19 Октомври 2003 20:58

Развълнуваха ме описанията... само една забележка - и нюйоркчани живеят в апартаменти, в блокове, наистина на улици с номера, и по-чисти, но мнозина млади американци от "белите къщи с гаражи с автоматични врати" смятат, че животът в нюйоркските brownstones е далече по-интересен от техните места, и се тълпят в тях

19 Октомври 2003 21:08

Интересно защо господинът смята, че някой трябва да почисти боклуците, да окоси тревата, да свали праните гащи от балкона, да събере изхвърлените от балкона или не там където трябва боклуци, да изгони кучетата, да боядиса и ремонтира блока, да подобри изолацията и т.н.
Ако господинът е квартирант донякъде има право, но в въпросните панелни блокове собствениците са над 90%.
Мечтаните от господина бели къщички с гаражи са бели защото се боядисват и почистват всяка година, в това число и керамидите, тревата се коси не по рядко от две седмици, боклука се изхвърля където трябва, и това се прави не от някой, а от собствениците или от наети от собствениците фирми. Асфалта е без дупки защото там гласуват за хора които вършат работа, а не за мафиоти и политически проститутки. Освен това собствениците там плащат данъци, които са далеч по жестоки от тези в БГ–то.
А за любовта – господинът е прав – тя винаги е красива, особено съчетана и със сексуалното и изражение.

19 Октомври 2003 21:23

Не някой, а ние трябва да почистим, окосим и боядисаме и да се справим с помиярите. Преди две седмици, тук в "Наблюдател" имаше една страхотна статия от Ивайло Дичев - "Парижки принос към местните избори". Решението е в това, нещо подобно да стане и тук, у нас. Колкото до любовта съм съгласен, че може да цъфти навсякъде, но по-добре е да цъфти сред окосена трева и по-често да се полива ...

19 Октомври 2003 21:35

Разбира се, много по-голяма тежест пред политиците би имало, ако хората от блока се самоорганизират да си съберат боклуците, да окосят буренака, дори да си посадят цветя, все безплатни неща. Доста си говорим у нас за това, Нели смята, че ако се родят лидери, които да поведат хората, може да стане. Тя казва, че хората нямат пари за боядисване, нямат и за парно, но времето им е евтино и могат да го пожертват. А аз съм по-скептичен - дори и кандидатът за лидер да обиколи на крака всички съседи да им раздададе листовки и после да почне сам със семейството си да скуби бурените в неделя, другите ще кажат: я па тоа, ама те че ни употребят, ама той иска да открадне кръста златен от кубето, най-вероятно няма да го последват. Основната тъкан на гражданското общество - способността на съседите да се обединяват в общия си интерес (и то безплатно) беше умишлено разрушена от реалсоца. Неулегналите и несправедливи в очите на мнозинството неравенства при липса на териториално разслоение по имотен признак пречат - как бабичката с котето да излезе на съботник заедно с гангстера, безработния - с новобогаташа, собственика на ръждясалата жигула - с тоя на джипа? За съжаление статията на И. Дичев за формите на стопанисване на жилищните сгради преди две седмици не получи широк отглас, а беше добра.

