Наближи ли голямо първенство и започват притесненията в българския отбор по вдигане на тежести. И те не са свързани с това дали ще спечелим титли, а дали всички са чисти от допинг, или някой отново ще ни скрои номер.

Световното във Ванкувър не правеше изключение. "Скъсаха ни от проверки, но всички щангисти са чисти и сме готови за медали", доволен бе треньорът на националите Пламен Аспарухов.

Да, ама не! Още с пристигането във Ванкувър делегацията ни бе цапардосана от "новината", че президентът на световната федерация (IWF) Тамаш Аян еднолично е решил трима от най-силните ни щангисти - олимпийският шампион Гълъбин Боевски и световните Златан Ванев и Георги Марков, да не участват. Причината - според него допингпробите им са манипулирани. След като обвиненията му бяха оборени, Аян се скри и млъкна. Млъкна досущ като изпитан кадър от компартията на Янош Кадар (от 1965-а Аян е чиновник в спортното министерство на Унгария, а от 1968-а е генсек на местната федерация по вдигане на тежести, без през живота си да е вдигнал щанга). И точно като такъв продължи



да действа зад кулисите с номенклатурни хватки



Първо заплаши нашата делегация да мълчи, за да се размине всичко мирно и тихо. Когато тя не се подчини, а отстоя правата си шумно, започна да "реже глави" - Боевски бе изхвърлен завинаги, а Ванев и Марков за по 2 г. След това не разреши на Изпълкома да обсъди казуса (както е по устав на IWF). Накрая забрани на Боевски и шефа на федерацията ни Антон Коджабашев да дадат пресконференция за чуждите медии.

Какво всъщност става? Като че ли най-точния отговор напипа бившият помощник-треньор на националния отбор Андон Николов. "Може би не си плащаме или, ако си плащаме, не плащаме достатъчно", заяви той.

Именно тук е "заровено кучето". Много отдавна се говори, че в световните щанги който си плаща, няма проблеми - и обратното. Само за пример - един от дългогодишните основни спонсори на IWF е Гръцката национална банка. Някой да си спомня гръцки щангист да е залавян с допинг? При това южните съседи непрекъснато "произвеждат" европейски, световни и олимпийски шампиони.

Виж с България ситуацията е съвсем различна.



Ние явно не си плащаме - и съвсем правилно



И въпреки това нашите щангисти продължават да диктуват модата. Преди борбата бе между СССР и България, сега е България срещу всички останали. Обаче никой не обича някакви дребосъци да идват и да отмъкват голямото парче от баницата. Затова се измислят всевъзможни пречки.

Тук няма как да не се върнем за кратко към скандала от олимпиадата в Сеул`88. "Преди игрите шефовете на IWF ни казаха: "За вас ще има 2 титли, за СССР 4, по една за Китай, Германия и т. н.", разказа преди време Пламен Аспарухов, който през 1988-а бе състезател. Треньорът Иван Абаджиев обаче е максималист и е подготвил 7 потенциални шампиони от 10 категории. След първите 4 финала България има 4-ма шампиони. Следва допингскандалът, а отборът ни е изваден от участие. Признати са само титлите на Севдалин Маринов и Борислав Гидиков. А след игрите тогавашният президент на IWF австриецът Готфрид Шьодл нагло каза: "Е, защо ги правихме тези глупости, като пак взехте колкото титли ви се предлагаха?"

В едно интервю преди 10 години Иван Абаджиев леко повдигна завесата - според Шьодл смазващото превъзходство на българи и руснаци е направило спорта неинтересен.

Ето това е вторият аспект на скандалите. Никой шеф на федерация



не иска шампионите в неговия спорт да са все едни и същи,



камо ли от бедни страни като България. Това убива интереса на големите спонсори.

Това бе кредото на Шьодл, който властва в IWF от 1972 до 2000 г. Цели 24 години пък Аян бе негов генерален секретар и дясна ръка и логично наследи шефския стол, за да продължи делото. Унгарецът обаче започна да "надсвирва" предшественика си. Той се обгради със свои сънародници и в момента от 13 души секретариат на IWF неунгарец е само генералният секретар Янис Сгурос от Гърция.

Самозабравилият се Аян има защо да си отмъщава на българите. Нашата федерация засега единствена се опълчва на магариите му. Още на олимпиадата в Сидни 2000 нашите успяха да оборят негово неадекватно решение. Тогава заради "замърсеното" от "Софарма" лекарство ороцетам "изгърмяха" шампионката Изабела Рифатова, сребърният медалист Иван Иванов и бронзовият Севдалин Минчев. Аян веднага разпореди отборът ни да бъде изхвърлен от игрите. Светкавичният протест на българската делегация го лиши от удоволствието да види гърбовете на щангистите ни - арбитражът реши да допусне останалите и те спечелиха медали.

Мнозина тогава предупреждаваха, че



Аян е злопаметен и ще намери начин да си отмъсти



И ответната атака не закъсня. Само че сега срещу себе си унгарецът няма сведени глави. Както каза шефът на българската федерация Антон Коджабашев: "Обявиха ни война, но ние този път ще участваме в нея." Делото, което се очаква да заведем срещу IWF и персонално срещу Тамаш Аян, е обречено на успех най-малко по две причини - не може да бъде наказан спортист, без да е отворена "Б"-пробата му, и наказанието се налага не от президента на федерацията, а от Изпълкома.

Този път българската федерация има и подкрепата на спортното министерство и БОК. Със зулумите на самозабравилия се унгарски деребей вече е запознат и Жак Рох, президентът на МОК, чийто член от 2000 г. е Аян. По всичко изглежда, че скандалът с тримата ни щангисти е на път да се превърне в бумеранг и да се стовари върху главата на унгареца.