|
Христо и Мария Иванови са сред малкото българи, които имат щастието да кажат, че работата за тях не е досадно задължение, а удоволствие. Той - известен в деловите среди с авантюристичните си, но в повечето случаи сполучливи експерименти да възродява замиращ бизнес. Тя - управител на къщата за перлени бижута и козметика "Велмар". В първите години на демокрацията морският капитан далечно плаване Христо Иванов се захваща с внос на коли от Запад, а по-късно става представител на "Мерцедес" в България. В момента има магазин и автосервиз на реномираната немска марка автомобили. За кратко името му нашумя и с купуването на футболен клуб "Черно море" през лятото на 2003 г. Но това за бившия капитан е била само младежка емоция. "Играл съм в този клуб и когато видях, че е изпаднал в тежко положение, реших да му помогна", обяснява поредната си бизнесавантюра Христо. Взел е отбора само с един футболист десет дни преди шампионата. Съвестта му обаче е спокойна, защото макар и за кратко - два месеца, успял да остави тима в пълен състав. "Фирмите ми са много, но това не е от любов към разнообразието", казва бизнесменът. Принципът му е следният - занимава се с нещо и то дава резултати. Така около една дейност се създават и допълнителни. Навсякъде обаче има партньори. По неговите думи бизнесът е една хубава игра, в която всички участващи трябва да се забавляват.
--------
Голямата радост и гордостта в живота на Мария и Христо Иванови са четиримата им синове: Велислав, Мартин, Златомир и Иван-Асен. "На голямата челяд й трябва голяма къща", смее се Христо. Именно затова, когато идват от Варна в София, те са сред първите новодомци в къщите на "Бокар" в местността Манастирски ливади. "Тук нямаше жива душа, дори пътят не стигаше до нас", спомня си бизнесменът. За сметка на това - простор бол. Това именно е причината след младото семейство в столицата да се преместят и родителите на Христо. Хем да помагат за децата, хем да не са далеч от младите. Всеки си има самостоятелна стая, любим кът, своя светая светих.
В огромния хол (с размерите на тристаен апартамент), разгърнат на две нива, мебелите са опростени, но стилни. Голяма и ниска стъклена маса е поставена пред Г-образен кожен диван. И толкова. Няма библиотеки, няма витрини със сервизи, няма любимите за повечето жени джунджурии. Единствената украса в стаята са картините по стените. "Обичам семплата обстановка, многото вещи ме задушават", обяснява липсата на мебели Мария.
Няколко стъпала водят към трапезарията, в която е поставен и телевизор. Това било любимото място на Христо. "Всъщност
никога не съм го виждала да си почива
излегнат на диван, както правят другите мъже, постоянно е в движение", коментира навиците на мъжа си стопанката на голямата къща. "Навсякъде у дома се чувствам добре, но предпочитам масата в дневната", контрира я бизнесменът. Според него само чиновникът си има любимо място за излежаване или любим фотьойл.
Дървена стълба, която се вие в средата на дневната, отвежда към двата горни етажа, където са спалните. На единия те са четири, на другия - две. Не липсва и специално помещение за домашната библиотека. "Всяко от момчетата си има собствена стая, обзаведена по техен вкус, и сами си поддържат реда в нея", обяснява Мария. Дори 6-годишният изтърсак Иван-Асен подрежда играчките си сам и не позволява друг да му шета из стаята. Сега по изключение е допуснал до светилището си големите батковци, които са се върнали вкъщи за празниците. Най-големият - 20-годишният Велислав, следва икономика в Хайделберг, а брат му Мартин е студент в Гьотинген. Шест месеца, без да се връщаш у дома, си е живо изпитание, единодушни са и двамата. А за това, че са
момчетата на мама,
свидетелства и наименованието на перлената й къща - "Велмар". "Това е абревиатура от първите букви на Велислав и Мартин", обяснява Мария.
