Срам е за Турция, че нейни граждани са отговорни за бомбените нападения, каза турският премиер Реджеп Тайип Ердоган на своите сънародници на погребението в Истанбул на двама полицаи, загинали при атентатите срещу британското посолство и банката HSBC. Два дена по-късно, на традиционна празнична закуска в началото на свещения за мюсюлманите Рамазан-байрам, той отново не спести тежките думи: "Вбесявам се, като чуя израза "ислямски тероризъм", а споменаването на думата "ислям" заедно с "Ал Кайда" направо смразява кръвта ми".
И макар министър-председателят публично да изрази резерви, че тъкмо тази терористична организация и нейният лидер, саудитският милионер Осама бен Ладен, стоят зад атаките, заедно с турската Ислямски фронт на бойците на Великия изток, поела също отговорност за тях, убедено отсече пред Би Би Си: Мотивът е религиозен.
Серията самоубийствени атентати с коли-бомби на 15 и 20 ноември
в сърцето на най-космополитния турски град,
в които загинаха 61 души, а над 700 бяха ранени, хвърлиха турското общество не само в паника и потрес, но и в болезнена дискусия за загърбвани от години проблеми. А те са пряко свързани както с настъплението на крайния ислямизъм в региона, така и с рисковете от него за европейското бъдеще на смятаната за модел на "мюсюлманска демокрация" светска Турция.
Защото страната, която от 1963 г. се опитва да си пробие път към Европа, няма никакви намерения след толкова направо героични усилия да се отказва от амбициите си. През октомври за пореден път научи, че надеждите й през януари 2004 г. да получи твърда дата за членство са били преждевременни, но това не я стъписа.
Най-искрени в желанието си да търсят истината за атентатите изглеждат турските медии. Очевидно интелигенцията на страната разбира, че проблемът не е от днес и
няма да изчезне утре само със заклеймяването му
След първосигналните реакции на турските спецслужби, че "Ал Кайда" стой зад атаките, след традиционното хвърляне на камъни по главите на тези служби за недобра координация и обсъжданото преструктурирането на турското вътрешно разузнаване по модела на ФБР на заседание на Съвета за национална сигурност, пресата посъветва "експертите" и "стратезите" по тероризма да не се правят "на дръж ми шапката", както писа електронното издание "Интернет-хабер".
"Истината не е толкова далече, чак в планината Каф в Афганистан. Напротив, тя е много близо. За да разберат това, е достатъчно да видят къде и при какви условия са били обучавани хората, за които се твърди, че са извършили атентатите", посочи изданието.
Така се появиха разкритията в медиите за "Школата Бингьол" в Югоизточна Турция - лагери, в които десетилетия наред са били обучавани и възпитавани
ислямистки "бойци", използвани срещу
въоръжените отряди на кюрдската ПКК,
за които турските власти, меко казано, са си затваряли очите. Както и за турската групировка Хизбула и лидера й Иса Алтсой, за когото има подозрение, че е "мозъкът" на атентатите. През 80-те години тази групировка също бе окуражавана да воюва с кюрдите, въпреки че целта й е смяна на светското управление в Турция с каноните на шериата, посочи информационният канал Журнал турк.
Тези разкрития предизвикаха или поне ускориха появата в пресата на данни от доклад на турския Съвет за национална сигурност, според който само за последните 4 години близо 1000 турски граждани са били не само обучавани, но и години наред са воювали за различни радикални ислямистки организации в Чечения, Афганистан, Босна и Херцеговина. Някои от тези фанатици дори бяха открити от чужди агенции и охотно разказаха пред тях за каква кауза са се били.
На бял свят изплуваха и твърде тесните връзки между йорданеца Абу Мусаб Заркауи, един от ръководителите на "Ал Кайда", смятан за отговорен за атентатите в Найроби, и турските ислямистки групировки Хизбула и Съюза на имамите.
Зад терористичните актове в Истанбул стои известният международен терорист Имад Мугние, обяви в петък арабският "Аш Шарк ал Аусат" от Лондон. Вестникът твърди, че е получил информацията от осведомен източник от въоръжената групировка Корпус на Ерусалим, близка до иранските Стражи на ислямската революция.
Версиите са много, но засега истината е известна само на организаторите. Турската полиция, която винаги се е отличавала с твърдост и решителност, задържа 51 души. Срещу 18 от тях бяха повдигнати и обвинения от турското правосъдие за членство и за подпомагане на забранени организации. Зад тези версии обаче мотивите за атентатите някак останаха на заден план.
"Глупост е да се свързват атаките срещу британските обекти в Истанбул с това, което става в Ирак", заяви най-отговорно британският външен министър Джак Стро при посещението си в Истанбул веднага след атентатите. Но и за най-непредубедения анализатор няма съмнение, че това, което става в Турция, е в пряка връзка със събитията в южната й съседка. На практика процесите могат да се разглеждат като реакция на действията на американо-британската коалиция в Ирак, те обективно работят
за изтласкването от региона на западните ценности,
каквато е идеологическата платформа на силите, които ги предизвикват. Турция е използвана като "транзитен пункт" към Европа и САЩ, заключи вестник "Хюриет".
Освен това е ясно, че хаосът, обхванал Ирак, вече се експортира и в съседни страни. Американците, които отидоха в страната под лозунги да въведат ред, биха я напуснали при първа възможност, посочват наблюдателите. Оставяйки огромната и нееднородната в етническо и религиозно отношение държава в състояние на истински хаос. Което ще доведе неизбежно до последващи вълни на насилие. И първите жертви естествено ще бъдат сателитите на САЩ в региона като Турция.
Мюсюлманското население в европейските страни постоянно се разраства, а религиозните лидери на исляма изобщо не крият своите експазионистични планове спрямо Европа.
В този смисъл става все по-маловажно какви нелегални терористични групировки - шиитски, сунитски, уахабитски или кюрдски, на "Ал Кайда" или на турския ислямистки Фронт на бойците от Великия изток хвърлиха в паника най-големия турски град. Много по-важно е може би друго - че потенциалът на тероризма, който в момента се формира, ще търси изход навън и с най-голяма вероятност на Запад. През Турция на Балканите, а оттам - с помощта на вече формираните гнезда от местни екстремисти - в Централна и Западна Европа.