20 Октомври 2003 02:01

20 Октомври 2003 02:04

20 Октомври 2003 04:14

Първо, отговор на въпроса на Ивало кой е измислил блоковете (панелни, тухлени и т.н.) : Корбюзие, Ивайло - той им е майстора, френски архитект. Доста възхищение е събрал за тази си измислица. Цял Париж е пълен с тях, ООН в Ню Йорк е също блок и не само той. Въпросът обаче е не кой ги е измислил, а кой е решил в източна Европа, че е достъчно само да се построят, а след това да се оставят на съдбата без да се поддържат.
*
Второ, не мисля, че описанието на Ивайло се отнася само комплексите с панели. Същия дух на развала, бездомни кучета, търкалящи се боклуци, изпочупени звънци и стъкла го има и старите кооперации в центъра на София. Бита е еднакво мизерен - няма разлика съществена разлика между център и покрайнини. Понякога наблюдавам с удивление как от такива блокове и кооперации излизат чисти, хубави и спретнати хора. Зрелището наистина е впечатляващо - личната хигиена (от една страна) и обществената (от друга), липсата на каквото и да е желание това да се промени. А може, и още как може.
*
Преди да дойдем в Ню Йорк живеехме в Студентския град, в 60-ти блок, където един цял вход беше предоставен на БАН. Дадоха ни го току-що завършен, напълно нов. В него се настанихме само семейства на аспиранти и работещи в БАН. До момента в който тръгнахме от него той беше изрядно поддържан, без нито едно прогорено от запалка копче на асансьора, без счупен външен прозорец, заменен небрежно с дъска от талашит, без боклук, който да се търкаля в блока или около него. Имахме волята и желанието да го поддържаме и го правихме. Всеки чуждестранен аспирант от Азия или Близкия Изток беше навреме инструктиран, че торбите с боклуците не стоят пред вратите - веднъж, втори път, трети - накрая им ставаше неудобно и свикваха. Да, имахме си управителен съвет на блока, който настаняваше и поддържаше този ред. И разбира се, вършеше работа безплатно. В момента този вход е даден изцяло в ръцете на Минн-геоложкия Институт и е превърнат за броени месеци на рушавина от ивицата Газа.
*
Задачата за поддържане на жилищните сгради в България е и проста, и сложна. Проста, защото трябва само воля, настоятелност и желание. Сложна, защото тя често означава борба с националния български характер и нихилизъм. Иначе проблемите трябва да се решат по два начина :
.
1. За новите сгради да има закон според който всеки всеки блок е длъжен да назначи управител на блока и помощници - те да се грижат за поддръжакта и чистота му. Всяка сграда трябва да се чисти всекидневно - в нея и пред нея - това е единствения начин по улиците да е приветливо. Предполагам, че веднага мнозина ще скочат и ще заявят, че хората нямат хляб да ядат та на управители и чистачи ще палащат. На което пък има логичен отговор - ако днес някой има пари да закупи ново жилище той ще е напълнос способен да плаща и месечната издръжка за него. Просто и логично. Тук, в Манхатън, ако си купуваш жилище веднага преценяваш не само дали ще можеш да платиш цената, но се интересуваш и колко е поддръжката. Тя, поддръжката, е почти неизбежна като данъците и... смъртта.
.
2. За старите блокове трябва да се разчита единствено на гражданаскта инициатива. Това лято бях изумена не само колко много изпочупени и неподдържани сгради има в София, а и колко много свободна работна ръка стои и гледа това. В България хората се пенсионират на почти младенченска възраст - 55-60 години. Ако тези хора се съберат и погрижат за околностите на блока си (вместо да следят жадно поредния сериал на "Дързост и красота" няма да познаете страната ни след броени месеци. Тук, в САЩ, няма пенсионер, който да стои без работа. Тук все още важи крилатата българска фраза от 19 век - залудо работи, залудо нестой.
*
Това е - Корбюзие измисли блоковете, на нас остави по-леката работа - да ги поддържаме.

20 Октомври 2003 05:54

За описанията в първата част на очерка - на автора!
Колкото до любовта като решение... хм, нещо не се вързва с този пусти BG МАНТАЛИТЕТ!
Фичо и Нели - много е лесно да си седиш в downtown Manhattan и да разсъждаваш как живота в БЪЛГАРИЯ може да стане хубав. Само дето пропускате, че МАНТАЛИТЕТА на българина е основната пречка. Този манталитет, изграждан в течение на десетилетия в реалсоц-а и мутирал до гротеска при "демокрацията" превърна българина в един озверял дивак, когато става дума за социален живот, а от друга страна в един отчаян романтик, когато става въпрос за личен такъв.
Тонове страници меже да се изпишат с послания, разсъждения, напътствия и изследвания за този невероятен феномен без световен аналог - "българин във вечен преход".
Обаче има един единствен простичък извод:
БЪЛГАРИНЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕН! Поне не в обозримо бъдеще. Поне не на ниво народ. Почти всеки нормален българин емигрирал в нормална държава при нормални условия става "човек". Вписва се в тамошната система, независимо колко различна може да е тя. И успява.
Но в България да се опитваш да бъдеш нормален човек Е НЕВЪЗМОЖНО!
Спомням си как един мой добър приятел си купи наскоро панелка в "Дружба" В мръсен, очукан блок със помияри и таратайки отпред, без дървета и градинки. Първата му работа беше да поговори с т.нар. "домсъвет" за се пооправят малко нещата - да се почисти, да се въведе ред, да се удари една боя... Дори предложи той да купи боята. НЕ, НЕ и НЕ! 90% от "съседите" си го преместили в другия крачол, 9% го изгледали като булдозери и едва 1% го подкрепили (1 семейство). Дал личен пример - почистили с жена му "градинката". На другия ден била пълна с фасове, цигарени кутии и пластмасови чашки... ПЪЛНА!
Не, България не може да бъде променена. Хора като мен и моя приятел й дадоха шанс - НЕ ЕМИГРИРАХА ВЕДНАГА!
Някога ако поне половината население емигрира и поне половината от емигрантите се върнат (което не виждам как ще стане...) - може би България има шанс. Едно на милион...
Тъжно...

