|
Георги Янев от Харманли е направил 45 самостоятелни изложби, като три от тях едновременно в Хасково, Димитровград и софийската галерия "Драка". Излагал е още в Пловдив, Братислава, Виена, Будапеща, Суботица, както и по селата в Югоизточна България. ("Освен че изкуството е навсякъде около нас, то трябва да стига и до всеки" - обяснява кредото си художникът. Негови картини са откупувани във Виена, Будапеща, Токио, Торонто и Чикаго. Харманлиецът Петър Колев например, който живее в Антверпен, харесал нещата му и сега редовно зарежда с негови картини галерия в белгийския град. Бившият посланик на Япония у нас г-н Фуджияма си купил картина на Янев при посещение в Хасково и я отнесъл в роднината си.
- - -
Откъдето и да го погледне човек, художникът Георги Янев е универсален - свири на китара и пиано, участвал е в списването на сатиричния вестник "Каун" (б. а. - пъпеш). Преди 20 години с Михаил Белчев и Гриша Трифонов създали харманлийския клуб "Поети с китара". С тази биография поводи за гордост дал Господ, но Георги се пъчи, че е единственият художник у нас
направил две изложби, експонатите от които са... изядени
Нормално, като се има предвид, че картините били върху торти. На седем от тях вместо глазура направил картини. Откриването на изложбата матине било в 11.00, но само след час всичко било изядено и полято с обилно количество кафе, алкохол и "разредител". В същото време обаче, в Хасково имало среща на немскоговорящи интелектуалци, во главе с посланиците на Австрия и Германия. Някои от любопитство дошли на матинето. Като разрбали колко сладки могат да бъдат "произведенията на изкуството", и те си поръчали "картини" за вечерния купон на немскоговорящите. За един следобед Георги нарисувал още 5 тортени картини. Миналата година пък на Трифон Зарезан спечелил наградата за най-добър винар. "По-скоро трябваше да ми я дадат за най-добро пиене", смята за нужно да уточни той, но допълва, че съвсем не се опитва да възкреси в Харманли живота на артистичната бохема от началото на миналия век. "Градът е малък. И като си пиеш на обед водката, веднага влизаш в устана на хората. Няколко пъти ме дават по телевизията, а коментарът е:
"Тая пияница пък чак по телевизора го дават"
Обратната страна на популярността е, че през 1995 г. му откраднали две картини и полицията ги открила на ъндърграунд пазара до кафене "Лъки" в Хасково. Заради това Георги си е направил частна галерия с 50 свои картини, които не се продават. В нея се допускат - безплатно, разбира се, само приятели и ценители. Току до камината в къщата му, която също е направил сам, има и един оригинален стенопис - всеки от неговите приятели е рисувал по нещичко. Затова стилове ала Пикасо и Матис се мешат с наивистика и карикатура.
Георги Янев не се възприема като художник в тесния смисъл на това понятие. Смята, че той си е по западному, "artist", защото тази дума включва нещата, които прави.
Не членува в никакви художествено-творчески съюзи, не за да се прави на интересен: "За да има общност на интересите трябва да е малко като мене, да свири на пиано и китара, да се интересува от литература, да може да прави нещата, които аз правя, за да сме сродни души." И ако иска да си говори за литература ще го направи с приятелите си Дончо Цончев и Васко Жеков.
Последната му страст е зографисфането на храмове
Иконописал е 7 по свой образ и подобие. Най-напред започнал с църквата в свиленградското село Йерусалимово, което навремето се казвало Хаджикьой - нямало човек, който да не е ходил на Божи гроб. Църквата е построена през 1837 г. и иконите дотолкова били изтрити от времето, че Георги рисувал върху бели стени "Христос в Гетсиманската градина". Стенописът е 6 на 3 метра и го дарил на църквата. Негова е идеята и за 13-метровия кръст на Христос на хълма до църквата. И понеже нямало пари,
йерусалимчани му се отблагодарили с "почетен селянин".
Било през 1997 г. След 5 години Иван Ласкин стана вторият почетен селянин на с. Рупча заради ролята си в детския филм "Васко да Гама от село Рупча".
