|
Първото, което се чу, е, че СДС в лицето на сегашното си ръководство е престъпил решения на последната национална конференция, като се е съюзил със Софиянски. А понеже Софиянски говорел за бъдещо дясно управление, което няма как да изключи НДСВ, следователно СДС бил заплашен от възможно обединение с НДСВ. Нещо повече, вече имало доказателства за колаборация.
Само че призрака на коалициите опонентите на Надежда Михайлова размахват още от месеците преди избирането й за лидер на партията, тоест вече близо 2 години. Затова си мисля, че и за най-неизкушените в политиката е ясно, че ако Михайлова имаше намерение да прави коалиция с НДСВ, щеше да я направи още през март 2002-а, като се има предвид смазващото мнозинство, с което спечели лидерския пост.
Нещо повече, да се твърди, че тя като лидер на СДС иска "да се съюзява с царя" при цялата активна антиправителствена политика, която провежда, е несериозно и смешно.
Защитниците на тезата, че за СДС е добре да стои сам и недосегаем и затова партията е сбъркала, като е подкрепила Стефан Софиянски, трябва обаче
да отговорят на няколко въпроса
Когато е нужно да застанеш пред симпатизантите си с ясна позиция и да ги призовеш да гласуват, без да се измъкнеш с "гласувайте по съвест", което си е жест ала Пилат Понтийски, какво се прави: подкрепя се кандидатът, който, макар и напуснал партията ти, е бил два пъти твой собствен кандидат, или се подкрепя кандидатът на БСП.
Или необходимо е да се отговори на директния въпрос кой е реалният политически опонент на СДС - партиите вдясно и в центъра или левицата. Отговорът на този въпрос до голяма степен е и отговор на въпроса за търсената идентичност на СДС. Защото дясното не е само етикет, а опира до принципи, които във всяка ситуация трябва да се защитават.
И тук стигаме до втория съществен въпрос.
В нощта след първия тур на изборите Надежда Михайлова заговори за нереформираната левица и срещна сериозен отпор вътре в партията, включително от бившия й лидер Иван Костов. Според него БСП е реформирана партия. Но за членовете и симпатизантите на СДС не е така. И понеже една от сериозните групи в обществото, чиито интереси СДС защитава, са хората, биографично свързани с антикомунизма, прокламирането на идеята за реформираността на БСП е отстъпление от толкова търсената идентичност и от историята на СДС.
Третият много съществен момент в задочния дебат, който се води през медиите, отново засяга идентичността на СДС. И той опира до ефективността на синята партия, до
способността й като опозиция да прокарва политиката си
Критиците на сегашния НИС развиват тезата, че СДС трябва да е опозиция на всичко. Докато политическото ръководство на СДС защитава по-скоро тезата за отговорността на партията пред избирателите и за способността да се прокарват приоритетите в политиката й. И един от успешните примери в това отношение е рамковото споразумение за управлението на София, което беше сключено по инициатива на СДС. Ще кажа само, че благодарение на него СДС има председател на СОС и дирижира правилата в Общинския съвет. А тези правила включват ясен контрол върху съветниците (нещо, което го нямаше дори когато СДС управляваше), граждански мониторинг върху действията на кмета и СОС, ограничаване и контрол на правата на кмета, публичност на процедурите, прозрачност при сключване на общинските сделки, както и по отношение на правеното в общината в последните мандати.
Това недоволните от ръководството наричат провал, а то си е реална и успешна политика, която не на думи може да решава проблемите на хората.
А най-важното е, че във всичко това СДС действа открито и при ясни правила. Защото следва нов стил, който Михайлова формулира като политика на принципност и прозрачност и който се приема с голяма доза ехидство. Само че вече е азбучна истина, че преди близо 3 години СДС загуби парламентарните избори, защото в годините на своето наистина успешно управление си позволи да не играе винаги по правилата и наруши негласни морални договорености.
Затова днес е толкова важно партията да върви по път, който показва, че е разбрала това и че
няма да нарушава обществения договор
Мисля, че политиката на сегашното ръководство гарантира този път.
И накрая: дебат за идентичността на СДС може да се води, разбира се. И той се води и в партията, и чрез диалога й с гражданските организации. Но когато под претекста, че ще се говори за идентичността на СДС, периодично се възобновява абсолютно излишният дебат за лидерството, никой не може да ме убеди, че мотивите са грижа за бъдещето на СДС.
идентичност спор няма .
