Колкото повече стаж имаш, толкова по-висока пенсия трябва да получаваш. Така е и логично, и справедливо. Пряката зависимост между годините работа и парите за старост уж е основен принцип на осигурителния кодекс, влязъл в сила преди 3 г. На практика обаче там е залегнал парадокс - ако работиш повече и внасяш по-дълго осигурителни вноски, получаваш по-малка пенсия.

Тази несправедливост лъсна още покрай скандала с т.нар. надвзети пенсии. През пролетта управителят на НОИ Йордан Христосков обяви, че на около 1500 души са отпуснати по-високи пенсии, защото са укрили трудов стаж. В повечето случаи - стаж между 1997 и 2000 г. И част от хората са го постъпили така умишлено - за да не им се намали пенсията.

Според осигурителния кодекс при изчисляване на пенсията предвид



се взема всяка прослужена година след 1997 г.



А за периода преди 1997 г. възрастният си избира 3 последователни години от последните 15 години трудов стаж, в които е получавал най-висока заплата, както бе по стария пенсионен закон. И какво се получава? Ако двама души имат приблизително равен стаж и равен доход от избраните 3 отпреди 1997-а, по-висока пенсия ще вземе този, който е работил по-малко след 1997-а. Дори ако има повече стаж и по-голям доход след тази съдбоносна за пенсията му година.

Такъв е случаят с двама връстници от монтанско село. Х.Х., който скоро ще навърши 60 години, е работил 33 г. и 4 месеца във II категория труд и 6 г. и 9 месеца в III категория. Преизчислено, това прави общо 48 г. и 5 месеца стаж за пенсия (при работа във II категория 4 г. се приравняват на 5). През 1997 г. човекът е отговарял на необходимите условия да излезе в пенсия, но е продължил да работи. Когато през 2001 г. е подал документи за пенсия и съвестно е приложил данните за заплатата си от 1997 до 2001 г., чиновниците му изчислили 133,65 лв. месечна пенсия. За избраните от него 3 г. - от януари 1985-а до декември 1987-а, брутната му заплата е общо 17 709 лв.

Неговият връстник М.Х. от същото село е подал документи за пенсия горе-долу по същото време. Той се е трудил в I категория (3 г. от I категория са равни на 5 в III-та), във II и в III. Общо стажът му след приравняването е 40 г. и 11 месеца, т.е. с близо 8 г. по-малък от този на Х.Х. През избраните 3 г. преди 1997 г. М.Х. е получил общо брутна заплата 17 182 лв. - с 502 лв. по-малко от своя връстник. Този кандидат-пенсионер обаче не е посочил стаж след 1997 г. - или понеже действително не е работил, или защото е решил да скрие тази информация, знаейки, че тя ще намали пенсията му. В крайна сметка на него му е отпусната пенсия 148,31 лв - с 14,66 лв. повече от тази на Х.Х. След актуализациите от 2001 г. и 2002 г. ножицата се увеличава.

14,66 лв. не са малко за един пенсионер.



Несправедливостта направо боли,



когато става дума за двама души от едно село, които се познават. Х.Х. е внасял 4 години повече от М.Х. пари в НОИ и за награда ще взема по-малка пенсия.

За трайното уреждане на проблема президентът Георги Първанов предложи промени в начина на изчисляване размера на пенсиите на хората, работили и по стария Закон за пенсиите, и по новия осигурителен кодекс. Идеята е да се преодолее несправедливостта, като преходът от закона към кодекса стане по-плавен. "Нерядко преходът води до обезценяване на принципа", казва секретарят на президента по социалните въпроси Николай Николов.

Той има и идея как това да стане. Ако някой към 1 януари 1997 г. е имал годините стаж, които са му били необходими за пълна пенсия по стария закон - 25 за мъжете и 20 за жените, но не му е достигала възраст, при подаване на документи за пенсия да му се изчислява коефициентът към този момент - примерно 2. Ако човекът продължи да работи и внася осигуровки в НОИ, след 10 г. реши да се пенсионира и се окаже, че при изчисляването по новата формула коефициентът му падне на 1,8, тогава да се зачете коефициент 2. Ако обаче по новата формула се получава коефициент 2,2, той да получи пенсия, изчислена по него.

Това според Николов е



същият принцип, който е приложен при преизчисляването на пенсиите



от началото на 2000 г. по новата формула от осигурителния кодекс, а не по тази от стария пенсионен закон. Тогава хората, които трябваше да получат по-малко при новите условия, продължиха да се разписват срещу сумата, която са получавали до 2000 г. - с идеята да не се създава социално напрежение. А пенсионерите, за които новата формула беше по-благоприятна, си получиха по-високите суми.

Предложението на Николов засяга и тези, на които през 1997 г. са липсвали 1, 2 или повече години стаж до пълна пенсия. За тях ще се добавят задължително толкова години стаж след 1997 г., колкото им липсват към януари 1997 г. по стария закон. Това ще повлияе до известна степен за намаляване на пенсията им, но не толкова, колкото е при сегашната формула на изчисляване. Предложението е системата да действа, докато има хора, работили по Закона за пенсиите и с него се гарантира, че преходът по този начин ще е много по-плавен и без сътресения.

Принуда----------------

Николов поставя и друг въпрос - на базата на какъв нормативен документ НОИ принуждава кандидат-пенсионерите да подписват декларации, че нямат стаж след 1997 г. "В закона пише единствено кой има право на пенсия. Там никъде не пише, че трябва да се подаде декларация за трудовия стаж. Въпросът е дали ако се подадат всички останали документи, но не се подпише такава декларация, в НОИ имат право да откажат отпускане на пенсия", пита Николов. Не е законно да се отказва пенсия заради липсваща декларация, защото такъв документ, определящ правото на пенсия, няма. Това е законодателстване от страна на администрацията, твърди президентският съветник.

От 1 януари 1997 г., когато е създаден регистърът на НОИ, законът задължава работодателите да пращат декларации, че са внесли осигурителните вноски на наетите си. Единствено самоосигуряващите се подават сами декларации за себе си. Така хората, които са принудени от администрацията да декларират стажа си, всъщност не знаят какво точно подписват. "Става въпрос предимно за наемни работници, за хора, които не могат сами да определят условията. И да караш тези хора да се подписват под нещо под заплаха от наказателна отговорност, е нелепо", смята Николов.