|
1. Пазачите на капитализма
Аз съм първият човек в МВР, който се осмели да каже, че милицията трябва да се нарича полиция. Написах една статия още през март 1990 г. в тогавашния полицейски в. "Народен страж". Направо не знам как съм се осмелил да го направя по онова време! Но нямах много проблеми, преходът беше бърз.
Тогава попаднах на следния парадокс - в речника на чуждите думи от 1949 г. думата полиция е обяснена като "административен орган, който пази обществения ред", още през 1958 г. обаче в друг речник тя вече е "държавна организация в капиталистическите страни за запазване на съществуващия там строй". Извадих и значението на думата милиция - военна служба. А пак според българските речници - милицията е "народно опълчение от доброволци през време на война, които пазят вътрешния ред в отсъствието на войска". Имали сме такова в края на ХIХ век. Имал е и Мусолини...
В интерес на истината нямаше съществен отпор на предложението ми думата "полиция" да замени "милиция".
2. Невинен - след 43 г.
През 1987 г. в института трябваше да разрешим един много интересен случай още от 1945 г. Тогава партизанинът Минко Гечев е обвинен, че е бил агент-провокатор и е подписал анонимно писмо, станало причина за екзекуцията на няколко негови съратници. Заради това Гечев лежи няколко години в затвора. Уличават го с три графологични експертизи, според които е автор на писмото. По-късно нова експертиза, в която участва и художникът Дечко Узунов, посочва различия в почерка на Гечев и на автора, но съдът приема, че та са или случайни, или умишлено преиначени. През 1951 г., когато Гечев вече е излязъл от затвора, поредна експертиза заключава, че не той е писал писмото. Реабилитация обаче не последва и той остава оклеветен до края на 80-те. Тогава в института обработихме текста с инфрачервени лъчи и открихме графични допълнения към някои букви. По плика на писмото пък успяхме да разчетем текста, написан с молив преди 43 години и вероятно изтрит от истинския подател. Появиха се двете имена и родното му място - с. Черни Осъм, Троянско. Регистрите показаха, че по онова време там са живели трима души с такива имена, но никой не беше проверил това.
3. Нокът в шията
Участвахме в разследването на жестоко убийство - на млада бременна жена. Беше през юни 1983 г. Съпругът й, старши лейтенант, я беше открил мъртва в дома им с множество удари по главата и прободни рани по шията. При аутопсията беше намерено парченце нокът, забито под кожата на шията - най-вероятно на убиеца. Следите водеха до контактите на жената с чичо й - дипломиран юрист, който отглеждаше нутрии и тигрови котки, търгуваше с кожите им и беше доста богат. Той имал няколко неуспешни брака, от които обаче нямал деца, макар че много искал. Затова насочил тези свои желания към племенницата си. Дори след развода на родителите й, когато тя била само на 1 г., й било внушено, че майка й, която я изоставила, е починала. 20-годишна, тя вече живеела с мисълта, че ще получи наследството. Но в живота на чичо й се появила друга жена - Мария, хладнокръвна и силна алпинистка. Тя имала 4-годишна дъщеря, за която се заговорило, че чичото ще осинови. Между племенницата и Мария започнала нескрита вражда. Заради това Мария беше заподозряна. Когато я извикали за разпит, колегите забелязали, че под единия й нокът има синина, а всички са скоро и дълбоко изрязани. Затова не можеше да бъде директно установено по линията на счупването дали откритото парченце нокът съвпада с нейния. В института обаче направихме профилограми на релефните надлъжни ивици върху роговидното вещество и категорично установихме съвпадение. Мария призна всичко. Племенницата я поканила на гости, двете се скарали за наследството и се сбили. Мария я блъскала в радиатора, удряла я силно с чадър по главата, а накрая я убила с нож. Първоначално осъдиха Мария на смърт, но после присъдата й беше намалена на 20 г. затвор.
4. Апаши анестезиолози
Една нощ през август 1981 г. двама турци - Салим Атила и Али Буйер, нахлуват в бензиностанция номер 5 край Плевен. Заплашват с пистолет жената на смяна, събарят я на земята и й поставят две инжекции с вещество, от което тя изпада в безсъзнание. Вземат 1350 лв., транзистор и калкулатор. Прекъсват телефона, спират осветлението, заключват вратата и изчезват. Едва призори, когато жената идва в съзнание, успява да привлече вниманието на шофьор, спрял да зареди. При огледа са иззети пръстови отпечатъци, но те не са достатъчни. Случайно след два дни друга служителка на бензиностанцията намира под гумена изтривалка игла от спринцовка. Ние в института трябваше да установим какво е използваното вещество. След сложни анализи, в които сравнявахме 6 вида средства за анестезия, установихме, че то е едно от тях - кеталар. Престъплението беше разкрито, след като на границата митничари открили в тайник в колата на двамата турци спринцовки и ампули. Експертизата установи, че в тях има кеталар. Атила беше осъден на 10 години затвор, а Буйер на 7.
5. 15-годишен подлуди милицията
Тошко беше едно 15-годишно момче, което ни подлуди. По случая работеше бившият вътрешен министър Богомил Бонев, който по онова време беше криминален разузнавач в Дирекцията на Народната милиция (между другото бъдещият министър беше много любознателен, идваше често в библиотеката на института. Спомням си обаче, че загуби няколко книги. Години по-късно, като стана министър, ми призна, че не може да ги намери. Но в работата си беше съвестен).
Та това момче, Тошко, беше извършило 25 кражби. Когато го заловиха, у него имаше над 6 кг злато, пари, пистолет, пушка. За 2-3 месеца беше пропътувало хиляди километри с влак нощем, а през деня обикаляло различни градове и си набелязвало магазини и хотели. Тошко вече веднъж беше задържан и тогава му бяха взели пръстови отпечатъци. След това го пуснали с мярка за неотклонение "под надзор на родителите", но той веднага пак беше тръгнал да краде. После пак го бяха арестували, но той успял да си отключи белезниците с кибритени клечки, които намерил на земята, и да избяга. Накрая един колега от института, който проследи цялото движение на Тошко при обир в "Кореком" в Русе, успя да открие дактилоскопски следи от палец и показалец по прозореца на тоалетната. Доказахме това престъпление и Тошко повече не избяга.
|
|