|
----
Малкият Иван Вуцов бил буйно дете, но покрай пакостите успял да се увлече и по топката. "Първоначалният тласък даде баща ми, който беше върл футболен запалянко", признава той. Но пред себе си е имал и примера на своя вуйчо Васил Попов - първият габровец, играл в националния отбор (4 мача). Попов е бил нападател в "Спортклуб" (Сф) и АС 23 (Сф). След края на кариерата си се връща в Габрово и става треньор.
"Тогава в града имаше много отбори - към различни предприятия. Вуйчо водеше "Торпедо" - на Машинния завод. И ме взе още като ученик. А и аз имах право да съм в този състав, понеже учех в техническо училище - спомня си Вуцов. - Станахме окръжни шампиони. Тогава бях на 15 г. и това бяха първите ми истински мачове."
Впоследствие вуйчото го води в юношеския тим на "Чардафон". А през 1957 г. 17-годишният Иван е взет в мъжкия състав, който вече е преименуван на "Балкан". Там играе 1,5 г., докато отива войник. "Бях определен за Велико Търново. Там ме искаха и в отбора - разказва Вуцов. - Обаче от "Ботев" ме харесали на един мач през лятото. Нямало как да ме вземат веднага, та първо ме пратиха да служа в село Устово, сега квартал на Смолян. И оттам ме изтеглиха в Пловдив."
От 1958 до 1960 г. Вуцов играе в "Ботев" - в "А" група. След уволнението
има предложения и от ЦСКА, и от "Левски"
Обаче: "Служехме с Христо Илиев-Патрата, Сашо Костов и Димо Печеников. Те са по-големи, ама се бяха отлагали няколко пъти, та аз им бях стар войник. Сприятелихме се и заради тези левскари, които бяха много настоятелни, а и аз си бях симпатизант на "Левски", отидох на "Герена".
Така от 1960 г. Вуцов заиграва при "сините" - първо като ляв бранител, а после в центъра на защитата. Има 304 мача в "А" група, 23 в националния отбор (участва и на световното в Англия`66), 12 в младежкия и 12 в юношеския състави. Става 2 пъти шампион и печели 3 купи. После идва обединението на "Левски" със "Спартак".
"Тогава бе решено "Академик" (Сф) да стане филиал на "Левски". И ни прехвърлиха мен, Иван Димитров, Фифи Перото в "Академик". Играх 2 г., но видях че там нещата са изкуствено създадени, през 1972-а прецених, че трябва да се откажа. Вече бях завършил ВИФ. Точно там искаха да вземат в катедрата млад човек и обявиха конкурс. Обаче в "Левски" разбраха тая работа. И ме назначиха, но не треньор, а началник на клуба. Така тръгнах по обратен път в развитието си".
Същата 1974-а "Левски" става шампион, но на следващата нещата не тръгват добре и наставниците Митко Дойчинов и Сашо Костов са освободени. На тяхно място е назначен Вуцов с помощник Добромир Жечев. "Така започнах с треньорството. През 1977-а станахме шампиони, достигнахме и 1/4-финал за купата на УЕФА. А на следващия сезон станахме втори и
шефовете прецениха, че ми е нужна школовка
За 1 година ме пратиха на стаж в Холандия, Германия, Русия и Англия. Като се върнах, пак поех "Левски" и през 1979-а пак взехме златото, но на следващата - бяхме втори, и ме освободиха".
ЖСК "Спартак" (Вн) обаче го иска за треньор и го получава по ведомствена линия, а пък той вкарва отбора в "А" група. В елита Вуцов води тима само до 4-ия кръг, защото през септември 1982 г. го правят селекционер на националния.
"Тогава бяха квалификациите за Евро`84. Почнахме с 2:2 с Норвегия в София. После ни би Югославия с 1:0. През зимата смениха Паро Никодимов като мой помощник и сложиха Васил Методиев. Аз пък извадих от отбора много цесекари и заиграхме добре. Стигна се до прословутия мач в Сплит, в който паднахме с 2:3, а можеше да спечелим в последната минута и да се класираме".
Въпреки отпадането Вуцов остава на поста, защото е сглобил добър състав. С него той класира България на световното в Мексико`86 след 12 г. суша. "Представянето ни там не беше най-доброто, но не и провал, както го изкараха. Все пак излязохме за първи път от групите, макар и с шанс - убеден е Вуцов. - Но бе отчетено като слабост. Знаех, че ще ме освободят и аз сам се освободих, като си подадох оставката."
