|
Конкретният резултат от срещата бе договорката през ноември да се създадат 4 работни групи, които да търсят решения в областта на транспорта, енергетиката, завръщането на бежанците и съдбата на изчезналите лица. В действителност обаче преговорите бяха поредица от речи и доколкото е имало диалог, той бе по-скоро диалог между глухи.
Въпреки че проблемът за бъдещия статут на областта не бе в дневния ред на срещата, непреклонната позиция и на Белград, и на Прищина прозвуча в становището на техните представители. Косовският президент Ибрахим Ругова не пропусна възможността, за да призове за независимост. Макар да осъзнава, че Косово вече не е и никога няма да бъде нейно, Сърбия не ще и да чуе.
Разрешаването на косовския проблем е
в компетенцията единствено на Съвета за сигурност
на ООН. След войната през 1999 г. въпросът за окончателния статут на областта бе оставен да отлежи, за да може сърбите да узреят за идеята за откъсването й, а косоварите да се научат на търпение.
На Белград му е трудно да преглътне фактическата загуба на областта, но с юридическата ще му бъде още по-мъчно. Вече обаче се усеща известна примиреност у Сърбия към перспективата да се раздели с Косово. Въпреки това обаче публично признание не бива да се очаква.
Същото е и с ООН. Световната организация официално не застава зад идеята косоварите да живеят в отделна държава. Не случайно в навечерието на срещата във Виена мисията й в Косово ЮНМИК наложи мораториум върху приватизацията.
В речта си на срещата във Виена Ибрахим Ругова посочи, че "страната ни Косово иска да стане член на Европейския съюз и НАТО". Само в едно изречение той изложи не само лелеяната мечта на косоварите, но и подсказа какъв би могъл да е най-безболезненият път за раздялата. Едно обещание за ускоряване на интегрирането на Сърбия и Черна гора в замяна на сговорчивост за Косово би помогнало на Белград по-лесно да преглътне горчивия хап. Така биха се решили и проблемите с Подгорица, която все още не е забравила идеята за развод с Белград. Ключът за решаване на проблемите в бивша Югославия, изглежда, е в ръцете на Брюксел.
Дори обаче Белград да приеме загубата на Косово,
проблемът с албанците в региона остава
Албанското малцинство в Македония начаса ще поиска отцепването на западната част от бившата югорепублика. За лидера на Демократичната партия на албанците Арбен Джафери това е напълно закономерно и оправдано. Очевидно идеята за "Велика Албания" не е чужда на представителите на този етнос на Балканите.
Когато става въпрос за Косово, може би т. нар. международна общност ще трябва да отчете албанския фактор в региона и да разиграе добре европейския коз. Защото и на албанците им се влиза в "европейския дом".