20 Октомври 2003 08:17

Девизът на Le Corbuasier е бил "Жилището е машина за живеене". Както всяка машина и жилището има нужда от поддръжка. Но това е много далеч от бългърската традиция. Не може да убедиш българина, че домът му е машина. А и не е нужно.
В този ред на мисли щом жилището е машина значи произвежда нещо и то не може да е друго освен живот. Ето я пресечната точка на любовта, живота и панелките - произвеждаха и продължават да произвеждат живот. С ниско качество и във все по-малки количества, но произвеждат нашия си живот. А нашето си е най-хубаво!

20 Октомври 2003 09:19

Социолозите могат да си приказват каквото щат.
Може да изкарват че българите са 66% граждани и остатъка селяни - няма значение
Я има я не 16% градско население от евро тип
Панелните комплекси ги роди миграцията на селото към града
Селяните на глутници ставаха софианци
Някои си смениха фамилиите на Софянски
Пълнеха ведомствените блокове на ИНЖСТРОЙ, СОФСТРОЙ, ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ, КРЕМИКОВЦИ, институтите в Дървеница.
Обитаването на панелен блок за тях беше престиж - сиреч <дадено им е апартамент в София>
Какво ли не се промени напоследък
Изведнъж стана ясно че щом искаш да си гражданин ще трябва да си плащаш за неща които проклетия социализъм ти даваше наготово: асансьор, студена вода, топла вода, парно, ток, кабел, телефон, детска градина...
Вярно че родителите ти на село са яхнали машината на времето и стремително витаят в края на 19 и началото на 20век свиквайки с газената лампа и липсата на "По света и у нас"
Съчинения като публикуваното е носталгия.
Селянинът тъгува за кокошките по двора, които е презрял, когато са го привилегировали и се е награбил от общото.

20 Октомври 2003 09:22

Темата е много болна. Разбира се, че хората са си виновни
жилищните блокове да са в такав ужасен вид. Це е беднотия,
беднотия е, но поне да е малко по-чисто...За това пари не се
иска. Трябва само метла, лопата и мотичка...На калпави хора и
хубава каща да им дадеш и нея ще развалят.

20 Октомври 2003 10:14

All you need is love, love, love ...Глупости на търкалета.

20 Октомври 2003 11:10

20 Октомври 2003 11:15

Какво му е общото между блоковете и любовта? При нас живота е грозен (в частност блоковете), а любовта си е нещо друго.

20 Октомври 2003 11:26

Стефан призовава за любов! Любовта като противостояние на грозотата въобще! Обрисуваната грозота на панелите е само плах опит да се очертае сегмент от грозотата - грозота, която дори може да бъде отречена, ако можехме да обичаме... Що за идиотизъм е това, да обяснаваш кой е създателят на блоковете? Колко трябва да ти е болно подтеменното пространство, за да напишеш, че поставянето на въпроса за любовта е "глупости на търкалета"?

20 Октомври 2003 13:56

В сия статия г-н Кисьов творчески доразвива крилатата мисъл на Ботев "Любоф, любоф, ти тровиш ми джигеря..." За правилното разбиране на материала обаче се налагат някои кратки уточнения:
1. Любов - това са някакви действия на организмите, насочени към продължение на рода и размножаване. С любов се занимават всички животни на земята, включително и човекът. При различните организми любовта протича различно, но процесът носи следните общи признаци: феромоните на самката попадат в анализатора за мирис на самеца и той определя дали е готова тя за чифтосване (тогава мирисът се променя) или още не. В зависимост от резултата от анализа самецът или се чифтосва, или не. Така че любовта се явява най-низката и инстинктивна работа на мозъка и съзнанието
2. Секс - това също е съвокупление, но на по-високо ниво на съзнанието. Със секс могат да се занимават само най-развитите животни. За практикуване на секса не е необходима схемата на любовта (феромони-анализ-чифтосване) , а актът се извършва за удоволствие или по навик и няма задължително за цел продължаване на рода. При секса не е задължителен и самият коитус и често се ползват негови заместители. Въпреки това сексът също изисква наличието на един или няколко партньора.
3. Платоническа любов - висш стадий на работа на съзнанието, не се нуждае от наличие на партньор. Мозъкът сам си въобразява предмет на желанието и го рисува в такива цветове и ситуации, които са му най-приятни. Платоническата любов е присъща само на същества с най-развито въображение и съзнание
Основна роля за възникване и развитие на любовта играят феромоните. Това са сексуално примамващи вещества, изпускани от насекомите и животните (вкл човека) с цел привличане на противния пол. Феромоните биват възприемани от специален орган, намиращ се в носа - вомероназалният орган, и тъй като не притежават мирис действат подсъзнателно. Думата феромон произлиза от гръцки и означава "носител на възбуда"
Феромоните контролират предимно сексуалните отношения между индивиди от един и същ вид. Пеперудите например откриват чрез феромони партньора си на големи разстояния. При човека те се явяват продукт на потните жлези и се излъчват в околността главно чрез подмишниците и гениталната област. Образуването им започва едва през пубертета. При човека досега са открити над 50 сексуално анимиращи феромони. Сред тях се намират копулините, съдържащи се във вагината и повдигащи мъжкото либидо, както и андростените, които влияят положително на духа и сексуалната готовност. При извършени опити в чакалня, в която отделни столове са били напръсквани с андростени, съдържащи се обилно в мъжката пот и урина, се е оказало че върху тях избират да седнат значително по-голям брой жени, отколкото мъже.
Още преди един мирис да бъде съзнателно възприет като такъв, той вече е проникнал в подсъзнанието и е предал своето послание. През лигавицата на носа той се предава директно на лимбичната система, отговорна в мозъка за подсъзнанието и инстинктите - освен усещанията за глад жажда и умора, също и за сексуалното поведение. Освен това лимбичната система контролира и света на чувствата - симпатия и антипатия, интуиция и креативност , както и функции като пулса, честотата на дишане и телесната температура.
Приносът на г-н Кисьов в развитието на науката са разкритията му относно катализиращото влияние което оказват миризмите на дръгливи помияри, торбички за смет, боб чорба и пържени тиквички върху действието на феромоните, а оттам и върху любовта и чувствата. Тези разкрития заслужават да бъдат проучени по-обстойно.

