|
Юристът строи, архитектът тълкува правото
Огнян Герджиков пожела да премести пленума, т.е. сърцето на Народното събрание, от площад "Народно събрание" на площад "Независимост". Това политическо пристрастие бе достатъчно за започването на обширен разговор в печата макар и само по един от многото градо-архитектурни въпроси на София.
Оказа се, че архитектурните интереси на един висш политик са по-сериозно основание да се обсъжда софийската архитектура и градоустройство, отколкото Общият устройствен план на София. Той бе изработен с усилията на неколкостотин души, с помощта на идеите от няколко национални архитектурни конкурси и в течение на много години.
Естествено е архитектите да откликнат на пожеланието на Огнян Герджиков; той ще получи желаната подкрепа за преустройството на зала "Св. София" в пленарна зала на Народното събрание.
Дали обаче от своя страна председателят на Народното събрание ще включи спешно в дневния му ред приемането на Общия устройствен план на София? Защото досегашната практика е правен абсурд - Законът за Общия градоустройствен план на София да бъде обезсилван чрез подзаконовите актове на частичните изменения. Достатъчен аргумент за един юрист да действа бързо.
В защита на архитектурата
Архитектурата на бившия Партиен дом е спорна. Някои я намират ретроградна, назадничава и част от идеологичния апарат на една вече забравена власт. Отчасти са прави. Но аз пък виждам, че тя старее по достоен начин. Защото е подчинена на архи-архитектурното правило да се строи за вечни времена (днешните тенекии, стъкла, гипсокартони след 20 години ще са на боклука). Защото пожарът я направи част от софийската история. Историческата дистанция превръща в предразсъдъци довчерашните наши идеологически пристрастия. Защото българският архитект от 50-те години на миналия век бе образован и възпитаван в Европа; и поради това и при тежки условия той съумяваше да прави качествена архитектура. Който не вярва на последното твърдение, може да сравни софийската и московска архитектура от Сталиновите години.
Ето защо кръглото фоайе под залата "Св. София", изпълнено в дорийски ордер, е великолепно. Залата обаче като пространствени пропорции, членение, материали и декор не е хубава. Надявам се, че едно нейно преустройство ще заличи този нейн архитектурен (защото има и акустичен) недостатък, а и спомена от последния "тоталитарен" конгрес на Съюза на архитектите от пролетта на 1989 г. Тогава делегатите бяха заключени в Партийния дом, докато те не преизбраха съюзното си ръководство.
Истинският обхват на задачата
Залата ще бъде преустроена, за да се пригоди към новите задачи, фоайето ще остане, тържественото стълбище - също. Но с това програмата за преустройство не се изчерпва.
Входът на Партийния дом, а вече - към най-представителната част на утрешното Народното събрание, неговата пленарна зала, е скучноват. Подходите към него - 7 стъпала и има-няма 3-метровата площадка, са повече от скромни, а и притиснати от близкото автомобилно движение. От него пешеходците са овардени с помощта на ред сандъчета. Провинциално излъчване.
Тежкият недъг на сградата е градоустройственият. Челото на бъдещото Народно събрание е лишено от свободно пространство пред себе си. Поровете се в своите спомени и ще откриете, че най-ярките ви запознанства с архитектурата са ставали, когато загърбите всичко друго и останали сами със сградата, се запътите към нея. В случая това е невъзможно. Засега място за това няма.
А вън от съмнение е, че става дума за главния вход на най-главната сграда на България. Щом й асистират от едната страна президентът, а от другата - министър-председателят! Щом тя се извисява над най-дългата в България, почти 3-километрова градска осова перспектива на бул. "Тодор Александров". Вярно е, че сме търпели този недостатък десетилетия. Обяснимо, едни се страхуваха, други мразеха сградата, а трети изпитваха дълбока почит към ставащото в нея. След това четвърти пък я горяха. Все силни страсти, които помрачават погледа и усета за точна архитектурна преценка. Сега сградата се превръща в Народно събрание и отношението към нея трябва да се промени. Ако това не е станало още, ще трябва да бъде предизвикано.
Да променяш, без да рушиш
Архитектите са най-добре подготвени за тази операция. Те се възпитават да уважават създаденото от техните учители. Те могат да отсеят трайното в архитектурата от злободневните страсти и знаят цената на компромисите, с които се преборва простотията на онзи, който дава парите или държи властта.
А архитектурата е винаги компромис между добрия вкус и силата на властта. Вълко Червенков беше диктатор, но в противовес на него софийският архитектурен елит изповядваше идеите на най-напредничавата европейска строителна школа - тази на Bauhaus. Тя им даде сила да възпрепятстват в България ексцесиите на украшателската архитектура от съветски тип.
Не бих посъветвал никого да стане съдник на творчество, чиято дълбочина и не подозира. И съвсем пък не да руши нещо, чието име ("купол" бил увенчавал Партийния дом!) даже и не знае. Архитектурата не е сценография, екран или телевизионна бутафория.
Някои настояват Партийният дом да подслонял музеи и изложбени галерии. Но как това ще стане от една коридорна сграда с много на брой малки помещения? Залите са недостатъчни, най-голямата - "Св. София", е зрителна и с наклонена подова конструкция. Преустрояването на Партийния дом за експозиционни цели е равносилно на неговото разрушаване. Разрушаване на скъпи облицовки, каменни детайли и масивни дограми - последното, създадено от преддеветосептемврийското качествено занаятчийско и строително умение. Вече напълно забравено.
Архитектурата е дъщеря на властта
Идеята за преустройството на зала "Св. София" е добра за архитектурата и за Народното събрание. Преселването му в градоустройствено най-изявеното и централно място на София е и функционално оправдано, защото има достатъчно място за всички парламентарни дейности.
Трите власти на едно място и то в недвусмислени пространствени и йерархични съотношения завършва модерната градоустройствена иконография на столицата на държавата ни.
Предлаганият завършек на лутащите се из столичния център висши държавни власти поднася и един неочакван шанс за София. Стефан Софиянски превърна в свой основен предизборен коз преустройството на Ларгото. "Нали ви харесва" - показваше той на своите избиратели проекта за преустройство на площада и разкриването на античния град под него.
Защо тогава ресурсите на Герджиков и на Софиянски да не се обединят и подчинят на тяхна обща идея - ансамбловото преустройство на "новата" сграда на Народното събрание и на площада пред него. Защо да не заработят заедно за доброто на софийската архитектура.
Постигането на тази висока цел не е обаче "Откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка за преустройството на зала "Света София" в пленарна зала", както е тръгнало, а национален конкурс между българските архитекти за преустройство на Ларгото, входа и пленарната зала на Партийния дом.
София се нуждае от един амбициозен проект в нейния най-централен център. Време е и нашето Време да остави своята градивна следа в него. И нека това да бъде и първата реализация на, надяваме се, узаконения Общ устройствен план на София.
|