След това треньорът успява да спаси "Спартак" (Пл) от изпадане и отива за 1 г. в "Хайдук" (Сплит). "На втората се отказах, защото не взехме футболистите, които искахме. Но имам добри спомени, защото там работих с големи играчи като Ярни и Асанович", спомня си Вуцов.
Когато се връща в България няма големи перспективи пред себе си, но пак става промяна в "А" отбора и той е назначен за втори път. "Обаче паднахме с 2:3 от Швейцария в решителния мач в София, а водехме с 2:0. За зла врага аз бях наказан, задето на мача с Шотландия се сдърпах със съдията - аз си бях прав тогава, ама не бях прав да се държа така. И срещу Швейцария бях на трибуните. Затова паднахме и това най-много ми тежи - признава Вуцов. - А на другия ден - 2 май 1991 г., си подадох оставката и приключих с националния отбор".
Следва 1 г. работа в Солун. Връща се в София точно преди конгреса на БФС през 1993 г. и се кандидатира в тандем с Николай Гигов. Обаче печели Валентин Михов, протежиран от т. нар "брокери" от Пловдив, които после го свалиха преди световното в САЩ`94. А Вуцов поема "Локо" (Пд). Там дава пътя във футбола на 16-годишния Георги Иванов-Гонзо, но напролет
"няколко от моите продадоха мача с "Ботев"
и аз напуснах. С прибирането в София брокерите ме извикаха и ме назначиха за секретар в БФС. Така започнах във футболния съюз и бях там докато се пенсионирах миналата година".
Футболната линия в семейството обаче е продължена. Иван Вуцов има двама сина - Руслан и Велислав. "Не съм се опитвал да ги насочвам в развитието им. Те обаче израснаха на "Герена" и се запалиха. Руслан почна при юношите, но от него футболист не стана. Сега играе във ветераните на "Левски" - то обикновено там са такива, които не са се наиграли като млади. Та и той е от тях", смее се бащата.
Руслан Вуцов обаче е утвърдено име във футбола като юрист. Той знае перфектно английски и немски и е един от малцината наши специалисти в спортното право. "Много е уважаван. Но нали е син на Иван Вуцов някои му пречат и завиждат - смята бащата. - Ще остане под тази сянка, защото аз допуснах напоследък по мой адрес да се говорят всякакви неща. Всеки се оправдаваше с мен, не че съм непогрешим. Съжалявам най-много, че не напуснах БФС още преди 2 г."
Според бащата фамилията още известно време ще пречи и на Велислав. Малкият му син направи кариера като футболист - в Сливен, Тетевен, Варна, "Славия", Габрово. След това стана треньор и мина през "Спартак" (Вн), "Спартак" (Пл) и "Черно море". Сега е в "Марек". "Той сам реши да върви по моя път. И мисля, че вече ме е задминал като треньор - гордее се Вуцов. - Много е амбициоцен,
за него няма друго нищо освен победата
Старая се с каквото мога да му помагам. Но много ми тежи, че омаловажават резултатите му. Смятат че аз съм бил зад него. Ето, сега мен ме няма и той пак показва характер и възможности. Иначе с него коментираме мачовете и събитията, но при нас това преминава в спорове, които понякога прерастват и в скандали. Велислав следи и познава тенденциите в европейския футбол. Ходиха на специализация с Пламен Марков при Фабио Капело за 20 дни - вече тук и аз помогнах. Нервен е, избухлив е и преживява повече отколкото трябва. Но съм убеден че има чувство за справедливост и е безкрайно честен".
Вуцов-старши не прогнозира дали ще има и други от фамилията в българския футбол. Внуците му са 4-има. Най-голям е синът на Руслан - естествено Иван. Той е на 12 г. и учи в интернат във Виена. Велислав пък има трима сина - най-големият също е Иван и е на 11 г., останалите са на 4 и на 2 г.
"Влече ги, тичат покрай топката. Ако искат да се захванат с футбол няма да съм против, но няма и да ги насочвам зорлем. Те да си решат, аз с каквото мога ще помагам", зарича се дядото.
|
|