20 Октомври 2003 14:57

Момчето е право - любовта към ближния ако я има, ще има и чистота и ред не само в блоковете, но и в отношенията ни.

20 Октомври 2003 15:05

Да бе, забравих за любовта. Заради пустите му панели я пропуснах.
Прав е - тя не е башка от тях. Какво да се прави, животът върви въпреки очуканите панели, помиярите и изкъртената мазилка.
*
Някой да ми проясни кой е този Азиз?
*
А да - и не живея в даунтаун, а в аптаун, край парка. И не в панелка, макар някой тукашни панелка да са много шик.

Редактирано от - Нели на 20/10/2003 г/ 15:09:59

20 Октомври 2003 16:58

Бях писал по същия въпрос преди години и когато влезнах в "Гугъл"-я за да си изкопая стария материал поразрових из апокрифите и...нали знаете...едно нещо води към друго...ха да си припомня този , ха онзи и в общи линии копах из една мамутска дискусия в един друг форум и понасъбрах доста дървенофилософски цитати пряко или косвенно свързани с проблема.
За тези които си падат по дървената философия следните няколко постинга, за онези пък които не си падат - просто подминете следните няколко постинга и толкоз:

ТАЛАШ 1
(Дървенофилософски заключения, умозрения и разни ми ти такива нещица)
Имам чувството, че най-достоверни картини на състоянието в България рисуват
хората списващи от дистанция. Не знам, нашето светоусещане ли е променено,
очакванията ли ни са по-реалистични, но такова точно и прецизно наблюдение
каквото прави Юлиян аз не съм чел нито от списващите в тази група(живеещи в България), нито дори в българските медии.
Търсенето на извинения някак си се превърна в спорт и като че ли тюхкането и попържането в последно време заглушават няколкото трезви гласове приканващи към самодисциплина, реалистични очаквания и най-вече труд.
Хората се лашкат между "Разпни го" и "Осанна". Избират най-неочаквани водачи и след това ги обливат с голямо задоволство с жлъч и храчки. Язвителността е на гребена на вълната. Сарказмът и скептичността избояват като бурени в градините на днешните журналисти. Огън и жупел се сипят по главите на всички: комунисти, демократи, царедворци и всички други. Хората недоволствуват от вдигането на цените, от управниците, от мафиотите, от беззаконието, но от друга страна искат своите си пенсийки, безплатно образование и медицинско обслужване, честни политици и правораздавне, но разбира се за другите не за тях самите. Винаги ТЕ са виновните, дайте да ги разпънеме... но за нас може тази или онази вратичка да е полуотворена. Тук да минем метър, да не платим там някаква си глупава такса, някакъв си тъп данък, да намерим някой в митницата да ни оправи пратката, да бутнем на ченгето да не ни глоби, така де...да не сме загубеняци...не е
позволено, ама не е отменено. И какво чак толкова, няма да обеднее държавата ако мина метър...да ама не съм само аз или ти...всеки търси калая...и така гяволите стават многобройни, а баламите изчезват...а една държава е силна когато има за арматура армия от балами които си плащат тихо и чинно данъците, глобите и си кихат за всичко бюджетопълнещо начинание.

