За пореден път централната банка се захвана да гради регистър на неизрядните борчлии. Такъв регистър и сега съществува в БНБ, но целта вече е в него да попаднат не само големите, но и дребните длъжници. Само ако регистърът е пълен, събраната информация може



да предпазва от загуби



кредитните институции. С помощта на регистъра за секунди ще може да се установи колко дългове вече е натрупал кредитоискателят. Ще стане невъзможно една и съща фирма да затъне в дългове към няколко банки една след друга, а затрудненията в обслужването на общите задължения ще се констатират далеч преди да е настъпила катастрофата. И може би най-важното: всеки ще разбере, че дори и веднъж да остане невърнат кредит или неплатено задължение, завинаги ще загуби възможността да ползва чужди пари на заем. В страните с напреднали финанси, където животът без кредитна карта е истински ад, всеки внимава да опази



чисто кредитното си досие



Хора и фирми, чиято кредитна история е изпъстрена с просрочени плащания, ползват следващите си кредити при много по-тежки условия от изрядните платци. От тях се иска много по-голямо обезпечение и плащат по-високи лихви. Дори наемите и застраховките им поскъпват, защото се считат за по-висок риск. Разбира се, за да е истински ефикасен, най-важно е



регистърът да е пълен и актуален



и точно тук катастрофират досегашните опити у нас да се сложи ред в информацията за борчовете. Незнайно защо, този проблем се счита за работа единствено на банките. А останалите кредитори кучета ги яли. А банковите кредити са само върхът на айсберга на натрупаните дългове. Междуфирмената задлъжнялост е поне 4 до 4.5 пъти по-голяма от всички банкови заеми. Ако добавим към нея и неплатените задължения към държавата и дълга на гражданите, делът на банките в общата сума ще се окаже съвсем незначителен - около 20%. От регистрацията на задълженията ще има полза само ако се гарантират



равнопоставеност на кредиторите,



еднакви условия за достъп и защита както на банките, така и на лизингодателите, доставчиците и всички останали кредитори. Това, което трябва да вписва в регистъра, са безспорните задължения в пълния им обем независимо дали са по заем, неплатена фактура, полица или данъчна декларация. Недостатъчно ще е да се обхванат само просрочените дългове. Вярно, че днес трудно ще откриете в България някой, който винаги плаща задълженията си навреме и в пълен обем. Дори няколкото международни гиганти, попаднали у нас, вече са усвоили балканския трик да бавят плащането, за да ползват седмица-две безлихвен кредит от доставчиците си. Знам и няколко банки, които дълго размотават доставчици и строители, преди да им платят. За държавата да не говорим, защото тя е най-големият и най-неизправен длъжник в България. Но когато (в незнайното бъдеще) се стабилизират финансовите баланси и плащанията се нормализират, ако кредиторита чакат едно вземане да изпадне в просрочие, за да се регистрира, това



вече ще е безнадеждно късно,



защото длъжникът вече ще е натрупал необслужваем дълг. Вместо да предотвратява загубите, регистърът само ще ги констатира. Единствено смислено решение е задълженията да се вписват веднага щом възникнат, преди да е настъпил падежът им и да са влезли в просрочие. Това е огромна информация и не е работа на централната банка да я върши. С тази дейност по белия свят се занимават специализирани фирми - кредитни агенции, а централната банка поддържа само общия централен регистър, който служи като репозитар на цялата събрана информация. БНБ не може да създаде такава система. Ще е нужен отделен закон. И той в никакъв случай не трябва да прилича на



закон-запъртък на Каракачанов,



който повели да се състави поменик на няколко хиляди фирми, които в началото на 1997 г. имаха неплатени дългове към банките. Но законът не спомена как веднъж попаднал в черния списък, но после платилият изцяло длъжник, излиза от него. Не му хрумна на законодателя да създаде ред как да се вписват в позорния списък онези, които по-късно са завлекли кредиторите си. Бъдещият закон за регистрация на дълговете трябва да избегне малоумието на това нормативно недоносче. Той трябва да пази както кредитора, така и честта на длъжника. Всеки трябва да може, когато реши, да разбере какво пише за него в регистъра на дълговете. Трябва да има ясен ред за заличаване на неблагоприятната информация, когато длъжникът е платил и укрепил финансовото си състояние. А какъв ще е смисълът да регистрираме дълговете, ако не се измени гражданският процес, за да се ускори производството по безспорните и вписани в регистъра дългове?