Турция сплоти иракчаните за броени дни така, както Саддам Хюсеин не успя да ги сплоти за десетилетия. Щом Анкара продума с половин уста, че е съгласна да прати умиротворители в Ирак, всички етнически общности - кюрди, шиити и сунити, настръхнаха в единен фронт срещу намерението й. Даже марионетното правителство в Багдад, което не смее да скърши хатъра на американците за нищо, доби кураж да им се опъне, като заяви, че би приело всякакви чужди войски да им помагат, но не и турски.
Администрацията на Буш е силно амбицирана да привлече умиротворители от други страни, които и да са те, само и само да поемат част от рисковете и най-вече негативите на все по-усложняващата се обстановка в следвоенен Ирак. От началото на септември тя започна нови сондажи за готовността на Анкара да й протегне ръка, след като непосредствено преди войната й обърна гръб. Но в тайните преговори Турция поиска на нейния контингент да бъде даден "отделен сектор на отговорност" с център град Сюлеймания, т.е. в сърцето на кюрдската зона. Делегацията на САЩ не подкрепи тази идея, защото си личеше колко е взривоопасна. Кюрдите подозират, че турците искат да им надянат усмирителна риза и да убият завинаги тайната им надежда за автономия. Турция пък се страхува от техния сепаратизъм, който може да зарази и кюрдското население на собствената й територия.
Компромисното споразумение с американците бе
10-хилядна турска войска да поеме контрола над непокорния сунитски триъгълник
северозападно от Багдад, където съпротивата срещу американската окупация е най-голяма. Така преди няколко дни Меджлисът одобри правителственото решение за изпращане на турска армия, предшествано от съгласуван от Анкара и Вашингтон план за премахване на заплахата от турските кюрдски сепаратисти от КАДЕК (бивша ПКК).
Делегация на турския генерален щаб пък бе изпратена в Ирак, за да подготви доклад за турското участие. След завръщането си генералите и полковниците малко самонадеяно заявиха, че само кюрдските групировки в Северен Ирак бунят народа срещу турските войници, докато етническите групи във вътрешността гледали на тях като на американците. Броят на турските войници обаче можел да достигне 50 000 души, в случай че турските сили се сблъскат със сериозна съпротива.
Решението на Турция за изпращане на миротворчески контингент веднага предизвика
недоволство не само в Ирак, но и в целия Арабски свят
В самата Турция мнозинството е силно против турското участие. То смята, че САЩ ще се провалят в усилията си за стабилизиране на Ирак, и силно се съмнява, че изпращането на турски войски може да помогне, показа анкета, направена от базирания в Анкара Център за социални изследвания, цитирана от АП. 73% от запитаните отговарят, че САЩ няма да успеят да стабилизират Ирак, а 64,4% се обявяват против изпращането на турски войски.
Тези сигнали до Анкара обаче надали ще я спрат в аспирациите й да разчисти сметките си с вековната си заплаха - кюрдите. Още повече че е финансово заинтересована да подобри отношенията си с Вашингтон. Има обаче голям риск нов конфликт между турци и кюрди да направи мечешка услуга на американците, които и без това затъват в иракското море от омраза. Засега някои общности проявяват търпимост към тях, но скоро всички може да започнат да ги винят, че са докарали турците, което според иракските представи си е по-голямото зло.
Едва ли е необходимо и се налага да окупират цялата територия на Ирак, особено областите контролирани от кюрдите. Кюрдите са доказали, че и сами могат.