Най-трагичнен е обаче е ролъркостъра на самочувствието. От гениална нация до сбирщина от помияри. От тупане по гърдите, до жалко ридане. Такъв дисбаланс не съм срещал в ничие друго национално самоопределяне.
Имам чувството, че като че ли хората се надяват на някаква външна сила да реши техните делнични проблеми.

*
Никола, по същество не е същото нещо тъй като моите проблеми и тук и в България си ги решавах и решавам аз самия. Този хипотетичен някой друг не съществува.
Това е някаква митологична фигура (като глупака Иванушка или Дядо Мраз). Разбира се обстановката тук е коренно различна от тази в България и на едни им харесва, но на други - не им харесва. За мен лично това общество тук функционира по мой вкус. Аз се чувствувам щастлив, отношенията са близко до моите идеали за отношения, климатичните условия са близки до оптималните за моя вкус и най-вече всичко от което се нуждая ми е достъпно (и то не само в материален аспект).
Колко му трябва на човек?
По принцип аз самият не съм максималист и моите изисквания за оптимално щастие не са кой знае колко високи. Имам си няколко хобита които мога да задоволявам, не се оплаквам от нищо в момента, жив и здрав съм, имам сили да работя и на всичкото отгоре се чувствувам щастлив и доволен от живота. Това разбира се не е (само) плод на количественните натрупвания(въпреки че безусловно финансовата плънка е важна), но също така и на всички останали второстепенни фактори, които придават светлосенките на тая пущина наречена живот. Честно казано - тук е местото където искам да живея, тук е местото където аз и семейството ми се чувствуваме щастливи. При двете посещения които направих в България (1998 и 2000) аз наистина имах разкошни мигове с моите най-близки роднини, с познати и приятели...в общи линии хора с които съм прекарал по-голямата част от живота си.
Имаше много дежа-ву моменти, реминисценции, спомени и носталгични забежки
(най-вече из дебрите на загубената младост). Не мога да отрека, че се чувствувам приятно сред най-близките си хора. Липсват ли ми ? Да. Липсват ми. Но по същия начин както ми липсва и зъбът който ми извадиха миналата седмица...ако разбираш за какво става въпрос. Бих ли се върнал да живея пак в България? Едва ли. Мен ме дразнеха всички тези хиляди малки грапавинки, които когато живеех там(преди 198 не усещах, защото бяха нравственното пространство в което прекарвах младостта си и тогава смятах за нормални. Дразнеше ме негативизмът, дразнеше ме нехайността, безотговорността, неорганизираността, маранята на хаоса обгръщаща почти всяко начинание, дразнеха ме бюрократите когато имах достъп с тях (направо ме изкарваха извън кожа), дразнеше ме мърлявщината, дразнеше ме онова типично нашенско самочувствие и пренебрежение към "различните". ("Ти като живееш в
Канада, да не си фанал господа за уйо?" Дразнеха ме боклуците из улиците,
дразнеха ме фасадите с цвят на източногермански хумор, дразнеха ме балконите
държащи се на магия, дразнеше ме фактът, че хората са свикнали с тази грозотия и дори не им прави впечетление. ( "А бе ние не'аме пари за парно ти красота гледаш", а той същия тази година два пъти ходил на море - един път на Созопол и един път в Гърция...не знам си къде там...чирози-мирози, узо...брато...и като ме видеха че идем и ми козируваха) И всеки плаче! Плаче, та се къса...тук в Брамптън (градът в който живея) не съм виждал бездомници, ама бедни хора има - както навсякъде по света. Как така за толкова години не чух един от тях да се оплаче! Да каже:"Мама им да еба на тия либерали ли, консерви ли...ей така да кажат:"Смучат ни"...Нее...те тихичко се примиряват със съдбата си поемат подаянията които им се предлагат и токова...пускат по някое тото и мечтаят...тц, тц, тц...

20 Октомври 2003 17:02

ТАЛАШ 2
Дори и някой да е решил да смени местожителството си поради финансови причини - хубаво...какво от това. Щом на човекът му се е прищяло да живее в охолство и след като може да постигне мечтите си - ами нека си ги постига. Едни решават- Канада, други - Либия, трети- Коми, четвърти си викат, а бе не е за мен та'а работа - мен си ми най-хубаво у дома. Разни хора - разни идеали. За едни-сватба, за други-брадва, дето викат старите хора. Не може някой да бъде корЕн за идеалите си, стига разбира се постигането на последните да не е на наш (личен) гръб. Нямам моралното право да съдя който и да е било за изборите които той прави (повтарям: стига да не трябва аз да плащам пряко за неговите удоволствия).

