"Досега няма нито един осъден журналист за издаване на държавна тайна и надали ще има, така че не виждам основание за някакво безпокойство и от предлаганите сега промени в Наказателния кодекс, които всъщност не променят нищо."

С тези думи зам.-министърът на вътрешните работи Тоньо Железчев се опита (по време на наскоро състояла се дискусия) да неутрализира гнева на журналистическата общност и на десетки неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на свободата на словото и на достъпа до информация. Именно МВР стои зад предложенията за промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до класифицираната информация. Тези изменения бяха подкрепени от правителството и дори вече минаха на първо четене през Народното събрание. Нещо, което "вкарва в л..." и министрите, и изгласувалите ги - макар и само на първо четене, депутати. И ще се върне като бумеранг върху им. Най-малкото защото ще влязат във всички бъдещи доклади на международни правителствени, неправителствени и правозащитни организации като



душмани на свободата на словото и достъпа до информация



За какво става дума?

В Наказателния кодекс се предлага нов чл. 284. Според него със затвор до 3 години ще се наказва всяко длъжностно лице, което във вреда на държавата, предприятие, организация или на частно лице разгласи или допусне разгласяване на класифицирана информация, съставляваща служебна тайна и която му е била предоставена или станала известна по служба. Дотук в общи линии постановката не се различава от сега действащата. Изненадващо обаче в същия текст се предлага и нова алинея 4. Според нея със затвор се наказва и "онзи, който промени, увреди, предостави или унищожи класифицирана информация, съставляваща служебна тайна, или осъществи всякакви други действия, водещи до нарушаване на защитата й или до загубване на такава информация". Именно това последното предложение може да се окаже най-опасно. И то по няколко причини.

Първата от тях е липсата на фактически ясна и легална дефиниция за това що е "служебна тайна". Така според закона за защита на класифицираната информация служебна тайна е "информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правно защитен интерес". Или казано по-простичко, законодателят е оставил всеки ръководител на институция



сам да си определя коя информация да "засекрети"



като служебна тайна.

Така например държавната тайна в областта на отбраната е определена в 24 точки по закон. В цели 205 точки обаче Министерството на отбраната е заковало данните и информацията, които са служебна тайна. С две думи, всяко нещо в Министерството на отбраната представлява някаква тайна, чието издаване може да стане повод за преследване по Наказателния кодекс. Напълно идентично е положението и в Министерството на вътрешните работи, и в областта на енергетиката и на правосъдието.

Под лозунга "служебна тайна" се "засекретяват" разходи на министерства, агенции, комисии, техният състав и работа, та дори и понякога и кламерите, които си купуват. Да не говорим за по-сериозните неща - като приватизационни процедури, договори за обществени поръчки, заплати, хонорари, получавани средства от комисии и командировъчни.

Най-просто казано, всякакви чиновнически далавери се засекретяват като "служебна тайна".



Затова служебната тайна трябва да падне изобщо от Наказателния кодекс,



а не да се предвижда затвор за хората, които предоставят на обществото важна за него информация - като как се харчат парите от данъците му например. Да не говорим, че е напълно малоумно да се търси отговорност от всеки, който по някакъв повод е разпространил информация, съставляваща служебна информация. Още повече ако не е негова работа да я пази.

А иначе си има достатъчно нормативни актове, по които от длъжностно лице може да се търси административна отговорност.

Втората опасност идва от предлаганите промени в действащите норми в НК за издаването на държавна тайна. С тях почти директно се предупреждават журналистите, че по никакъв начин и повод нямат право да разгласяват класифицирана информация, определена като държавна тайна, ако не искат да лежат до 6 години в затвора. Защото според предлагания вариант на чл. 357 това наказание грози всеки, който в "нарушение на установените правила разгласи, промени или предостави класифицирана информация, съставляваща държавна тайна".

За първи път в закона се определя, че за разгласяване на държавна тайна ще отговаря всеки, а не само човекът, който е длъжен да я пази. Освен това категорично се определя, че затвор ще се полага при всички положения, т.е. без значение дали е настъпила вреда, или само е могло да има такава. Отгоре на всичко въпросните вреди се предвижда да са в областта на "националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред". Може ли да каже някой какво е законовото определение за национална сигурност, външна политика или пък защита на конституционно установения ред?

Както много правилно отбеляза депутатът от БСП Михаил Миков (който е специалист и преподавател по наказателно право), текстовете за държавна тайна, включително и предлаганите в момента, са от



т. нар. "каучукови" разпоредби,



които всеки властник може да си разтегля както иска.

Междувременно падна и още една от легендите - че въпросните нови текстове в НК били по препоръка и дори по настояване на НАТО. Само преди няколко дни вторият секретар в американското посолство Леон Лаудер бе категоричен, че "НАТО оставя всяка страна сама да реши как да пази класифицираната информация, но е важно да не се посяга на свободата на словото и медиите". Американският дипломат обяви и че наказанията за разпространение на секретна информация по правило са за правителствените служители, защото "те са отговорни, когато има изтичане на класифицирана информация". "Наказанието за тях може да е лишаване от правото на достъп до секретни сведения, уволнение от работа и в много редки случаи затвор", обясни Лаудер. Той дори разказа конкретен случай с американския журналист Робърт Новак, който разпространил името на агент на ЦРУ. И тогава американското правителство се интересувало единствено кой е служителят, предоставил информацията на журналиста. А журналистът изобщо не се закача.

Че има смущаващи неща в промените, бе категоричен и зам.-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков. Той попита например какво налага увеличаването на наказанието за разгласяване на държавна тайна, след като делата и присъдите се броят на пръсти. От МВР дойде изненадващият отговор, че вдигането на наказанието от 5 на 6 г. е, за да може да използват специални разузнавателни средства.

Това пък е "черешката на тортата" в промените. Защото, както вече нееднократно сме посочвали, по този начин вътрешното министерство и неговите служби ще могат да подслушват, следят, филмират и наблюдават безпрепятствено не само журналисти, но и депутати, конституционни съдии, магистрати, та дори и президента. Без представителите на медиите всички останали са с имунитет, който по правило се сваля само при тежко престъпление, тоест такова, което предвижда над 5 г. затвор.

И използването на спецсредствата ще може да се върши само на базата на твърдението, че "има подозрение, че би могло да се издаде държавна тайна и по този начин да се застраши националната сигурност". И при такова законово положение съдиите просто няма да имат избор и ще трябва да подписват исканията на МВР за използване на специални разузнавателни средства. Иначе ще бъдат обвинявани, че не защитават националната сигурност. От километри се вижда, че вдигането само с 1 година на наказанието (защо например МВР не поиска 10 години) има за цел единствено възможността за безпрепятствено подслушване. А и МВР най-цинично си го признава.

Ето поради тези причини споменатите поправки в НК не бива да бъдат гласувани на второ четене. А дебатът за тайните тепърва предстои. Веднага след като сегашната власт покаже достойнство и оттегли опасните текстове.