Безспорно централизираното топлоснабдяване на битовия сектор трябваше да бъде реформирано, за да се установят съвременни правила на работа. При въвеждането им обаче трябваше да се спази баланса на интересите на двете заинтересовани страни - потребители и топлофикации, както и да се обезпечи качествена нормативна база, отчитаща добрата практика на други страни с дългогодишен опит.
Формирането на личните сметки за отопление на база кубатура на жилищата правилно бе отменено. Първо, защото е твърде елементарно, за да е вярно. И второ, защото е несправедливо към една част от абонатите и облагодетелства друга. Размерът на жилището не може да бъде мярка за количеството потребена енергия и всякаква уравниловка на еднотипни квартири е некоректна. Верният подход е да се отчита видът, размерът и температурата на нагряване на отоплителните тела (радиаторите) във всеки конкретен случай.
Старата система стимулираше потребителите към разхищение.
Тя не даваше възможност за осчетоводяване на реалната консумация, обезсмисляше индивидуалното регулиране и ефекта от икономично ползване на топлоенергията. Въведеният на нейно място принцип на топлинното счетоводство позволява да се постигне несравнимо по-точно определяне на реалната индивидуална консумация.
Няма спор, че разширяването и поддържането на топлофикационната инфраструктура е свързано с постоянни разходи, които нямат пряко отношение към предоставената от топлофикационното предприятие енергия. Всеки абонат, присъединен към инфраструктурата, е технически обезпечен с необходимата мощност, за да ползва услугите на топлоснабдяването. Таксата за мощност като постоянна компонента на цената на услугата топлоснабдяване обаче предизвиква масово недоволство. И това е напълно основателно.
Цената на услугата "топлоснабдяване"
Създадените от Държавната комисия по енергийно регулиране принципи на ценообразуване в енергетиката приоритетно и небалансирано защитават интересите на енергийните предприятия, в частност и на топлофикационните. Регламентите са твърде благосклонни и либерални към изискванията за икономическа обоснованост на разходите в разчетите за определяне на цените. Липсват критерии за оценяване на икономическата целесъобразност на включените разходи от гледна точка на обществените интереси. Горивната компонента в цената (разхода на енергоносител природен газ) е завишена и не отчита значителния спад на валутния курс на щатския долар. От друга страна, при ценообразуването се залагат финансови и инвестиционни разходи, произтичащи от виртуални бизнеспланове, чието изпълнение и целесъобразност са съмнителни.
Твърденията, че реалните разходи за производство са по-високи от постъпленията при продажбата на топлоенергия и това налага субсидии, са неубедителни. Изявленията на видни енергетици, че въвеждането на такса мощност се компенсира чрез намалената цена на 1 киловатчас топлоенергия, заблуждават обществото. От 1 юли 2003 г. такса мощност стана 5,5 ст. за кубически метър топлофицирано жилище. Това е увеличение с 22% спрямо първоначално установения резма от 4,5 ст. за кубически метър през април 2002 г. Разчетите показват, че годишният размер на таксата се равнява на енергията за отопление за около два месеца и представлява около 30-35% от разхода за парно през зимния сезон. Това не е икономически обосновано и не отговаря на финансовите възможности на потребителите.
Възприетият несправедлив критерий за определяне на такса мощност на база размер на жилището не отчита реалната инсталирана мощност и обстоятелството, че значителна част от жилищните площи на абонатите е с трайно изключени (демонтирани) радиатори. Впрочем тази такса е част от политиката на такси и компонентни цени и в други области - абонаментната такса на БТК в размер на 100 градски разговора и надбавките на "Софийска вода" за канализация и пречистване, които са около 53% върху номиналната цена 0,418 лв. за кубик вода.
В резултат, реалната цена на услугата топлоснабдяване е далеч по-висока от формално обявените цени за 1 киловатчас топлоенергия. Ще поясня това с един пример:
Топлофицирано домакинство в апартамент от 70 кв. м има среден годишен разход 1 1640 киловатчаса топлоенергия, в това число и за топла вода. По цени от месец януари 1999 г. това потребление е струвало 378 лева. По цени в сила от 1 юли 2003 г. (включително такса мощност) за същата енергия абонатът трябва да заплати с 58% повече - 597 лева. Ако сравним обаче официалните цени за 1 киловатчас топлоенергия за съответния период (0.032509 лв. през януари 1999 г. и 0,04232 лв. от 1 юли 2003 г.), се оказва, че номиналното увеличение е 30%. В действителност ценовата реформа скрива около 28% ескалация на разходите на потребителите и обезпечава допълнителни приходи на "Топлофикация София". Динамиката на реалното поскъпване на топлофикационната услуга е следната:
База 1999 г. - 100%
Сезон 2001/2001 г. - 123%
Сезон 2002/2003 г. - 144%
Сезон 2003/2004 г. - 158%
При тези темпове броят на абонатите, които се лишават от елементарен топлинен комфорт, расте. Специалистите в областта на енергетиката и пазарната икономика и енергетиката от други страни считат, че вярната и балансирана цена следва да покрива разумните разходи, да е толкова висока, че да не стимулира разхищение и в същото време достатъчна ниска, за да е достъпна за потребителите и да стимулира разрастване на сектора. Очевидно е, че ценовата политика на нашата страна не отговаря на тези критерии. Тя пренебрегва интересите на потребителите и обслужва фирмените интереси на топлофикационните предприятия.