*
Не забравяй и другото, моите опити да променя там това което мен ме дразни би подразнило онези които това не ги дразни! След като те самите не правят опити за промяна, то логично е да се достигне до заключението, че този начин на живот е угоден на мнозина след като се е наложил. Нали? След като този начин на живот е нормата, то аз ще бъда изключението и следователно нежелан дразнител с "особенно мнение", което често ми се е и случвало. Не забравяй също, че за мухата-говнярка мирисът на лайна е угоден аромат. (Това е само краен пример, без конкретно визиране:-))
*
Повечето от емигрантите може и да са слаби, но аз съм над 100 кг! :-)
Повтарям. Не си спомням някой друг да е решавал генерален мой проблем. (разбира се има разни дребни проблемчета при които се изисква "майсторска ръка" и признавам че съм наемал бояджии, електротехници и водопроводчици. Признавам също че за колата ми се грижи механик и т.н.т, но аз си заплащам за решаването на тези проблеми с пари изкарани от мен чрез разрешаване на нечии други проблеми)
Един вид: пито-платено. В България когато продавах апартамента си се наложи дори да търся връзки за да мога да го продам (но това е друга, много дълга история).
С това разбира се не искам да се изкарам някакъв си там "светец", но наистина не си спомням (сега като се замисля) някакъв случай при който някой да ми е оправил проблем ей тъй, за сините ми очи (да речем)...
*
Ако под "тук" имаш предвид България предполагам че са донякъде прави. Българинът не обича да е експлоатиран. Той иска да е най-малкото ортак.( и забележи неговото капиталовложение обикновенно е някаква "страхотна идея", от теб се искат само парите! Това ти го казвам от личен опит, тъй като не веднъж са се опитвали да ме вербуват за партньорство в бизнеси с блестящи перспективи) Ние, казва, не сме балами, ние знаем колко печалба ще направите до последния цент. Вижте сега тук сме калкулирали: ето тук пестите това, там-онова, тук може да направим така, че да минете метър, срещу...хммм...това ще го доуточниме после.
Запомни: Ако някой инвестира в "рискова икономика" той инвестира с надеждата за възвращаемост на капиталовложението в далече по-розови числа отколкото би
получил в "нерискова икономика". За да постигне тези свои цели (не забравяй, че неговото мото е "печалба", а не филантропия. И то печалба която да си заслужава риска). Да де, ама идва този потенциален инвеститор и се почва: чакай сега ние си имаме тук едни профсъюзи...ние знаеме с точност до цент колко би получил някой специалист от нашия ранг във вашата страна за направата на абсолютно същата работа...ние знаем туй, знаем онуй...не сме вчерашни с една дума.
Седи тоя "потенциален инвеститор" и се чеше по главата и си вика: "Брех да го еба...тия много по-умни от колкото си мислех. Аз си виках...дай да дам тук работа на няколко стотин(хиляди) от тяхната порода и те на ръце ще ме носят, щот нали давам им от една страна поминък на хорицата, а от друга - бол данъкоплатци от които могат да се смъкнат съответните кожи, вместо да им бъде пълнена гушата с помощи за безработни, ама виж...излъгал съм се...пфю...отворени тия хора, не мо'йш ги избудалкаш. И нашия си хваща парцалките и идейките за правене на лесни пари и си се връща от там от където е дошъл примирявайки се с правенето на "трудни пари" във "вълча конкуренция". Та тъй...за климата...
*
Никола, едва ли някой очаква индивид да оправи България. Е, ако има такъв то той ще е като бай ти Божил.(нищо лично против човека, само пример. :-)) Казвал съм го и преди, ще го кажа и сега: "Всеки да гледа да оправи себе си. Оправяйки собственното си положение той се превръща в Задоволен индивид. Колкото повече Задоволени индивиди толкова по-малко индивиди за задоволяване. Е и накрая как бихме нарекли едно общество при което преобладават Задоволените индивиди (Самозадоволените може би е по-правилното название)?
Не е чак толкова сложно. Повярвай ми. Аз лично живея в едно такова общество
където броят на Доволните надвишава броят на Недоволните. (разбира се нямам
статистични данни да подкрепя твърдението си. То е базирано само "на око" :-)
*
Когато се достигне до въпроса: "Да ям ли, или да не ям" много лесно се достига до материалистично самосъзнание. ( да не ти напомням къде по-точно :-))

*
Каква е разликата между пълненето на гушката на български и тази на гръцки
експлоататор за пролетария?
За мен специално е напълно безразлична националната пренадлежност на
работодателя ми. Не е професионално. Тук става въпрос за наемен труд, а не за байряци!
Да не си мислиш, че бизнесменът с български паспорт, ще реинвестира в България, ако някъде другаде има по-добра възвръщаемост на капитала си?