Как си намира сюжетите? Не чете евангелия на светци нито Библията. И дава пример: "У нас има стотици църкви с името "Успение Богородично". Във всяка от тях има такава икона, но една с една не си приличат - всеки автор е проявил свое виждане в ангелите, в образите на Богородица и Младенеца." Докато зографисвал в Йерусалимово, се разчуло, че не прави съвсем канонични работи. И го привикали в Свиленград да го питат дали няма нещо общо със Светлин Русев. Тогава маестрото рисувал църквата на Ванга в Рупите и по-паметливите помнят, че имаше скандал около неговите икони. По подобен начин свиленградските нотабили решили, че иконите, които рисува Георги, са скандални. Художникът им обяснил: "И иконите на Микеландлежо, като е рисувал "Сикстинската капела", са предизвикали скандал, защото е било ХIV в. Това е изкуство и времето ще каже кое е право, кое криво".
Сега Янев зографисва църквата в Долно Сираково заедно с колегата си Владо Запрянов от Хасково. Преди да започне, обаче, се вдигнал с проекта в Пловдив и право при дядо Арсений. Владиката благословил работата му. А Георги е доволен: "Защото после, като дойде да види какво правя в църквата, да няма това не е така, онова не е така. Ама пак добре, че ги няма едновремешните комисии".
Това ли е причината малцина да се хвърлят в стенописите, го питам? "Там работата е като на музиканта. Като изсвири тон, той ще е един от 8-те - или е "ла", или е "сол", но не наполовина "сол" и наполовина "ла". И веднъж изсвирен, не може да се изтрие. Така е и при стенописите. Ако сбъркаш, можеш да го поправиш след два дни. Затова
зографисването на храмове е за искрени художници"
Нарисувал е и 6 големи пана в църквата на граничния пункт Капитан Андреево. Не се е разминал и с модата на новобогаташите. Един от тях го наел, досущ като Рафе Клинче, да изографиса параклиса в неговия дом в село Черноморец. Наскоро завърши плащеницата, която харманлийският "Ротари клуб" ще дари на българската църква в Одрин.
Иначе като малък започнал с кавали, хармоники и акордеони.
И сега, обърне ли се назад Георги, се чуди откъде се е пръкнала тая дарба в него. Никой в рода му не нито музикант, нито художник. После завършил казанлъшката художествена гимназия в специалността "Текстилен дизайн" през 1981 г. Там няма много творчество, убеден е Георги днес. И често се сеща за своя преподавател Илия Балкански, брат на големия художник Ненко Балкански, също живописец. Той видял в него художника и искал да живописва, но дизайнът налага особена стилистика на маркиране и в него няма нищо от художеството. И Илия Балкански се ядосвал: "Баща ти дава пари да се учиш.
Стани ваксаджия, бостанджия. Повече пари ще изкараш
Тука в тоя дизайн нищо не можеш да направиш."
В казармата обаче се срещнал със стенописите и художеството. Ротният му, като разбрал, какво е учил, му лепнал името "художник" и му дал една голяма стена да я изрисува. И се заредили хан Аспарух, танкове, батални сцени. Оттам го забрали в специалното поделение в Божурище и продължил да си рисува - този път портрети на генерали. Като се уволнил смело се хвърлил в модата. Започнал в предприятие "Младост" - Хасково, после отишъл в Свиленград в българо-немска фирма. През 1989 се озовал в София. Работил облекла за фирмата "Болеро" и рисувал картини. Участвал в изложби, продавал добре, но не му понесло. "А бе то, като продадеш някоя картина и започват да ти звънят в 10 часа заранта да се черпим. А аз не мога така, обичам като имам работа да си я свърша заранта. И в общи линии "софийският живот" ми пречеше на рисуването". През 1991 г. се върнал в Харманли.
Най-интересните си спомени пази от Виена и Винернойщадт
Гостувал в Австрия още покрай работата си в предприятие "Младост". Правил изложби по артистичните виенски кафенета. Там някакъв австриец му предложил: "Ето ти жилището, аз поемам всичките ти грижи, от тебе се иска само да рисуваш". Георги си помислил, че се впечатлил от картините му и започнал да гради големи планове. След час-два австриецът се върнал, надонесъл каталози от световните майстори и му предложил - вземаш и правиш репродукции. Аз ти плащам по 100 долара за бройка и ги продавам в Америка". Колко е нарисувал Георги премълчава, но сумата, с която се върнал била близо 10 000 долара.
|
|
|
|