|
Компромис или диктат?
Полша е горещ привърженик на проекта на конституцията във всички елементи, които гарантират, че тя ще направи от ЕС много по-ефективен механизъм.
В дискусията за системата за преброяване на гласовете най-често привежданият аргумент в полза на новите решения е, че те я улесняват. Това не е точен аргумент. Системата на двойното мнозинство, въпреки привидността й, не е по-проста, тъй като изисква трудно и неподдаващо се на прецизност броене на демографското мнозинство. Но демографските процеси имат динамичен характер. Възниква въпросът за достоверността на статистическите данни.
Във връзка с различната политика на европейските държави по гражданството, особено в случай на диаспори, възниква въпрос кой да бъде включен и кой не в населението на дадена държава.
Аргументът, според който системата за гласуване става по-демократична, като се опира на демографския критерий, е недоразумение. Демократизъм, основан на пропорционално представителство - това е принцип на конструкцията на Европейския парламент. В случая на съвета, т.е. на междуправителствения орган, трябва да бъде взет под внимание факторът за равноправие на държавите-членки.
В резултат на правилното засилване на ролята на Европейския парламент, предложено в проектоконституцията, нараства влиянието на държавите с най-голямо население. Тогава възниква въпросът защо влиянието на същите тези държави трябва да се засили и в Европейския съвет? Предложението на Конвента често се представя като пакетен компромис, чиято логика не трябва да се нарушава чрез промяна на който и да било съставен елемент.
Същността на компромиса са взаимните отстъпки. В този случай обаче става дума за двойни отстъпки в полза на държавите с най-голямо население. Това не може да се нарече компромис.
Аритметика и ефективност?
В полза на предложението на Конвента се привежда и аргументът за по-голяма ефективност на тази процедура. Като доказателство са дадени аритметични анализи на вариантите за приемане на решенията при двата начина на гласуване. Тези анализи са чисто теоретична спекулация. Те изцяло игнорират политическата, обществената и икономическата действителност. Държавите членуват или се присъединяват към ЕС, тъй като в сътрудничество с останалите членки виждат за себе си по-добри перспективи, отколкото ако останат извън общността. Затова е очевидно, че проявяват стремеж към консенсус и ефективно взимане на решенията от общ интерес. Никой не влиза в ЕС, за да го парализира и да го направи по-малко ефективен и по-малко функционален. Използването на тези аритметични анализи е базирано на предпоставка за враждебност или за доминиращ конфликт на интересите на държавите-членки, което очевидно не е истина.
Трябва също да се отбележи, че простотата, лекотата или удобството на взимането на решения не са равнозначни с ефективността. Процедурната лекота в решенията може да доведе до недоволство и разочарование на страните, които по-често от другите биха се оказали в позиция на губещо малцинство.
Анализът на промените във влиянието на отделните държави и техните групи според предложението на Конвента говори неоспоримо за отслабване на позициите на присъединяващите се към ЕС и на по-бедните държави, които са и особено зависими от сериозното третиране на принципа за европейска солидарност. Тук са и държавите, заинтересувани от развитието на активна политика на ЕС към източните съседи. Ако тези страни изгубят част от влиянието върху формирането на общата европейска политика, това след известно време може да застраши единството на съюза.
Ето защо, дискутирайки за системата за гласуване в съвета, говорим всъщност за модела на ЕС в бъдеще. Полша е за модел на по-голямо равновесие, по-силно акцентиращ върху значението на компромиса.
Предложението още днес да променим системата за гласуване при предпоставката, че решението от Ница действа в продължение на 5 години след разширението на ЕС, е нелогично. Защото ако се окаже - в което Полша е убедена - че тази система се оправдае на практика, ще възникне въпросът: защо да я променяме? От друга страна, ако се окаже, че изразените от някои държави опасения се потвърдят, би възникнал друг въпрос: защо да се чака 5 години за промяната? Единственият логичен извод е: нека да дадем шанс на приетата в Ница система. Да я проверим на практика и на тази основа да направим оценката.
Мандат на Конвента
Дали изобщо Конвентът трябва да се занимава с този проблем? Декларацията от Ница констатира, че са съгласувани институционалните съответствия, необходими за разширението на съюза. Приетата в Лаакен декларация в частта, дефинираща мандата на Конвента в търсенето на подобрения на функционирането на съюза, привежда списък на проблемите, нуждаещи се от дискусия. В него не фигурира въпросът за системата на гласуване. С една дума - Конвентът е прекрачил границите на предоставения му мандат. Нещо повече - малко преди приключването на работата на Конвента се появи онази нова дефиниция на гласуването с квалифицирано мнозинство. Повечето членове на Конвента са били против тази дефиниция. Представителите на 18 страни са изразили в писмена форма подкрепа на решението от Ница. Въпреки това Президиумът на Конвента, игнорирайки гледището на мнозинството, е включил в проектоконституцията новите решения като единствено предложение. Оставяйки на страна всичко друго - това е елементарен въпрос на fair play.
Решението от Ница стана елемент на присъединителния договор, който бе подложен в повечето присъединяващи се държави на гласуване с референдум. Гражданите на нашите страни изразиха съгласие за присъединяване към ЕС на базата на договорените условия. Респектът към елементарните принципи на демокрацията изисква сериозно третиране на взетите в такива обстоятелства решения. Отхвърлянето на становището на гражданите на присъединяващите се към ЕС страни би било напълно неразбираемо и би причинило голяма вреда на европейската идея. Жалко, че в публичните дискусии, които продължават днес в Европа, този мотив е напълно пренебрегнат.
В какъв съюз...?
Не можем да забравяме огромната дистанция, която Полша и останалите нови членки преодоляват с присъединяването към ЕС. Това, което е отнело много години на членовете на съюза, ние днес се опитваме да преодолеем "с един скок". Преди да го направим, трябва да сме сигурни в каква вода скачаме. Историческата отговорност го изисква - в случая с Полша и нейния опит това има особено значение.
-----------
Статията е предоставена специално на в. "Сега".