Искам да отворя една изключително тежка тема, защото от нея произтичат много негативни последици и хората трябва да ги знаят. Това е провалът на земеделската политика. Без да влизам в спорове има ли зърнена криза или няма, само ще посоча безспорните признаци, които са много болезнени за хората.

Цената на килограм масов хляб от 2001 г., когато е била 42-45 стотинки, сега е 89 стотинки. Във вестниците пише, че щял да става 1,50- 2 лева хляба. Цената на брашното се увеличи двойно. Нараснаха цените на фуражите, и то на всички. В следствие на това добитъкът започна рязко да намалява. Само от началото на годината досега с 30 процента е спаднал броят на свинете-майки. В ликвидация са свинеферми в областите Русе, Плевен, Пазарджик, Пловдив. В Сливен, в един от най-големите свинекомплекси от 1500 свине-майки в момента има 200. Кравите са намалени почти наполовина и в момента са около 200 000. Цената на млякото скочи на 45-55 стотинки. В следствие на всичко това българските производители на мляко, което е основно изделие за производство на всички млечни продукти, и на месо



отстъпиха своите позиции.



Започват да се внасят все повече количества земеделски стоки. Вижте какво се получава само за деветмесечието. Вносът на тези хранителни продукти се увеличава от 620 на 820 милиона лева, което вече гони една четвърт от цялото вътрешно потребление на тези хранителни стоки, което е около 3 милиарда и 300 милиона. Значи вътрешният пазар, нашите левове, вашите и моите, вместо да отидат за това да създават работа и поминък, и препитание на българските производители и фермери, отиват за други. Те напускат страната.

Затова се влошава дефицитът на текущия баланс на страната.

Относителният дял на българските производители в целия пазар на хранителните стоки беше много голям. Той е бил дори миналата година 80 процента, повече от 80 процента. Тази година е вече по-малко - гони 75 процента. Представете си какво става като глобална промяна.

Какво означава това, защото това има макроикономически и бюджетни последици. Защото високият дефицит на текущата сметка накара фонда да принуди правителството да се откаже от 360 милиона лева разходи, които то можеше да направи, и го принуди да отиде на нулев бюджетен дефицит тази година. Знаете ли какво е 360 милиона лева разходи? Това е 10 пъти да се компютъризират училищата в България, 10 пъти. Това са програми в образованието, в здравеопазването, това е изграждане на инфраструктура и така нататък.

Правителството се отказва да харчи тези пари, за да няма този натиск върху текущата сметка на платежния баланс, който идва обаче от



нахлуващите все по-конкурентоспособни външни стоки.



Защото българските стоки стават все по-скъпи. Нека решава господин Дикме дали това е криза или не, и мнозинството да решава, но той направи изключително слаби ходове. Той беше предупреден, че такава криза се задава. Отговорни служби от Съединените американски щати на база на спътникови наблюдения са го предупредили, че това нещо се задава и той можеше, ако беше взел решение още навремето, да внесе липсващото зърно на 30-40 процента по-ниска цена. Той не го направи това нещо и сега кризата ескалира.



Това е слаба политика.



Това е провал. Защото изпуснатите сектори от пазара отиват не само в ръцете на други, на външни производители, а това означава, че утре, когато се гледат квотите на България в Европейския съюз, българските производители и фермери ще претендират за по-малки квоти. Това крие в себе си тежки последици за цялата страна.Това не е и вече криза, това е колапс. Това е загуба на позиции на вътрешния пазар, които са изключително големи. Представете си какво е 200 милиона лева, похарчени за чужди стоки, а не похарчени за български стоки, в работни места. Представете си го в поминък и препитание, за да си представите за какви щети става въпрос. И това е само за 9 месеца.

-------

* Текстът е част от интервю за предаването "На четири очи" на Нова телевизия. Заглавията са на редакцията