще поиска отново апетитното дружество. Вероятно при по-изгодни условия. От което държавата едва ли ще спечели.



Не започна приватизацията на електроразпределенията



В момента никой не дава ясен аргумент защо се отлага стартът на приватизацията на електроразпределителните предприятия. Уж консултантът "Париба" беше готов, уж енергийното министерство и Агенцията за приватизация примириха пресечените си интереси. Енергийният министър Милко Ковачев анонсира голям чужд интерес. Дори пресата по света, най-вече руската, нажежава атмосферата преди старта. Но процедурата така и не тръгва.

И за непредубедения наблюдател е ясно, че в момента се чака да минат изборите. Както преди парламентарните избори през 2001 г. бяха замразени всички приватизационни процедури, така и сега управляващите очакват резултатите от есенното броене на електоралната подкрепа. За никого не са тайна непримиримите противоречия не само между двата коалиционни партньора НДСВ и ДПС, но и вътре в парламентарната група на царската партия. Вероятно след изборите за кметове ще има сериозно преструктуриране на парламентарното пространство. Твърде вероятно е Агенцията за приватизация да опере пешкира за провала на раздържавяването. Мнозина очакват



шефът Илия Василев да бъде бушонът, който ще изгори,



а ролята на ведомството му да бъде минимизирана. Изобщо не е случайност, че за двамата шеф-приватизатори Апостол Апостолов и Петко Николов, разполагащи с доверието на управляващите, бяха намерени сигурни, доходни и най-вече дългомандатни пристани. Апостолов оглави мегакомисията за финансов надзор, а Николов дочака да седне в креслото на шеф на Комисията за защита на конкуренцията. И двамата си отдъхнаха след тежките изпитания около "Булгартабак" и БТК.



Големите продажби ще се извършат от министрите



Все по-настойчиво звучат гласовете, че най-успешният модел на приватизация у нас е продажбата на банките от Банковата консолидационна компания. Все по-силно се налага мнението, че министри трябва да продават, носейки политическата отговорност за сделките. Моделът вече бе пренесен в най-скандално провалената сделка за управлението на НДСВ и ДПС. "Булгартабак" ще се продава от четирима министри, от които двама вицепремиери, и един заместник- министър. Тази операция обаче е обречена на успех, тъй като след 800-дневно упорство стана ясно, че няма кой да купи тютюневия мастодонт като цяло. Никой, кой знае защо, не задава въпроса защо бе изхабено толкова време и кой ще понесе отговорността.

Лидия Шулева, Мехмед Дикме и дори Ахмед Доган се бият в гърдите като откриватели на спасителната идея за продажба на тютюневите фабрики поотделно. Сякаш не бяха част от онзи Министерски съвет, който одобри старата стратегия за продажба на холдинга. Сякаш не са все още видни представители на парламентарното мнозинство, което я прие в парламента и се зае да я реализира. Вместо отговорност те получават



награда - да продават безконтролно най-апетитната държавна собственост



Моделът на банковата приватизация бе харесан от управляващите именно защото е безконтролен. Решенията на продавачите не могат да се обжалват в съда. Контрольори на продаващия министерски надзорен съвет е Министерският съвет, чиито членове са същите тези министри. Няма парламент, няма нищо.

Нищо чудно на министрите да им се услади и да приложат същата схема при ЕРП-тата. Влизат петима министри в надзорен съвет на НЕК и разпродават парчетата от нея. С БТК е малко по-сложно.



Абсолютна загадка е защо няма сделка



Вярно е, че човек трудно би могъл да се ориентира в безкрайната плетеница от съдебни искове, жалби, обжалвания, решения и определения. Няма обаче по-ясно решение от това на петчленния състав на ВАС, че надзорният съвет мълчаливо е одобрил продажбата на 65% от БТК на австрийската компания "Вива венчърс холдинг", собственост на американския инвестиционен фонд "Адвент". Единственото, което може да направи изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация, е да подпише договора. Само че се оказва, че е одобрен старият договор с по-ниската цена. Въпреки че купувачът твърди, че е готов да изпълни по-големите си обещания, продавачите упорстват и не предприемат никакви действия да получат договорените 280 млн. евро. Причината е, че премиерът



е обещал телекома на "Коч холдинг"-"Тюрк телеком"