20 Октомври 2003 17:06

ТАЛАШ 3
Аз самият бих избрал работата, тъй като след като започна с 100 лв днес, утре при по-качественна работа мога да получа 200лв, а ако предприятието е пълно със съвестни хора и е перспективно мога да взимам в други ден и 300...добрият работодател цени добрия работник и съответно за да може да продължава да го експлоатира той, ще трябва да се съобразява и с неговите изисквания, защото без него и той самият ще печели по-малко.
Ако остана на помощи от 90лв, най-много да бъдат увеличени до 95, ( или там
какъвто е антиинфлационния коефициент).
*
Да, аз съм против "така наречената демокрация" - аз съм за демокрацията. :-)
На всичкото отгоре съм и апартиен. Не се афилиирам с никоя партия, сдружение или дори дружинка. Няма такава партия която да удволетвори моите желания.

*
Ти като че ли забравяш, че сега е времето на Новия Морал!
Това да не ти е онова там, костовото... :-)

Като гледам комай се задава и времето на Още По-новият Морал, чиито носители са онези там - гробокопачите на капитализъма (ама сега те са евросоциалисти, леви социалисти и разни там козметичнообработени деривати на познатата ни порода) :-)
А, бе, рано или късно трябва да се изживее тая "детска болест на капитализма" и въпреки че е доста продължителна по нашите земи...все някой ден трябва да се преболедува, че иначе с тези експерименти, тези "трети пътища", алтернативни(съобразени със специфичните условия) решения комай ще докарат нещата до налъмобер. :-)
*
Единиците са тези които градят обществото. Колкото повече индивидуално
задоволени единици съдържа то, толкова по-добре функционира самото то. Всички теории които подчертават дебело цялото, а пренебрегват съставните му части са определено спекулативни и не по мой вкус.
*
Всеки има право на становище и за радост форумите са местото където човек може да ги изрази.
Дали това становище е близко до нашето или диаметрално противоположно е без
значение. Важното е, че чрез дискусии се постига някакъв еквалибриум и дори и без да си признаваме наяве учим се един от друг.
*
Ами именно Западна Европа въведе единна валутна единица и как мислиш този ход накъде води рано или късно? Скандинавските страни могат да си позволят лукса да имат сравнително лежерна социална политика, но я ми кажи как ще разделиш два хляба на толкоз гладни. Колкото до добрите намерения - ясно...едва ли има някой който да мисли лошото на бедните. За най-голямо съжаление всички тези "прогресивни" сдружения с идеална цел които съдържат в себе си всички тези неосоциалисти, неомарксисти, радикали и т.н.т. са творение не на производителите на благата, а на "преразпределите им". И когато имаш идеология произведена от "подобни такива" и "ужким" е предназначена за производителите на благата, то разминаванията са неминуеми. За това и парадоксално в Канада да речем работническата класа купува най-десния вестник "Торонто Сън", а пък разните му там интелигенти, учители и други "живеещи на гърба на пролите" са абонати на най-левият "Торонто Стар" (не че те не са собственност на една и съща прослойка, де...ясно ти е коя). :-)
*
Ами нали тази теория беше за работническата класа, не помниш ли? Пролетарии от всички страни - обединявайте се! Да де, ама вместо пролетариите започнаха да се обединяват ония другите - научно-творческата интелигенция и там как ги
наричаха...е изплъзва ми се там оная терминология...а бе водачите, стратезите и цялата им там кохорта.Тия, демек, които бяха(и са) на държавните службички, новата надстройка.
*
Ами, тук също има хора с леви убеждения и то предимно в слоевете на учителите, преподавателите в университети, децата на богати индустриалци пратени да учат в тези университети, държавни служители и рядко, ама изключително ряко - работници. За тях разбира се левите убеждения са логични защото пропагандират повишаване на данъците (които идват разбира се предимно от производството), дотации за специфични програми и инициативи (разбира се финансирани от "хазната" - което разбира се значи повече пари изсмукани от индустрията), раздуване на щатове в държавните учереждения и т.н.т. Работникът който гледа да му се плати максимално за положения труд не е кой знае колко очарован от такива "волни програми" и определено е с по-десни (разбирай, по-малко данъци)убеждения. И така...една теория предназначена именно за лумпенпролетарията се оказва неваляшка за него. Понимаеш?
*

20 Октомври 2003 17:35

ТАЛАШ 4
Ами те инвеститорите сондират мнение и на базата на "общи приказки". Аз самият съм печелил скромни суми на "пазара" именно на базата на общи приказки.
Ти кажи, че Мара е курва, па тя нека доказва че не е.

