|
глоба от 1000 до 5000 лв. за мудни чиновници,
които не подготвят в срок издаването на разрешение или удостоверение и затова се е стигнало до изтичане на срока за произнасяне.
Идеята на нормативния документ, приет преди шест месеца, е да се улесни дейността на фирмите, свързана с регулативните режими и да се ограничи бюрокрацията. Седмица преди влизането му в сила обаче, бизнесмените нямат отговор на редица въпроси. Най-сериозната тревога е, че даденият гратисен период не стигна на администрацията да се подготви. С новия закон не бяха синхронизирани всички останали закони и поднормативни актове, които биха разрешили безпроблемното му съблюдаване в практиката. Притесненията на действащите бизнесмени е, че
добрите намерения могат да си останат само на хартия.
"Шестте месеца, през които институциите се готвеха да въведат закона, са твърде недостатъчни", коментира за в."Сега" председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов. Според него законът е успешна крачка към въвеждането на европейските норми за правене на бизнес, но съществува реална опасност положителните идеи да се опорочат и да доведат до обратния резултат. Опасенията идват от възможностите, които дава законът, различните текстове в него да се тълкуват различно в отделните ведомства, в различните градове, от различните чиновници.
"Фирми и администрация могат да не се разберат за изпълнението на отделни текстове, което може да предизвика задръствания в системата", обясни Божинов. И прогнозира, че необходимост от ремонт ще се яви веднага след като законът заработи.
Основното достижение за бизнеса е, че се регламентира "мълчаливо съгласие".
Според експерти, приемането на тази мярка, е постижение, което ни приравнява със страните от Евросъюза. Идеята е фирмите да получават максимално бързо необходимите документи за дейността си.
Институтът на мълчаливото съгласие ще важи само когато е налице удостоверителен режим, т.е. администрацията нищо няма да разрешава и да преценява, а просто ще проверява дали са спазени всички законови изисквания, за старт на съответната сделка или дейност. Ако в законовия срок (14 дни) административният орган не издаде определен акт, ще се приема, че отговорът на институцията е положителен. Че е получено разрешение ще се доказва с копие от заявлението, върху което е поставен входящ номер. Фирмата може да започне дейност или сделка след като уведоми писмено администрацията, че няма произнасяне в съответния срок.
Досега в администрацията съществуваше точно обратната практика- действаше мълчалив отказ. Ако администрацията не отговори в необходимия срок, се считаше, че отговорът е отрицателен. Това даваше възможност чиновниците да не отговарят на 95% от молбите, жалбите, исканията.
И Адриана Тошева-Сукова, изпълнителен директор на Българската международна стопанска асоциация (БИБА) признава, че парадоксалният принцип, прилаган досега у нас - на мълчалив отказ, в никакъв случай не насърчава инвеститорите, а по-скоро ги удивява, затруднява и разколебава. "С въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие очакваме значително да се подобрят процедурите", коментира за "Сега" г-жа Тошева.
Въвеждането на "мълчаливо съгласие" е наказание за администрацията",
категоричен е шефът на БТПП. Надеждата на бизнеса е, че с въвеждането на тази мярка институциите ще станат по-ефективни и ще бъда принудени да отговарят в срок.
Въпреки че според закона, липсата на отговор се приема за "да", голяма част от бизнеса може и да не усети ефекта на промяната. Опасенията на работодателите идват от чл. 28 в закона. В него се казва, че мълчаливото съгласие за еднократни сделки се прилага, ако не е предвидено нещо друго. "Това "друго" е проблемът. Може да се стигне до водене на безкрайни съдебни дела между фирми и администрация и с години да се чака тълкуванието на съда за това "друго", коментира Божинов. И добавя, че това може да доведе до фалит на по-малките фирми, които бързат да получат разрешително или нямат средства за съдилища.
За да се усети положителният ефект от закона, всички подзаконови нормативни актове трябваше да се синхронизират от юли до до 16-ти декември. Според шефа на БТПП за подобна синхронизация на този етап не може да става и дума. Проблем за фирмите може да се окаже и възможността след изтичане на този срок нормативните актове, които противоречат на изискванията на закона, да се оспорват пред ВАС и пред съответния окръжен съд. Така вместо фирмите да бъдат улеснени, ще се окажат въвлечени в поредица дела, които ще изхабят ненужни средства и време. "Предстоят сериозни разговори с правителството по този въпрос", казва Божинов.
