по повод предлаганите изменения и допълнения в чл. 284, чл. 357 и чл. 358 от Наказателния кодекс



Уважаеми г-н председател на Народното събрание,

г-жи и г-да народни представители,



Съюзът на издателите на всекидневници в България и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, които са независими, неправителствени сдружения, обединяващи собствениците и издателите на всекидневни вестници с национално и регионално разпространение, националните и местни телевизии и радиостанции са силно обезпокоени от внесените в Народно събрание законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в частта, касаеща наказателна отговорност за разгласяване на класифицирана информация.

Буди недоумение и завишената наказателна отговорност - до шест години затвор за журналисти. По този начин журналистите и медиите, чиято роля в обществото е да разпространяват значима информация, носят наказателна отговорност за нещо, което не влиза в професионалните им задължения. Държавните чиновници са тези, които са отговорни по закон за опазването на служебните и държавните тайни.

Ефективната защита на информация, представляваща държавна тайна, е въпрос на регулиране и евентуално търсене на отговорност само от държавните служители и други лица, на които тя е поверена, а не от трети лица. Това е и единственото задължение на България от гледна точка на нейните предстоящи международни ангажименти. Такава е и международната практика.

Този подход влиза и в противоречие с международните гаранции за свободата на словото, с които българският законодател е длъжен да се съобрази. Международното право изисква и една допълнителна преценка при търсенето на отговорност за разпространение на класифицирана информация, а именно дали нейното разпространяване е в обществен интерес. Когато разпространяването е в интерес на обществото, отговорност не може да се търси - принцип, който не е отразен в предвидените изменения на Наказателния кодекс.

Правото да се търси и разпространява информация е конституционно. То има и силна международноправна защита. Недопустимо е в цивилизована държава да се противопоставят свободата на словото и националната сигурност. Подобно ограничаване на свободното слово в България ще има дългосрочен негативен ефект върху информираността на българското общество, която е основата на ефективната демокрация.

Защитавайки главните цели, за които са създадени - упражняване свободата на словото и независимостта на медиите, - Съюзът на издателите на всекидневници в България и Асоциацията на радио- и телевизионните оператори категорично настояват текстовете за носене на наказателна отговорност при разпространяване на информация от трети лица, вкл. и журналисти, да отпаднат.



С уважение:



Тошо Тошев, председател на СИВБ,

Константин Марков, председател на УС на АБРО