Че положението в СДС е критично лошо, личи преди всичко от нетърпението на сините да започнат новата година със старите си вътрешнопартийни конфликти. Лидерите на дясната българска алтернатива не изчакаха дори да се проветри димът от празничните фойерверки и отново се хванаха за гушите.

В интервю във в. "Марица" експремиерът Иван Костов атакува изключително остро лидера на СДС Надежда Михайлова. В друго интервю бившият зам.-председател на партията Димитър Абаджиев директно поиска НИС и Надежда да се оттеглят моментално. Ден по-рано синьото партийно ръководство се опита да донапъха Костов в сапунката, която от две седмици със съвместни усилия му готвят Кеворк Кеворкян и Кирил Радев. Сините хитро подхвърлиха, че Костов трябва да съди оклеветилите го, че редовите партийци нямат нищо общо със съмненията за черните партийни каси и т. н. Демек: "Костов да се оправя, ние нямаме нищо общо."

Така живеят в СДС. Откакто Надежда Михайлова излезе от сянката на Костов и се опита да води някаква собствена политика, лагерите в СДС са в открита война. Махането на Орешарски, неуспешният опит на Михайлова да намери друг кандидат-кмет освен себе си, раздвижването на Ф. Димитров и П. Стоянов, позицията на Надежда по скандала с фондация "Демокрация", вотът в София и последвалата дясна коалиция - всички тези елементи се събраха и очертаха цялата разделителна линия в партията.



Синята разделителна линия е ясна, несъмнена и непреодолима



Няма две мнения за отношенията между Костов и Надежда Михайлова. Те са във война. На "Раковски" няма хора, които като бели гълъбчета с маслинени клонки могат да се реят над фронта. Войната е факт. Тя не само се усеща - тя вече се вижда. Вижда се дим над водата. Войната в СДС е толкова реална, колкото войната в Кербала. Без да броим летящите чети на Никола Николов, има две армии в СДС, които воюват. Във войската на Костов има предимно офицери - членове на парламентарната група на ОДС, бивши министри и ексшефове на агенции, които кръжат около фондация "Демокрация". Тази армия е мощна и дисциплинирана. Тя държи миналото на СДС и в ариегарда й и пълно с оредяващи, но предани антикомунисти.

От другата страна на синята фронтова линия стои Надежда и голямото й желание да намали влиянието на Костов, Соколов, Муравей Радев, Катя Михайлова, Димитър Абаджиев и т. н. Колкото и персонална да е тази война, тя се води от Михайлова под знамето на неосъщественото "проветряване на "Раковски". Михайлова разчита на статуквото - тя е легитимният лидер на СДС, който получи доверието на 13-ата национална конференция. Може да се каже, че тя се ползва с подкрепата на общественото мнение - защото срещу нея стоят политици с нисък рейтинг, които могат да спечелят избори само в семейството си.

Как ще завърши този сблъсък е трудно да се прогнозира, но едно е ясно -



напрежението в СДС ще ескалира с

наближаването на парламентарните избори



Спорно е спечели или загуби СДС на местните избори. Няма спор обаче какво е победа и какво е загуба в настоящата синя война. Надежда би могла да отчете победа само в един случай - ако армията на Костов не попадне в следващия парламент.

Михайлова няма сметка да влиза в остри битки. От време на време тя може да изпуска реплики от рода на: "Костов има проблем със СДС", но откритата война с бившия председател може да довлече до дъното не само нейната персона, но и цялата партия. А на никой не му трябва умряла партия, нали? Надежда вероятно ще се опита да докара войната с Костов до началото на следващата година, когато доминираното от "реформисти" (условно казано, разбира се) ръководство на партията - Националния съвет, ще одобри наредените от нея листи за 40-ия парламент.

Противниковият лагер е наясно с опасността, затова бърза да нанесе всички възможни удари по ръководството. За групата на Костов е жизненоважно да има бърза, извънредна отчетно-изборна национална конференция, на която да бъде отхвърлена политиката на Надежда Михайлова. Костов формулира ясно какъв е проблемът на тази политика - "отказваме се от своето успешно наследство; загубихме почти половината си привърженици и сме на път да загубим половината от останалите; нарекохме победа едно поражение и ръководителите ни бягат от отговорност". Изключително тежки обвинения, от които Надежда ще се опита фино да избяга.

Вероятно Михайлова трудно ще удържи натиска за извънредна конференция. Още в края на този месец, движени от различни мотиви, групите на Костов и Никола Николов ще поискат свикването на висшия партиен форум. Конференцията обаче би финализирала сините драми само ако завърши с победата на Костов. Но е съмнително дали камикадзетата на Командира биха донесли пълен успех за неговата политика.

По-вероятно е пак някой да помпа неуместно самочувствието на Иван Костов.