Един от положителните факти в закона е, че се определят 39 разрешителни и лицензионни режими. Мълчаливото съгласие няма да важи за тях, например банково и застрахователно дело, пенсионно осигуряване, за извършване на дейност като стокова борса, производство на компактдискове, промишлена преработка на тютюн, стопански риболов, извършване на обществени превози, далекосъобщителни дейности и т.н. Правителството се похвали, че е заварило над 360 лицензионни и разрешителни режими, премахнало е 74 и е облекчило 120. До свеждането им до 39, обаче, има доста работа.
Положителен момент в закона е, че се създава строга процедура, при която регламенти относно тези режими не могат да се постановяват с подзаконови актове. Въвеждането на всеки нов подобен режим ще може да става само със закон, т.е. ще трябва да минат през парламента. Това дава основание на фирмите да се надяват, че
институциите няма да си позволяват да "законодателстват"
и на тази база корупцията да процъфтява.
Едно от оплакванията на бизнесмените досега беше, че всяко министерство или община си въвежда разрешения, лицензи и други подобни както си иска и така броят на местата, където трябва да се дават подкупи, за да се получи нужният документ се увеличава непрекъснато.
"Бизнесът обаче, очаква сериозни проблеми с местната власт, където са повечето контакти на фирмите", коментира Божинов.
Ева Радева, изпълнителен директор на Националната асоциация "Правна инициатива за местно самоуправление", смята, че не може да се очаква кой знае какво облекчение за бизнеса само заради въведения принцип на мълчаливо съгласие. "Сам по себе си фактът, че имаш мълчаливо съгласие, не премахва необходимостта да притежаваш съответния административен акт, който би дал ход на бизнеса. Когато няма документ за разрешение за строеж или за аптечна дейност, например, дейността не може да стартира", обяснява адвокат Радева. Тя приветства идеята на законодателя да се накара администрацията да действа по-бързо за разрешаване на проблемите на бизнеса. "Факт е, обаче, че липсват достатъчно обучени и ефективни експерти- в общинската и в централната администрация, не достига административен капацитет", твърди Радева. Тя очаква след влизането на закона в сила да се получи лавина от откази от страна на администрацията, за да се спазват сроковете. Тези откази са актове, които могат да бъдат обжалвани. "И това, което ще стане, е, че
съдилищата ще бъде затрупан от жалби.
А както знаем, съдебната система у нас не е най-ефективната и най-бързодействащата. Смятам, че със закона се прави сериозна крачка във връзка с превенцията срещу административното разтакаване, но съдебните спорове не са по-малко скъпи и по-малко продължителни", коментира за в. "Сега" Ева Радева.
Според шефа на Института за пазарна икономика Красен Станчев не трябва да се очаква, че Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност ще има светкавичен директен ефект. Причината според него е, че новата норма не може автоматично да промени действащите специални закони, но въвежда ясни правила по отношение на бъдещото законодателство, свързано с регулативните режими. "Законът не е панацея, но ако се прилага добросъвестно, ще има сериозен дългосрочен ефект. Положителният ефект върху бизнес средата ще се усети по-сериозно в близките 5 години", смята Станчев.
Готовност
Авторите на закона в Министерство на икономиката казват, че законът въвежда прилагането на принципа за мълчаливото съгласие само в случаите, където съответната нормативна база позволява. Те са категорични, че всички заварени случаи ще се разглеждат по съответния специализиран закон, а не по новия. От ведомството на Лидия Шулева смятат, че на служителите в министерството няма да се налага да прилагат мълчаливо съгласие, тъй като административните услуги в министерството се извършвали в по-кратки от заложените в нормативните актове срокове.
В енергийното министерство не тече някаква специална подготовка за влизането в закона в сила, тъй като министерството по закон не се занимава с регулирането на каквато и да било дейност. Самата деловодна система на енергийното министерство е напълно компютъризирана и е изградена така, че всеки служител по всяка време може да види какви документи са постъпили във ведомството, кой е сложил резолюция върху тях и какво гласи тя. Така във всеки момент може да се види къде е спряла една административна преписка и по какви причини.
В транспортното министерство в близките дни ще се разбере окончателно дали за влизането на този закон в сила ще трябва някаква специална подготовка. Очаква се до дни да прегледат своите режими въздухоплавателната и железопътните администрации. "Там има отделни разрешителни за еднократни действия, за които може да се прилага принципът на мълчаливото съгласие. Създаваме условия преписките да се движат по-бързо", каза шефката на правния отдел в Министерството на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова.
В столичната община не знаеха, че новият закон влиза в сила след седмица. От там не правят нищо специално, за да се вместят в новите срокове за издаване на съответните индивидуални или административни актове.