И цялата администрация в държавата с изключение на съда прави невероятни лупинги, за да изпълни царската воля. Въпросът е: ако сделката наистина е в ущърб на държавата, както мнозина твърдят, защо процедурата не се спре? Отговорът е прост и ясен. Защото тази сделка е много удобен коз за пазарлък. Изначално е ясно, че големият лобист за турския кандидат е Ахмед Доган. Колкото и лидерът на ДПС и неговите подчинени да отричат, е очевадно, че всички решения на управляващата коалиция са плод на изнудване и чудовищни комбинации, балансиране на интереси и замяна. Кой ще е управител на БНБ, кой ще е шеф на ВАС, кои ще са конституционните съдии - всички тези въпроси са разменни монети. Някъде в това кълбо от интереси е и приватизацията на БТК. Резултатът от жонглирането с тази сделка обаче е плачевен. България стана за смях на света, монополът на компанията падна и тя става все по-безинтересна от търговска гледна точка. От стратегическа политико-разузнавателна вероятно за кандидати от съседни държави все още е примамлива. И тук стигаме до въпроса за качеството на кандидат-купувачите.



Този кабинет се оказа неспособен да доведе читав инвеститор



Заради грешната стратегия за "Булгартабак" дойдоха международен престъпник и сателит на инвестиционна банка. Най-високата цена бе 110 млн. евро за холдинга като цяло.

За сравнение две цигарени фабрики в съседна Сърбия, преживяла война, бяха купени от най-големите производители на цигари БАТ и "Филип Морис" за 427 млн. евро.

За най-голямата печатница в България - ИПК "Родина", се класираха български инвеститори, сред които традиционен длъжник и некоректен партньор на същата тази печатница. И тази сделка буксува, въпреки че на 31 октомври изтича срокът за подписване на договора. Също не е ясно изборите ли пречат, тъй като член на консорциума е кандидат за кмет, пари ли не са намерени, или продавачите още се колебаят дали да продадат комплекса.

Пак на български инвеститор набързо и на тъмно бе харизано стратегическото ремонтно предприятие на АЕЦ "Козлодуй" - "Атоменергоремонт". Колко читав е купувачът стана ясно от плъзналите слухове за близостта му до самоковски контрабандист и от светкавично заведеното дело в съда от прокурор. Тричленка на съда вече постанови, че не са спазени условията на продажбата. Въпрос на време е решението да бъде потвърдено и от петчленен състав.

Една от първите законодателни инициативи на НДСВ бе да изработи и гласува нов закон за приватизация. Посочени бяха всички пороци на стария, като основните бяха



тъмните преговори с потенциални купувачи и анексите



към договорите, които бяха подписвани за отмяна на следприватизационни ангажименти. Днес, 800 дни след началото на това управление, все по-често се чуват мнения, че и този закон не е добър. Лидия Шулева при многобройните си предизборни совалки из страната заговори за ремонт на нормативната уредба. Колегата й Милен Велчев пък през двете години управление прокара множество предложения през Министерския съвет за разсрочване на дългове на приватизатори към държавата. Което си е парекселанс анекс, само че под друга форма. Въпреки че от Министерството на финансите така и не получихме справка колко са тези решения, могат да се изброят поне няколко. На 27 февруари правителството разсрочи дълговете на "Видахим", купена за 1 лев от "Пристагруп-Водно строителство", която трябваше да погаси борча от 68 888 914 лв. на видинския завод. На 10 юли бяха разсрочени задълженията на "Троямекс", "Биляна трико", "Балканфарма-Разград", "Сакар-Истра", НИХВИ, "Крамекс", на 28 август пък подобна благословия от Министерския съвет получиха "Хемус-М"-Мездра, ВАМО-Варна, "Електростарт"-Вършец, "Електроремонт"-Гълъбово, "Хидком"-Оряхово. Всички тези решения на министрите са де факто промяна на приватизационни договори. Т.е. кабинетът целенасочено нарушава собствените си принципи и следва светлия пример на предшествениците си, водени от Иван Костов. От всичко, изброено дотук, става ясно за пореден път, че един чисто икономически процес на покупко-продажба се превръща в лост за политическо управление на държавата. Освен това и тези управляващи въпреки претенцията за нов морал в политиката потвърдиха правилото, че има ли държавно имущество, политическата сила на власт, която и да е тя, го ползва за собствена изгода. Т.е. няма особен интерес да го продава. Затова винаги изборният период се оказва време за равносметка. След това идва ред на смяната на модела. След това пък пак всичко тръгва постарому. Този филм го гледаме от 14 години.