|
Съветът за електронни медии, следвайки предписанията на Закона за радио и телевизия, приложи най-тежката санкция към един телевизионен оператор, нежелаещ да се съобрази с тях. СЕМ по закон не може да спре, нито да закрие програма, както се внушава неточно в редица публикации. Програма "Ден" бе поставена под наблюдение за нарушаване на ЗРТ в предаването "От телефон до микрофон" от юли. Във възражението към съставения акт за глоба от 15 000 лв. операторът заявява, че това е най-сполучливият негов проект и че изцяло стои зад него. "Юниън телевижън" АД по своя свободна воля решава да пренебрегне труда на всичките си телевизионни работници, създаващи безпроблемно цялата програма "Ден", да играе срещу правилата и да не мисли върху ясните индикации, които беше получил от регулатора. В този смисъл
програма "Ден" бе закрита не от СЕМ, а от своя собственик
Нещо повече, именно отговорни представители на журналистическата гилдия в "Ден" подкрепиха собственика в неосъзнаването на нарушението. Остават все още открити въпросите за професионалните стандарти при избора на водещ и неговото поведение като лице на медията, за това дали съществува редакционен статут между собственика и работещите по трудов договор в медията журналисти (според препоръките на ЗРТ), за това как се спазват тези трудови договори от страна на работодателя, на какво основание програмата се самообявява като национална, след като в регистрационните документи няма такова определение, и т. н.
Кой печели и кой губи от цялата тази ситуация? Близките седмици, професионализмът и здравият разум вероятно ще дадат отговор на много зададени и незададени въпроси. Със сигурност сега обаче потърпевши са останалите без работа (поради неадекватното поведение на собственика на медията и несвършената професионално работа на програмния й директор) телевизионни работници от "Ден" и телевизионните зрители, свикнали с нейните предавания.
Незряло е да се смята, че печелившият е Ник Щайн. Повярвало си, че е българският Хауърд Бил*, това момче, макар и да прави видими опити да коригира своите екранни изяви, вероятно не знае финала на великолепната творба на Пади Чайефски и Сам Хедрин (направена между впрочем по истински случай във Флорида). А той е: когато рейтингът отново тръгва надолу, водена единствено от комерсиални интереси, продуцентката хладнокръвно
предлага да застрелят водещия в ефир:
"А какво бихте казали, ако наемем убийци? Мисля, че мога да накарам привържениците на Мао Цзедун да го убият... Ще направим страхотен удар за началото на сезона! Убийството би могло да бъде извършено пред камера, в студиото. Така ще привлечем фантастичен брой зрители! Убийството на Хауърд Бил - сензацията на сезона!"
Не вярвам точно това да се случи у нас. Но вече се случиха някои важни неща:
Макар и безпомощен от професионална гледна точка, водещият заедно с цялото предаване премина в програмата на друга, самообявяваща се за национална, телевизия - СКАТ, единствено с комерсиална цел.
Няколкото небрежно написани декларации срещу СЕМ (от типа: да заклеймим Александър Солженицин по принцип, но без да сме го чели), импулсивно непремереното осъждане на регулатора при връчването на наградите "Черноризец Храбър", дискусията по случая, организирана от Българската медийна коалиция, както и множество публикации и предавания откроиха
инерционното мислене за същинския смисъл на свободата на словото,
за неговите параметри, както и за отговорността на публичното говорене. Изглежда, все още не можем да се отърсим от новосъздадените клишета, да осъзнаем, че времената са се сменили, проблемите са други, но вместо да се заемем с решаването им, по-лесно е да припяваме добре познатия рефрен за кризисни ситуации в медиите подобно на овцете от "Фермата на животните" на Оруел.
Случи се обаче и нещо друго:
Журналистите на "Сега", последвани от журналистите на други медии, бяха тези, които изпревариха съответните институции в разкриването на сенчести страни от житието на Ник Щайн.
Журналистът Георги Коритаров предложи в студиото на "Блиц" в разговор с председателя на СЕМ Райчо Райков медиите да станат гражданската гаранция, която
да не превърне етническото нетолерантно говорене в победител
И в гилдията, и сред интелектуалците започна обменът на мисли върху професионалната отговорност на медиите, за взаимоотношенията собственици-медии-общество.
Тези трезви действия вдъхват невероятната надежда, че медийната среда е жив организъм, който притежава ресурса да посрещне и реши проблемите си, натрупани в последните 14 години на яростна конфронтация, комерсиализация и професионален дефицит, но и на висока чувствителност към свободния и независим изказ. Защото недоказани подозрения за политическа намеса могат да се търсят не само в решението на СЕМ, но и в упоритостта, с която нетолерантното етническо говорене продължава в други медии и след това решение. А защо да не се предположи, че "Юниън телевижън" АД целенасочено конструира тази ситуация, за да реши корпоративните си проблеми.
Някак си по-лесно е да прехвърлим вината другиму
(на политиците) или да намерим необходимия грешник (СЕМ). По-трудно е да се вгледаме в себе си, тъй като проблемът е преди всичко професионален. Защото именно медиите в своята комерсиална надпревара за повече от десетилетие не можаха да се обединят около свой професионален етичен кодекс, като изработят механизми за неговото прилагане. Именно медиите не проявиха категорична нетърпимост към мимикрията във всичките й измерения, нито към премногото и твърде често безпредметно говорене и нищоправене, най-малко пък показаха рефлекс за професионалните проблеми в своята гилдия.
Така медиите сами способстваха за създаването на телевизионния битак. Те имат и своето законово оправдание - търговските оператори по смисъла на ЗРТ работят с основна цел - разпределяне на печалба между собствениците. Не се срещат особени критики срещу тази формулировка от страна на медиите.
Какво е свободата на словото - стока, от която печелят собственици
на медии, или философска категория, от която печели обществото.
За законосъобразността на заличаването на регистрацията на "Юниън телевижън" ще се произнесе Върховният административен съд. Остават обаче открити много професионални и етични проблеми на радио- и телевизионната ни среда, чието решение не е в сферата нито на законодателството, нито на регулацията, но е безперспективно да се крият повече зад паравана на свободното слово. Общественият договор между медиите все още не е съставен, за да е подписан. Струва си всеки да извърви своя път към този договор.
------------
* Авторката е член на Съвета за електронни медии.
