- Г-жо Кабакчиева, напрежението по улиците и в политиката ескалира през последните седмици. Какви са причините?
- Привидно сякаш няма причини за това. Но аз съм склонна да мисля, че има някакви манипулативни игри зад всичко, защото ситуацията сама по себе си не е кой знае колко по-различна отпреди месец-два. Генералът, който в никой случай не ми е любимец, се държеше по същия начин и преди 3-4 месеца. Но ставам подозрителна, когато някой на всяка цена иска да го сваля. Струва ми се, че по-скоро е настъпил някого и най-после е започнал да работи.
В България има парадокс, който всички отчитат. Ако се гледат всички икономически индикатори, те действително показват видим растеж. В същото време последните социологически изследвания сочат нарастващ социален песимизъм, поява на носталгия по предишната сигурност, болезнено изживяване на сегашната несигурност, усещане, че си загубил контрол над живота си. И не само върху него, но и върху институциите, които трябва да помагат. Всъщност усещането за криза и за бедност не е просто липса на хляб. То е липса на хоризонт, липса на контрол върху това, което правиш.
- Какъв е изходът?
-------------------
- Един от проблемите, който трябва да решим, е как да си възвърнем контрол върху институциите и върху живота. Трябва да започнем от нещата, които нас лично ни засягат. Аз съм фен на демокрацията на участието - да започнем да променяме по нещо на местата, където сме. Ето например децата от Американския колеж излизат и се опитват да предотвратят убийствата на булеварда до тях. Таксиджиите, манипулирани или не, се опитват да се преборят за нещо. Струва ми се, че това е някакъв изход. За съжаление нашите политици действат под принуда.
--------------------
- Смятате, че гражданският протест е начин обществото да диктува нуждите си на държавата. Но как може да се бори с организираната престъпност и безсилието на властта?
- И да кажа, че е необходима по-голяма прозрачност на институциите - всички го знаят. Въпросът е как да се постигне това. Със закона за достъп до информация се върви в обратна посока. Да кажа, че е необходима съдебна реформа - пак са празни думи. Единствено мога да кажа, че не е нужна твърда ръка. Вероятно би била ефективна, но ще доведе до още по-голям произвол от този, на който сме свидетели сега. Това, което в момента е "плюс", въпреки че изглежда и като "минус", е борбата между институциите - когато те се карат, взаимно се контролират.
----------------
Но ситуацията е патова. От една страна, хората имат права, които трябва да бъдат спазвани. Нашето правораздаване действително се опитва да се държи като в нормална страна. На практика обаче се оказва, че това стимулира престъпността, а не я ограничава. Не зная какъв е изходът.
----------------
- Оставки, промени в кабинета, ново правителство?
- Пак ви казвам, преди половин година бих поискала оставката на ген. Борисов със същото основание, с каквото и сега. В момента, в който това става, ми се струва подозрително. Историята с нашата престъпност и с хората, които са по улиците, а всъщност трябва да са в затвора, е от години.
- Защо точно сега нещата ескалират?
- Аз съм социолог и правя изследвания, а не разследвания и не мога да ви отговоря. Това е по-скоро преразпределяне на територии и властови позиции. Новото раздухване на яхтения скандал, съвсем целенасочената пропаганда от определено предаване на Канал 1 срещу МВР за мен е по-скоро подозрително.
- Как влияе на обществото целият този дебат?
- Не съм правила точно такива изследвания, но по принцип ние сме склонни да търсим конспиративни мотиви. И ми се струва, че това не е без основание. Но хората се умориха от тази ситуация.
------------------
Но това не е само в България. Целият свят в момента се намира в тотална несигурност. Това общо ожесточение е страшно и излиза от нормалните начини за справяне със ситуацията. Защото отвсякъде те дебне невидим враг, случаен куршум, взрив, който може да те отнесе, и ти си абсолютно безпомощен. И парадоксално, но изглежда, изходът е точно в засилване на това, от което ние се опитвахме да бягаме - в службите за сигурност, по-голяма информация, внедряване на агенти... Тоест по-голяма полицейщина.
---------------
Аз не бих искала да казвам, че това е изходът, защото мен лично това ме плаши. Ние сме в ситуация, в която лесни рецепти няма, справяме се чрез някакви клишета. Но клишетата не помагат. Нужни са действия, но въпросът е какви действия, кой ще ги извършва, какви ще са правомощията му?
- Зачестилите катастрофи с пияни шофьори, включително полицаи, гърмежите по дискотеките очевидно са проява на криза в обществото. Какви са причините за нея?
- Елеонора беше убита от пиян полицай преди няколко години. Когато се говори за полицаи, проблемът опира до хората в институциите - ние нямаме механизми за контрол и подбор на кадри. Престрелките в дискотеките наистина са нещо зловещо. Но в Ихтиман това се случи за втори път. Пияният шофьор, който помля хора на спирката, беше хванат отново да кара пиян.
----------------
Значи проблемът е не че сега се случва, а че се случва отново. Въпросът действително опира до бързо и ефективно санкциониране. Затова мисля, че това по-скоро е индикатор не за криза в обществото, а за криза на правораздавателните ни органи.
--------------
- Дали усещането за анархия не засилва у хората чувството за безнаказаност?
- Вероятно сега се забелязва натрупване, но чувството, че законът е "врата у равно поле", е залегнало отдавна в нас. Сега става видимо. За катастрофите можем да търсим всякакви обяснения - като се почне от това, че има повече коли по пътищата и кой ли не ги кара, и се стигне до това, че хората вече не издържат на напрежението за справянето със собствения си живот. 14 г. те са се опитвали да влязат в релси, да се успокоят и да започнат живот по нови правила. Те са успели да се удържат на нивото на оцеляването, но вероятно това им е коствало усилия, вероятно в този момент клапанът се отваря и пиянството е израз на невъзможност за справяне със ситуацията.
- Адекватна ли е държавата към нуждите на обществото?
- Ужасно е, че държавните институции са неефективни и това ясно се вижда. От друга страна, ние бяхме свикнали твърде много да се уповаваме на държавните институции. Тази илюзия гръмна. Хората придобиха усещането, че трябва сами да се борят и да се справят с живота си. Това в крайна сметка не е лошо и може да се определи като оздравителна криза. И оттук нататък да гледат на държавата не като на майката мащеха, а като някакво необходимо зло, като на неефективни институции, спрямо които те имат претенции, а не очаквания. Така че все ми се ще в тази ситуация, в която, общо взето, всички сме много депресирани, да виждаме и ползите.