Топлинно счетоводство
За съжаление Министерство на енергетиката не прояви управленски умения, за да създаде професионално издържани регламенти в тази област. Навъдиха се множество фирми, търгуващи с разнообразни вентили и уреди за цялово разпределение - електронни и изпарителни, с програмирани корекционни коефициенти и без такива. Тук няма да коментираме цената на уредите, сертификатите за качество, неспазването на техническите изисквания за монтаж и др.
В Закона за енергетиката и енергийната ефективност са записани принципите на прозрачност, на равнопоставеност и на недискриминация. Определянето на индивидуалните количества енергия при топлинното счетоводство зависи от показанията на отделните уреди, коригирани с коефициент, характерен за съответния радиатор. При условие че се спазват принципите на закона, би следвало всички фирми, занимаващи се с топлинно счетоводство, да прилагат официално утвърдени от Държавната комисия за енергийно регулиране унифицирани таблици с тези корекционни коефициенти. Би следвало те да са публикувани, за да са достъпни. Необходимо е всеки потребител да бъде информиран и да има възможност да провери коректността на данните в сметките, които трябва да заплати. Вместо това всяка от фирмите обяви открито, че софтуерният продукт и въпросните важни коефициенти са "ноу-хау". Това е абсурдно. Как е възможно технически параметър на едно изделие, което ние ползваме (радиатор), да се обяви едва ли не за фирмена тайна! Още по-голям абсурд е, че чиновниците в родната енергетика, допуснали забъркването на тази каша, продължават да си затварят очите и не предприемат нищо. В сферата на топлоенергетиката работят грамотни експерти, но очевидно мнението и компетентността им не се използват.
Сега се обсъжда възможността топлинното счетоводство да се поеме от топлофикационните предприятия. Съществуващото разнообразие от уреди, с които накичихме радиаторите си, обаче ще направи подобен преход почти невъзможен. Никой не е в състояние да обясни как ще бъдат защитени интересите на потребителите, когато фирмата за топлинно счетоводство прекрати дейността си или договорните отношения и се оттегли от своето "ноу-хау". Засега липсва информация за съвместимост на програмните продукти с други уреди. Всяко нововъведение може да покаже пропуски в процеса на внедряване. В конкретния случай с топлинното счетоводство са недомислени принципно важни неща, с което идеята се компрометира. Този хаос можеше да бъде избегнат, ако лицензирането на фирмите за топлинно счетоводство се предхождаше от официално обявени изисквания за стандарт на работа - нормативно определени правила и принципи, стандартен програмен продукт и унифициран каталог с корекционните коефициенти.
Дори да допуснем, че оценките на отделни личности са субективни, общественото недоволство е обективен факт. Високата цена на топлоснабдяването гони европейски стандарти в условията на мизерен неевропейски стандарт на доходите. Причината за неуспеха на реформата не се крие в модела, а в безотговорния недържавнически начин на провеждане, който създава остър конфликт между финансовите възможности на населението и тенденцията за осигуряване на финансов комфорт на енергийните предприятия. Държавните институции са длъжни да ограничат претенциите на естествения монополист в топлоснабдяването и да упражнят регулаторните си функции. Само така ще се прекрати издевателството върху населението.
* Авторката е дългогодишен експерт в областта на енергетиката, заемала отговорни длъжности в Министерството на външната търговия, "Булгаргаз" и "Овергаз". Коментарът не отчита поправката "Мазнев" в Закона за енергетиката.
Таблица
Обобщена годишна сметка за топлофициран апартамент 70 кв. м при цени от 1. VII. 2003 г.:
| Вид разход | Количество | Цена (лв.) | Стойност (лв.) |
| В това число: до 250 кВтч/мес. | 1500 кВтч | 0.03405 | 51.1 |
| над 250 кВтч/мес.) | 7500 кВтч | 0.04232 | 317.4 |
| 2. Енергия гореща вода при 55 кВтч/куб. м и 4 куб. м/мес. | 2640 кВтч | 0.04119 | 108.7 |
| 3. Такса мощност 12 месеца | 182 куб. м | 0.055 | 120.1 |
| Общо: | 11640 кВтч | 597. 3 лв. | |
| Действителна средна цена за 1 кВтч | 0.05131 |
