Докато в София БСП поиска правителството да отвори незабавно глава "Енергетика" и да започне преговори с ЕС, за да бъде удължена експлоатацията на блокове 3 и 4, в Париж президентът Първанов даже не повдигна темата за АЕЦ пред френския си колега Ширак. Първанов, който олицетворяваше единствената институция, защитаваща атомната ни централа, който даваше надежда, че е възможна и друга политика на отстояване на националните интереси, реши да бъде повече дипломат, отколкото политик.
Възможно е присъствието на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева да е респектирало Първанов. Преди месец Кунева каза, че е "до тук" и прехвърли топката на премиера и президента, които да осигурят благоприятни параметри на евроинтеграцията ни от Европейския съвет на ЕС на 12 декември в Брюксел. Първанов, макар и междувременно да скастри Кунева за липсата на прозрачност при преговорите, усърдно пое поставената задача. След срещите на Първанов в Италия стана ясно, че Рим ни подкрепя 100% за пътя до членството, както го желаем ние, а в Париж бе потвърден "календарът" ни - завършване на преговорите през 2004 г., подписване на договор през 2005, членство през 2007 г.
Наистина миналата седмица министърът на външните работи Соломон Паси каза, че не трябва да се очакват чудеса от партньорската проверка на 3-и и 4-и блок, а премиерът Сакскобургготски директно заяви, че ако не ги затворим през 2006 г., ще чакаме за членство в ЕС до 2020, 2030 и отвъд. Безспорно, без тези изявления щеше да бъде много по-лесно на Първанов да постави проблема за бъдещето на "Козлодуй" пред Ширак.
Поставен пред свършен факт, Първанов очевидно възприе логиката на Кунева, според която, за да се осигурят прословутите параметри, нищо не трябва да смущава спокойствието на европейските ръководители, а най-малко - темата "Козлодуй". Ширак без съмнение е благодарен, че не е трябвало да се произнася по един чувствителен въпрос, макар че сигурно е бил готов и за това. Все пак сме в правото си да запитаме - каква цел се преследва - да бъде доволен Ширак, или да се защитават националните интереси?
Прекалената дипломатичност пролича и в това, че двамата съмишленици по темата "Ирак" Първанов и Ширак не размениха мнения по най-болния въпрос - какво става там след войната. Но очевидно и тук дипломатичността взе връх - не трябва допълнително да бъдат дразнени американците...
Прекалено дипломатичност имаше и в начина, по който беше съставена програмата на Първанов. В Италия, където за разлика от Франция бе на официално, а не на работно посещение, нищо не пречеше българският президент да се срещне с представителите на политическите сили. Например с италианската левица.
Да, но не. Опитвайки се да открият материали за отразяването по италианските телевизии на визитата на Първанов, българските журналисти обаче забелязаха друго - нарочна среща с основните ръководители на италианската левица, начело с Франческо Рутели, проведе друг гост на италианската столица - Далай лама.
........................................
МНОГО хубав въпрос!!! И много ПЕРСПЕКТИВЕН и БЛАГОДАТЕН за размисли! Достатъчно е да се подмени името Щирак с, например, Буш, Путин, Ферхойген, Кобургготски, Паси, Михайлова, Станишев, баба ми от Керменли и т.н
"Като си питаш, Пенке ле, кой ли пък ще ти отговори??!"...
Редактирано от - paragraph39 на 30/11/2003 г/ 22:11:32
.. Друго си е на държавни разноски.......... 
и на мен тва ми мина през акъла 