*
Май не си чел постинга ми внимателно. В един малък параграф(почти към края) аз споменавам и за инкубаторите в които бяха развъждани бройлерите на техническата мисъл и оная "другата" (така наречена в земите на изток от Дрина) интелигенция.
В тях наред с многобройните сивопоточни инжинерчета се изпръкваха и известен
брой колоритни творци, но това (тук се налага да използувам клише) беше въпреки а не благодарение на строя. Разбира се ако си очаквал да намериш изчерпателни и детайлни обозрения в една кратка белетристична чалгичка, то нормално е очакванията ти да не са оправдани.
Колкото до термина "интелигенция"(особено художествено-творческа) за мен е
смешен, защото ценностните произведения в българската култура са плод я на някой огняр, я на някой горски, я на някой учител по музика, я на някой бунтовник.
Разбира се това е само според мен.
Всеки си има право на мнение и това е моето. Точка. :-)
*
Тогава значи или конкуренцията е слаба или производителността е ниска, което от своя страна води до по-малка печалба и съответно по-ниски заплати. Интересно ми е наистина ли няма търсене на талантливи и работливи хора? Тук в Канада, специално, не познавам хора които искат да работят да са останали безработни.
Честно. Има посреднически агенции където хората(без познати) търсят работа и
където всеки(ама, абсолютно всеки) може да започне. Разбира се отначало му се дава най-аджамийска работа...да коси трева, да работи на поточна линия и то за минимална заплата(тези трудови бюра се издържат именно от процент от тяхната заплата). След време тези които наистина покажат трудова дисциплина, усърдност и най-вече желание биват изпращани на места с по-високо заплащане, по-голяма вероятност за назначение на постоянна работа и т.н.т. Аз лично започнах кариерата си така и по принцип гарантирам, че това е един от методите който работи. Разбира се, ако вземеш да размахваш дипломи, започнеш да даваш акъл на работодателя си(което често е на ниво "преподаване на уроци за правене на деца на собственния си баща", гледаш му в паничката и прилагаш онези така познати ни "трикове с опашката", вероятността да се задържиш дълго на едно работно место е минимална. Тук не искам да бъда разбран грешно. Никой не иска от теб да целуваш задници. Просто бъди естестевен, коректен и най-вече не мисли че като идваш от Европа държиш господа за оная работа.( фатална грешка на много еврошовинисти).
Не че има нещо лошо в това да си самобитен, но да навираш постоянно на някого под носа своята уникалност е дразнещо и аз самият се нервирам когато видя някои свръхпатриоти да ми обясняват как било в Полша да речем, колко ограничени били канадците, как Културата, нали разбираш, ние - цивилизацията такова, ние – ръце целуваме на дамите и разни подобни тинтири-минтири. Не знам, но някои хора смятат своята интелигентност и начетеност като качество заради което те трябва да бъдат третирани различно от тези които просто нямат "толкова широки интереси". Те не могат да разберат едно: Твоите индивидуални качества, твоята деликатна душа, твоето "тънко" чувство за хумор, фактът че знаеш Мицкевич на изуст, това че си гледал всички филми на Зануси и на Вайда, това че си готин като човек не ти дава правото да си мърляч в работата си. Твоето вътрешно богатство е нещо похвално и ти се обогатявай колкото си искаш(нещо което се предполага че ти вършиш с най-голямо удоволствие) но това не е критерий, за да се гледа на теб по друг начин от да речем някой караибски емигрант, който си върши работата на твоето ниво. С теб можем да отидем след работа в мазето ми, да изпием по 3-4 бири и да изиграем няколко партии билярд, но това не значи че ще
бъдеш толериран за нескопосан и некачествен труд. Приятелството си е
приятелство, но сиренето е с пари. Това е една от причините системата тук да
работи (според моя критерий, разбира се).
*
Няма нищо лошо в това да си послушен ( демек, слушащ по-вече) и дисциплиниран в работата си.
Аз ако бях работодател повярвай ми бих търсил също такива хора. Не разбирай - безгръбначни, просто съвестни.

*
Ами ако работодателят не може да определи кой е в основата на неговия успех, кой му носи повече печалба, то тогава той не е свестен работодател. Добрият
работодател( баш капиталистът) не признава ни брат, ни сват, ни син, ни щерка.
Ако си добър при него - ти си добър и туй то. (като казвам добър имам предвид не по сърце, а в твоята тясна специалност.
*

Редактирано от - грациан на 20/10/2003 г/ 17:39:47

20 Октомври 2003 17:54

абе ако му врътнеш чат-пат и по некоя свирка, повече те тачи (у преносен смисъл де, за талаш)

20 Октомври 2003 18:19

Ногуй шъ дъ йе преносен тоя смисъл със свирките. Требе да наемем, 'начи некой от "Пренос-превоз" да ми го пренесе.

20 Октомври 2003 21:03

20 Октомври 2003 21:08