|
Защото по друг начин звучат оценките на чужди дипломати. Председателството на ОССЕ, което България поема, няма да е леко и рутинно. Това каза пред български журналисти в Маастрихт миналия понеделник генералният секретар на ОССЕ Ян Кубиш, цитиран от БТА. По думите на Кубиш новият председател Паси трябва да има здрави нерви, защото ОССЕ е организация, пред която стоят трудни политически въпроси и много регионални проблеми - като Грузия и Молдова.
Като доказателство за думите на Кубиш, на следващия ден министерската среща на ОССЕ в Маастрихт приключи без обща декларация заради отказа на Русия да се присъедини към предварително подготвения текст. "Единствено Руската федерация отказа да подкрепи предложената от мен декларация", заяви холандецът Яп де Хоп Схефер, председател на ОССЕ до края на тази година, който пък от 1 януари става генерален секретар на НАТО. Москва отказа да подкрепи предложената от домакините декларация заради пасажите, засягащи Грузия и Молдова. Проектодекларацията припомняше на Русия важността на поетия през 1999 г. в Истанбул ангажимент да изтегли военните си части от двете бивши съветски републики до края на 2003 г.
Създадената през 1975 г. в Хелзинки ОССЕ (тогава СССЕ - Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа) е известна и като Хелзинкски процес, изиграл важна роля за разведряването по време на Студената война.
Уникалното на тази организация е,
че в нея членуват като всички европейски страни включително Русия, така и САЩ и Канада - това е прословутото пространство от Ванкувър до Владивосток. В СССЕ проблемите се деляха в три "кошници" - разоръжаване и сигурност, икономика и права на човека. Последният кръг въпроси, известен като "третата кошница", беше приоритет на Запада, докато съветският блок шумеше около "първата кошница". Известно е кой надделя и кой по-добре игра картите си. Нека припомним само, че Екологическият форум в София, проведен през есента на 1989 г. и допринесъл за развръзката на 10 ноември, беше най-важната среща на СССЕ, на който България успя да получи домакинство.
След падането на Берлинската стена СССЕ, станал ОССЕ, се оказа жертва на своя успех. Организацията престана да бъде голям приоритет и предпочитано място за тегленето на въже между Изтока и Запада. Престана практиката страните-членки да изпращат в делегациите си в ОССЕ най-блестящите си дипломати, предпочели други области на изява.
Напоследък обаче и особено при сегашната администрация на САЩ Москва установи, че ОССЕ все повече се превръща в инструмент на осъществяване на натиск върху проблемните зони на територията на Русия и ОНД, както и на територията на бивша Югославия, където руските интереси също не са за пренебрегване.
Буквално преди дни ОССЕ обвини руските държавни телевизии, че в отразяването на предизборната кампания в Русия толерират прокремълската партия "Единна Русия". В Маастрихт и.д. президентката на Грузия Нино Бурджанадзе разкритикува Москва, че помага на сепаратистите в републиката, а руският външен министър Игор Иванов алармира за правата на руското население в Приднестровието и Прибалтика. За Москва не можем да не отбележим едно втвърдяване напоследък и прибягване до речник, наподобяващ този от Студената война.
Напоследък демонстрантите в Молдова призовават народа да последва примера на Грузия и да свали комунистическото ръководство на страната, което бе готово в сговор с Русия да подпише предложеното от Москва споразумение за урегулиране на приднестровския конфликт. В Кишинев напоследък се провеждат многохилядни митинги с участието на интелигенция, студенти, ученици и делегации от провинцията, а на главния площад на молдовската столица хората изгарят руски знамена и портрети на Путин. САЩ искат ОССЕ да изпрати многонационални сили в Молдова. Преди това Холандия бе предложила изпращане на мироопазващи сили от ЕС, но Приднестровието отхвърли тази идея. Както бе отбелязано, ОССЕ и западни правителства искат Русия да изтегли от района войските си и огромните количества оръжие от съветско време.
Друга болна тема, разбира се, е Чечения.
Яп де Хоп Схефер в качеството си на председател на ОССЕ се оплака, че проведените през октомври избори за президент на Чечения са били помрачени от отсъствието на независими медии и липсата на истински съперници на фаворита на Кремъл Ахмад Кадиров. Той изтъкна, че ОССЕ не е могла да наблюдава изборите, че по време на кампанията не е имало истински плурализъм.
Ако зависи от Русия, ОССЕ трябва да се превърне в централна ос на европейската структура за сигурност, за сметка на НАТО и ЕС. На Москва й се иска въоръжените сили, които тя държи в Приднестровието, в Южна Осетия и на други места да си останат същите, руски, но под флага на ОССЕ и защо не, на заплата към тази организация.
Разминаването е пълно.
И ако дотук проблемите не са достатъчно, ето още един. Русия обвинява Запада за протакане на ратификацията на адаптирания Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Москва се тревожи, че НАТО не желае да приложи ограниченията на ДОВСЕ за новите членки в Алианса, което ще даде възможност в Балтийските държави да бъдат дислоцирани нови въоръжения, на което Русия не може да отговори, без да наруши Договора. Москва тълкува приетите на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул през 1999 г. задължения страните да не укрепват своята сигурност за сметка на сигурността на другите именно в този смисъл - да не се разполагат въоръжения в новите членки на НАТО. По текстове, приети в рамките на ОССЕ, твърде често е имало големи спорове.
Изобщо проблемите са безчет, а конфликтите са назрели. И на всичко това България ще трябва да бъде арбитър. Във Външно министерство в отдела за ОССЕ има достатъчно опитни и добри дипломати, но без съмнение отпечатъкът на Паси е толкова силен, че всъщност нещата ще зависят много повече от него в личен план, отколкото от ведомството като цяло.
Ако Паси си вземе поука
от някои несполуки около непостоянното ни членство в Съвета за сигурност, той сигурно би се предпазил да изглежда като говорител на САЩ, което дразнеше твърде много Франция. Не върви България да бъде ястреб нито за Ирак, нито по регулирането на конфликтите на територията на Русия и ОНД. Каквито и да са проблемите, трябва да се признае, че българското общество е твърде безразлично и към ставащото в Приднестровието, и в Северна и Южна Осетия, и към подробностите около договора ДОВСЕ. Дори по-известният чеченски конфликт наблюдаваме с периферното си зрение. Затова евентуалните крайни позиции на Паси, от една страна, ще си останат само негови. Но от друга, те биха навредили неизбежно на България, която има нужда да продължи да подобрява осакатените си отношения си с Русия.
)
