Добре е, че министърът на отбраната назначи вътрешноведомствена комисия, която да разследва поведението на военните и кой какви отговорности носи. Но трябва предварително да е ясно, че изпращането на един такъв контингент, поемането на отговорности в такъв мащаб предполага носене на отговорност на много нива, включително на високи политически нива. Всички носят определена отговорност.
Трябва една парламентарна комисия да уточни тези въпроси.
Ще дам един пример. Един холандски военен контингент напусна Сребреница, неспособен да я защити от тежко въоръжени сръбски военни части. В Холандия се занима комисия с въпроса и стигна до извода, че задачата на военния контингент е била недобре дефинирана. Там политическият резултат беше подаване на оставка на правителството и нови избори. Не казвам, че в България трябва да стане това, защото, откровено казано, не е възможно, защото при нас отговорностите още не се осъзнават по този начин и не се носят по този начин.
Войниците и офицерите, които отиват сега на мисия, и тези, които я довършват, трябва да получат спешно задача, дефинирана по-нов начин.
Периодът от 27 декември до 15 януари (до тръгването на контингента) трябваше да се обяви за кризисен по отношение на военната политика. В този период трябваше да действа Съветът по сигурността при Министерския съвет. Вижте, завчера Генералният щаб казва, че това (атентатът в Кербала) не е можело да се предотврати. Всяко нещо може да се предотврати, ако е имало подготовка, ако хората са били адекватни към заплахата.
Честно казано, българската армия не е готова и може да носи такъв ангажимент само с много сериозна подкрепа отстрани и отвън. Българската армия получава изключително сложна задача - от една страна, да води тази антитерористична или антипартизанска война, от друга - наистина да помага за възстановяване на Ирак. Може да се стигне дотам местната съпротива срещу стабилизационните сили да намалее, но страната да се превърне в полесражение, където различни фанатични ислямски групировки се пробват срещу многонационалните сили.
Значи, ако изводът е, че българската армия, нереформирана, е поела прекалено голям ангажимент, тя трябва бързо да бъде подкрепена с допълнителни усилия и от страна на обществото, и от страна на нейните партньори.
Но ние не можем да намаляваме ангажимента си в Ирак. Защото това означава, първо, да обезсмислим жертвите на тези героични момчета. От друга - това ще означава поканване на тероризма, на терористите вътре в България.
7-те опасности за България от войната в Ирак
Публикуваме откъс от статията на Иван Костов от 29 януари 2003 в "Сега". Тогава той за първи път проговори след година и половина мълчание. Едва след този материал се отпуши публичната политическа дискусия "за" и "против" предстоящата война в Ирак.
1. Сега причината за сблъсъка не е обяснена и е непонятна за мнозинството от българските граждани. Създава или не създава Саддам оръжия за масово поразяване, ще ги използва ли, ако ги има, и срещу кого, насърчава ли тероризма и как - тези въпроси си задават малцина и още по-малко знаят отговорите. Не се разбира защо въобще се забъркваме в Ирак.
2. Политиците (във Франция и Германия, където има огромни мюсюлмански общности) се опасяват (от участие във войната), че ще снабдят терористичните групи с нови човешки попълнения. Такъв вътрешен риск има и в България, където терористи са убивали невинни граждани.
3. Сблъсъкът с Ирак е епизод от войната с тероризма. Както предупреди военното разузнаване, ако България подкрепи военни действия срещу Ирак, ще се превърне в мишена на терористите. Тази заплаха се усеща от българите.
4. Корените на днешния тероризъм са във фундаментализма.
Днешна България е наследила лошо минало на страна, която е обучавала терористи и ги е въоръжавала. В представите на тези терористи ще станем освен врагове и предатели.
5. Прякото ни ангажиране на страната на Вашингтон, особено при запазващи се различия между западните сили, може да предизвика трайни отрицателни последици за икономическите ни отношения с ислямския свят. Загубите от това ще бъдат дълговременни и не могат да бъдат компенсирани.
6. България може да изпадне във външнополитическа безтегловност при глобално несигурни международни отношения. Рискуваме да се окажем срещу Саддам, но не с НАТО, а с "динамично изграден съюз с променлива география". Франция и Германия придават изключително значение на придържането на всички кандидатстващи за членство страни към общоевропейска външна и отбранителна политика. Затова българското решение за Ирак не бива да се противопоставя на тази обща политика.
7. Далеч не на последно място следва да се отчитат и защитават интересите на всеки български граждани в арабските страни, така както бяха защитавани интересите на българите в СР Югославия.
Когато България дава отговор ще подкрепи ли военни действия
срещу Ирак, трябва да е наясно как ще неутрализира всичките тези новопоявяващи се рискове.
1. Сега причината за сблъсъка не е обяснена и е непонятна за мнозинството от българските граждани. Създава или не създава Саддам оръжия за масово поразяване, ще ги използва ли, ако ги има, и срещу кого, насърчава ли тероризма и как - тези въпроси си задават малцина и още по-малко знаят отговорите. Не се разбира защо въобще се забъркваме в Ирак.
2. Политиците (във Франция и Германия, където има огромни мюсюлмански общности) се опасяват (от участие във войната), че ще снабдят терористичните групи с нови човешки попълнения. Такъв вътрешен риск има и в България, където терористи са убивали невинни граждани.
3. Сблъсъкът с Ирак е епизод от войната с тероризма. Както предупреди военното разузнаване, ако България подкрепи военни действия срещу Ирак, ще се превърне в мишена на терористите. Тази заплаха се усеща от българите.
4. Корените на днешния тероризъм са във фундаментализма.
Днешна България е наследила лошо минало на страна, която е обучавала терористи и ги е въоръжавала. В представите на тези терористи ще станем освен врагове и предатели.
5. Прякото ни ангажиране на страната на Вашингтон, особено при запазващи се различия между западните сили, може да предизвика трайни отрицателни последици за икономическите ни отношения с ислямския свят. Загубите от това ще бъдат дълговременни и не могат да бъдат компенсирани.
6. България може да изпадне във външнополитическа безтегловност при глобално несигурни международни отношения. Рискуваме да се окажем срещу Саддам, но не с НАТО, а с "динамично изграден съюз с променлива география". Франция и Германия придават изключително значение на придържането на всички кандидатстващи за членство страни към общоевропейска външна и отбранителна политика. Затова българското решение за Ирак не бива да се противопоставя на тази обща политика.
7. Далеч не на последно място следва да се отчитат и защитават интересите на всеки български граждани в арабските страни, така както бяха защитавани интересите на българите в СР Югославия.
Когато България дава отговор ще подкрепи ли военни действия
срещу Ирак, трябва да е наясно как ще неутрализира всичките тези новопоявяващи се рискове.
