Не знам кой е измислил блоковете. Сигурно идеята му е дошла от Средновековието, когато хората са се гъчили в крепости и са се събирали по много на едно място, за да се защитават от врагове. Така или иначе факт е, че живеем в блокове и ще продължим да живеем в тях. Санирани, реновирани, боядисани или нито едно от изброените - докато има живот в България, а и дори ако животът изчезне, блоковете ще ги бъде и ще напомнят за нас.
Изобщо, блоковете са интересно явление. Затова понякога си мисля за тях - като сега, докато седя затворен в апартамента си и живея своя тих, блоков живот. В блок от ония стари, панелни комунистически общежития, грозни и еднообразни. В квартал, в който е трудно да се ориентираш и, да речем, блок 238 е до блок 51 - тъй че, ако си приходящ в квартала, рискуваш да поставиш рекорд по безполезно скитане в търсене на необходимия ти адрес. Квартал, в който
глутници дръгливи помияри ръфат торбичките за смет
и лаят за разнообразие гастролиращите си събратя, а бабичките от партерните етажи протягат съсухрени от пости шии с жалостивото "Пис-пис" - търсят си избягалите от глад котки. Където шайки безпризорни хлапета огласят всяка вечер безкрая от бетон с мутиращите си смехове, а металните звуци от телевизорите заместват песента на горските птици.
Да, понякога си мислим, че сме наказани от съдбата да живеем в такива блокове и такива квартали, припомняме си чутото за други светове и живот, вглеждаме се в обраслите с бурени градинки около входа, в дупките по асфалтовата алея пред него, в паркираните на нея ръждясали таратайки, в отсрещния досущ като нашия блок - и се чудим: какво ли щеше да стане
ако някой ги боядиса всичките,
оправи тревата, запълни дупките, махне прострените гащи от балконите, събере боклуците под тях, измие стъклата? Или още по-добре - ако някой ги срине до основи и на тяхно място да построи от ония хубави бели къщи със зелени поляни около тях и автоматична врата за гаража, които толкова често сме гледали по филмите.
После отваряме пощенската кутия, преглеждаме сметките за парно, телефон, ток. И пак си казваме, че съдбата е несправедлива и лоша, а ние - нейните невинни жертви. Само в кварталната кръчма за малко забравяме това...
Такива са нашите квартали и панелни блокове - тъжни, скучни и грозни, като живота ни в тях. Но може би все пак има изход от ситуацията. Защото в тия квартали нещата може да изглеждат безкрайно остарели, но и тук понякога се сбъдват мечти.
Достатъчно е да дойде любовта.
Нали любовта е сляпа и опипом стига къде ли не. Не се завира в скъпите хотелски стаи, във вилите с басейни край София и парвенюшките квартали с подземните гаражи? Нали за нея няма граници, няма и прегради? Тя не се вози в мерцедес, а
обикновено се качва в трамвая или метрото
и се озовава в панелките.
Какво друго ни остава, освен да си повтаряме, че любовта може да цъфти дори в най-тясната панелна боксониера. И веднъж свила гнездо там, може да я преобрази изцяло. Изподрасканото стълбище тогава става по-романтично от планинска пътека, асансьорът със счупените стъкла ни издига към етажа като дирижабъл, къркорещата на старата печка "Мечта" боб чорба става по-вкусна от скъп деликатес в скъп ресторант. Тук, между облепените ни с опушени тапети стени, любовта може да превърне миризмата на пържени тиквички в аромат на разцъфтели рози. Воят на Азис (или Кали, или Софи, или знам ли кой двусричен певач) от апартамента на безработния комшия може да зазвучи като мелодия Шопен, псувните на дребния квартален гангстер от горния етаж да стигат до слуха ни като гласа на психотерапевт, остъкленият балкон с изглед към препълнения контейнер за боклук да ни примамва като венециански Мост на въздишките. А спалнята с леглото с увиснала пружина да ни дава повече наслада от султански сарай.
Говоря изобщо за любовта - и сексуалната, но и онази към ближния. Любовта, както сме чели, може всичко. Тя не е разрешение на проблемите, но е онова ново нещо, от което трябва да тръгнем.
Като начало нека да я поканим на гости в панелния си живот.













/ - niama nikakuv na4in Azis da ti se struva 6open - osven ako ne si naistina zdravo nadrusan.
на автора!