"Винаги така съм живял - в къща и на широко", твърди Христо. Просторен е бил домът на родителите му в центъра на Варна, който е бил и първият семеен пристан на младите Иванови преди 23 години. Там са се родили и четиримата им синове. След това построили 200-квадратен мезонет, в който обаче останали кратко. "Когато дойдохме в София, най-напред живеехме под наем в една вила под Бояна. И там не ни беше притеснено. След това купихме тази къща на "Бокар", разказва историята на заселването им в столицата Христо.
Във Варна продали всичко, оставили само един селски имот, та да могат възрастните да си прекарват лятото край морето. Христо обаче смята и с него да се раздели. Честата смяна на жилищата не е притеснявала и Мария. "Където и да отида, след по-малко от 24 часа мястото става нашият дом", казва тя. "Хубаво е да имаш къща и в Барселона, и в Ню Йорк - но това са глупости", смята съпругът. За него най-скъпото нещо е спокойствието, то е безценно. И отчасти го намира в дома си, край децата. "Отчасти, защото не можеш да се прибереш вкъщи и да кажеш: "Абе, тате, вие сте супер, ама днес тате не можа да изкара нищо и няма да ядем." Затова родителите се опитват да научат децата отрано на труд и отговорност. "Англичаните имат една поговорка: "Раждаме се на този свят, плащаме си сметките и си отиваме", философства бизнесменът.
Никак не е лесно да бъдеш син на Христо Иванов, твърдят пък момчетата. Най-големият педант в къщата е баща им и никаква нередност не може да убегне от окото му. Дори за вкусните гозби на майка им е готов да даде някой и друг съвет. Въпреки че по нейните думи, образно казано, не знае къде е кухнята.
В домашната работа
най-досадното за Мария е миенето на чинии
За сметка на това се смята за факир в кухнята. Прави от нищо нещо и затова ястията й винаги се приемат от мъжете у дома с удоволствие. Фразата "Не ми стига времето за нищо" не й позната, и смята, че това са оправдания на повечето жени за пред себе си. "Всичко е въпрос на организация", твърди "кралицата" на перлите. При толкова мъже около нея само дисциплината може да въведе ред в къщата. "Понякога мисля, че не съм добър организатор, но като гледам другите - се успокоявам", казва Мария. Защото това, което за нея не е организирано, за другите е суперподредено. А това, което другите смятат, че е подредено - за нея е хаос. Но това се дължало на учителя й Христо.
Колите в двата гаража на къщата са, разбира се, "Мерцедес". "Карам мерцедес, защото бях представител на тази марка коли", казва Христо. Според него напоследък все по-малко хора карат тази марка коли и това е нормално. "На Запад мерцедесът е израз на престиж, у нас дълго време беше израз на простотия, дебелащина", казва бизнесменът. Всъщност пристрастил се към немската марка, когато за първи път си взел тази кола. "Установих, че е най-сигурното нещо, което съм карал", убеден е Иванов.
-------
Каре
Седем месеца заедно в открито море
Мария и Христо Иванови са заедно вече 23 години. Макар че са учили в едно и също училище, искрата на любовта им пламнала по-късно на някакъв купон на Златни пясъци. Той е завършил Военноморското училище и девет години е бил капитан на многотонажен търговски кораби. Мария пък през това време се е потила над учебниците в икономическия институт. "Обиколил съм целия свят няколко пъти", гордее се Христо. Имало е случаи по година и половина да не се прибира вкъщи. На един от морските му рейсове решил да вземе и Мария със себе си. Трябвало да закарат някаква стока до Франция и докато разтоварят там кораба, двамата да се поразходят из страната. Разходката наистина била приятна, успели да видят дори Париж, но изненадата дошла в момента, в който се качили отново на кораба. На френското пристанище през това време плавателният съд бил натоварен с жито и вместо към България корабът се отправил към Северна Корея. Та така трудно понасящата морското пътуване Мария по неволя трябвало да изкара седем кошмарни месеца в океана.
-------
|
|
|
|